Имале ли сте мигове в живота в които да ви щракне и да се запитате: какво ме радва? Кое ме прави щастлив?

Да имам пари, да имам власт, да имам любов, да нямам пари, да мога да пътувам, децата ми да са уредени, да изпия една бира на брега на океана сам, да слушам музика, да карам колело или мотоциклет, да ходя на планина, да правя секс, да пуша цигари, да пея, да тичам, да се целувам и правя секс на залез слънце на плажа, да дишам, да наблюдавам живота и реакциите на хората и моите реакции, да разбирам че живота е кратък и няма време за мрънкане, да мрънкам?

Какво ви прави щастливи? Защо все по-малко щастие има и защо хората все повече се оплакват от случките в живота им.

Например миналата седмица ходих до Сан Франциско и минах през една планина (след работа). Гората беше от много високи дървета иглолистни и широколистни имаше традиционните шубраци за БГ климата, но имаше и всякакви папрати и екзотични растения, гората изглеждаше толкова потайна, дори страшна. Качих се на един хребет от където се откриваше страхотна гледка. Спрях колата и слязох да помириша тревата, билките и нещо нахлу в мен, нещо много познато и далечно, като от друг свят. Таз трева имаше същия аромат като тревата в която се въргалях като хлапе. Просто една мълния през тялото ми и унемях. И тогава благодарих че съм жив и имам шанса да преживея този аромат отново. Странно един аромат, но сякаш ме зареди за 5 години напред. И така. Вас кво ви прави хепи?

Редактирано от Aнreл на 29.05.12 04:30.

Това което ме радва са любовта и мирът с хората. Разбира се на първо място споделената любов която така и никога през живота си не постигнах. Любов за която се борих повече от 20 години време и постигнах само отвратителни разочарования.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много неща ме правят щастлива. Но общо взето за кратко. А малко неща ме правят щастлива за дълго. Даже сега освен за това, че детенце ми е душица и ми топли сърцето, и слава Богу сме здрави, за друго трайно ощастливяващо не се сещам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радват ме различни нещица. Такива, които дори не касаят мен.

Например мой приятел преди дни спрял буса си, защото видял свито зайче на пътя. Познал го по ушите. Иначе би казал, че е камък.
Слязъл, приближил се до него и го вдигнал за ушите. Сложил го в тревата.
То изобщо не помръднало и не се противяло.
Бяло зайче с червени очи.

Много се зарадвах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ме интересува.

Да задавал съм си тези въпроси и открих, че всичко е до вътрешна самооценка "кой си" и с "кого си".

Веднъж седмично ходя на абсолютно ново място... и започнах да го практикувам след като прочетох автобиографията на Чарли Чаплин. Сам той казва, че това го зарежда с много творчески идеи.

А щастието е константа - чисто и просто хората не почистват емоционалните си неврони и в края на краищата "синергията" не протича през тях.

Лошата новина е че това прочистване е цяла учебна система и никак не е лесно да я изучиш и да я усвоиш.

Успях да се справя с цигарите, алкохола и много други вредители, но все още не успявам да се предпазя от всички смъртни грехове...

Та няма как да живееш в грях и да си щастлив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес за пореден път издивях, когато около мен всеки се тюхкаше по повод СТРАШНОТО земетресение. Паники, психози, прогнози и не знам какво още. Баси, ако няма нещо, което е страшно или лошо - мълчание и погледи забити в земята. Като изникне кофти новина - ела гледай какво става - оживление, чудо!

Аз не мисля, че има все по-малко щастие, просто хората се фокусират в проблеми, драми и бедствия. Жадна съм да науча, че някой е щастлив по някаква причина, да чуя смях.

Напълнило се е със суеверници, които не споделят хубавото, да не би някой да ги прокълне или да им завиди.

А какво ме прави мен щастлива - здрава съм, мечтая, обичам, имам прекрасни деца, семейство и приятели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На този етап ме радва много спокойствието, което изживявам като седна около полунощ на двора и пия горещо кафе. Тези дни е хладно, но пак е приятно. Пълна тишина. Всички са добре и доволно спят и никой няма нужда от мен.

Това с аромата и спомнянето ми е много познато, но в друга обстановка. Бях на около.. 25 години някъде /ужас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от coffeemate на 29.05.12 14:59.

А трябва... Радостта трябва да ти е цел- тя е лечебно средство даже. Ако не изпитваш радост поне 1/2 от деня си /говоря за обикновен ден, а не някой от тези дни, дето са ти отредени да си пострадаш малко/, това е вредно за здравето ти.

Няма лечение за гените даващи се по рождение. Те са такива каквито са и или са добри или не. Радостта е без значение. Тя не е свързана с подобряване на възможностите.