Споделен сън / Контакти / Споделено

Нека да вкарам още малко детайл в първата част. С влизането ни посрещат лъснати девойки, около луксозен плот са наредени кутийки, протягаш ръка към някоя тя се отваря и вътре холограмка на бельо. На този плот са няколко, точно колкото да ме ошашавят и да ми спрат дъха. След като се метнахме в салона се започна масиво изсипване на коктейли, плодове, екзотични ядки, изискани блюда и т.н. - и тук таме кутийка. Хоп- протягам ръка, поглеждам, възхищавам се, красиви са. Колички с вкусотии и кутийки навсякъде. Жените изпъплят отнякъде, аз наблюдавам, викам си ебаси гъзарките, тия пазаруват тук нон стоп, личи им че плуват в свои води, едни уверени, знаят за какво става въпрос тука. А аз само седя и се дивя. И докато си го мисля, една от тях ме осветлява "как стоят нещата" , нали, че моят спътник е си е въвел по различно време. Те са видимо доволни, но и някак ме дебнат какво ще направя, как, какво ще харесвам, как реагирам на прелитащите напред назад мъже (аз недобре, защото всичко това трябва да е веселба, явно, но мен ме притеснява), той ми обяснява, че това е начинът да ми вземат размера, докато се забавлявам. Въвеждат ме, обаче усещам как от удоволствие това започва да се превръща в някаква супер условна игра, с правила, които не са ми ясни. Почвам да слушам какво си говорят, ориентирам се, кутийките започват да се появяват по масите, и докато протегна ръка, и докато се отвори, тя изчезва на дугата маса. На моята идва друга, но ... пак много бързо изчезва. Попадам на маса с две жени, ах, ох, бе врели и кипели, вече куртоазни. Започват да ми обясняват те - а химическото на тези, едно било покупката, друго поддръжаката, в цифри ми говорят 60 евро за това бельо, пък химическото му 33, дори споменаха две имена, които не ги запомних, английски мъжки имена, единият като идиом на покупнката, другият - на поддръжката, и как втория е по- скъп. Ми не ги запомних, както и да е, ако ги прочета някъде сигурно ще се сетя. Тук вече удоволствието ми тотално се е прецакало. Гледам им отрупаната маса, вече не ги слушам, замислям се! И в този момент погледът ми попада на млада девойка до витрината - красива, но тъжна. На масата й няма нищо, стои и чака да я обслужат. Странно, че никой не идва. За нея си мисля, че тя пък сигурно е събирала една камара време за да дойде да пазарува тук и ми става супер гадно. Тогава идва моят придружител, вижда, че нещо не е наред, и ме извежда. Другата част след 23 часа