Създателя, Свръхразума, Суперенергията или каквото според вас е създало Вселената, ако не смятате като мен, че такова Свръх-Супер-Най не съществува и всичко е случайно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама само един ли е създателят на всичко или са много? А да търпи милиарди години Вселената да съществува се изисква доста хармония и спокойствие.

За да е нещо случайно трябва да му се позволи да е случайно. Е, интелекта под някаква форма разрешава случайността да се случи. Иначе всичко би трябвало да е механично.

Всъщност на такива въпроси няма отговори. Не на всяко нещо човек може да си отговори. Няма отговор и науката и физиката.

А иначе си имам една теория, че всичко се дава, а не се създава. Тоест енергията или нещо друго там дава на хората информация и достъп до определени неща. Ако това нещо не иска да ни даде достъп до това какво е то, няма да го получим.

На човек всичко му се дава. Той не го създава.

А не е възможно всичко да е само случайност, защото тогава нямаше да има милиарди години едни и същи физични закони. Тоест нещата не са на случаен принцип. Никъде нещата в Природата не са на случаен принцип, а напротив следват някакви закономерности. Дори при Математиката няма случайност. Въобще при всяка наука си има причино-следствени връзки. Защо тогава да смятаме, че всичко е случайно?

Редактирано от blood2 на 19.07.12 12:18.

Не мога да си го представя.
Знам и вярвам, че съществува.

---------------------
Умиране няма и задачата има решение. - Ст. Джонсън

За случаността - доуточнение.

Пред магазина има окачени 20 велосипеда. Всички те се държат еднакво, защото се подчиняват на законите на физиката, статиката и динамиката, но кой от тях кога и от кого ще бъде купен и каква ще бъде съдбата му е пълна случайност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е случайност. Глупостта поражда случайност, а знанието право на избор. По принцип 2 еднакви елементарни частици няма, така, че няма как велосипедите да са еднакви. Да, именно глупостта поради факта, че не е точна не може да определи разлика между един и друг предмет, а мъдростта винаги подхожда индивидуално и открива разликата.

Създателят нарочно е сътворил всяка частица да е строго индивидуална и уникална, може би за да подскаже на интелекта в тази Вселена, ако го има, че няма случайности, а има право на избор.

Освен това съдбата, не е случайност, а в някаква степен предопределеност, лишаваща от лични избори даден човек.

Ами зависи какво разбира човек под свръх. В нашите човешки измерения Вселената е свръх. Кой е създал нея? Ами това е засега извън познанията ни и възможностите ни, от там насетне да се спекулира е излишно. Ако аз започна да спекулирам, това ще значи, че си създавам някакви виртуални филми, които ще ми отговарят на моментните желания и нужди.

В такива истории като Господ, Създател и нъ-нъ не вярвам. За мен са първични обяснения на това, което не можем да обхванем с разума и емоциите си.. за успокоение на детинското във всеки един от нас, което има нужда от закрила и обяснение.

Господ не е обект на представа, а на изживяване. Има неща в живота ни, които са резултат на нашата воля, физическа, умствена, емоционална... Затова сме създанени така че да се справяме/ и да сме благодарни за това/, но има моменти, в които тя не е достатъчна.Моменти, в които си сам и е нужно да се справиш и ничия човешка помощ, няма да го направи. Тогава идва желанието за упование, съприкосновение, спасение, смирение когато се погледнеш от страни виждаш, че това си ти, но не си сам, разбираш, че никога не си бил.
Някои хора си живеят с мисълта, че всичко е благодарение на тях или някой дреуг - приятел, близък. Не им е дадена честта, ако може да се каже така, да се допрат до осъзнаването.
Е, който, когато, стига и да Го търси с душата си.
п.п. за мен осъзнаването стана след случака, кагото бях на 33, тогава направих и кръщението

Редактирано от юpaтa на 19.07.12 13:03.

Демек, всичко пак си е само вътре в теб, твоите усещания, представи и, може би, нужди. Изобщо не става въпрос за какво Е. Ако ти кажа какви изживявания съм имала, ще си помислиш, че съм се свързала с Господ, Свръг-мега-гига нещото, ама на- не съм най-вероятно. Това е нещо вътре в мен, а аз- като всеки човек- съм едно ограничено същество, с ограничени сетива и ограничени от биологията ни/природата функции на мозъка.

От там насетне, личните ни изживявания просто не могат да бъдат критерий за оценка на усещанията на другите хора, а още по-малко за това какво може би е някъде там.

Според мен повечето хора си представят Господ като човек.
Засега по всичко личи, че човека е създал Господ, в опит да направи поне едно нещо както трябва.
Разбира се мога и да греша, защото Господ ми е дал свободна воля изглежда основно с тази цел, да греша.

За материалното, суперенергията и други свръхработи трябва акъл, защото Господ се грижи основно за душата и трябва сами да се оправяме.

Представям си го, като огледално копие на онези, които всеки ден го създават, за да си го ползват според нуждите.
Няма да описвам въпросните, защото искам да съм любезна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите