|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Иненадвам се
|
|
| Автор |
HolyHell (зъл талант) |
| Публикувано | 24.03.12 22:21 |
|
|
търся едно Infinity тука, а го няма да сподели нещо, пък и профила му изтрит, колко странно....
понякога си мисля, защо последната любов все е най-голямата, а като ги наредиш в редичка и виждаш, че всички си приличат, всички са "най-големи"
в кавички разбира се
а при приятелствата не е така, няма по-големи и по-малки, всяко е специално, има специално място, специална ниша в нашето "себеизграждане"/нова дума, която научих току що/
понеже съм на прага с раздяла с поредната ми Най-Голяма си пускам почти нон стоп ей таз песен
http://www.youtube.com/watch?v=FlsBObg-1BQ
поздрав за вас и с мой превод:
Оставих го да се влюби в теб
Сърцето ми, за което сега претендираш....
Беше мрачно и аз бях изгубена
Когато ме целуна и ме спаси
Ръцете ми, те са силни,
Но коленете ми са твърде слаби
Че докато ме прегръщаш
все се свличам в краката ти.
Но има нещо в теб което не познавам
И което не искам да познавам
Нещата, които ми каза и казваш
Не са истина, никога не са били,
А игрите, в които ме увличаш
Ти винаги ще ги печелиш, винаги.
Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Виж го, бедничкия ми, докато галя лицето ти,
Виждаш ли - изгорих всичко, докато плачех.
Там изгоря и името ти, твоето име.
Когато лежа до теб,
Мога да остана така
Със затворени очи да мечтая
За теб и мен – заедно, завинаги.
Нищо не може да се сравни с това.
Но има нещо в теб, което не познавам
И което не искам да познавам
Нещата, които ми каза и казваш
Не са истина, никога не са били,
А игрите, в които ме увличаш
Ти винаги ще ги печелиш, винаги.
Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Виж го, бедничкия ми, докато галя лицето ти,
Виждаш ли - изгорих всичко, докато плачех.
Там изгоря и името ти, твоето име.
Понякога се събуждам, очакваща...
Сърцето, което ти плени, те чака
Очаква твоето „Да!”
Дори сега, когато всичко свърши,
Нищо не ми помага да спра да те търся.
Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Виж го, бедничкия ми, докато галя лицето ти,
Виждаш ли - изгорих всичко, докато плачех.
Там изгоря и името ти, твоето име.
Но, виж сега, аз запалих огън в дъжда,
Изгорих нещо от нас вътре в него,
Усетих го как умира,
Защото аз знаех, че е за последно,
Че е за последен път.
Да, нека изгори.
| |
|
|
|
ооо, много драма тия дни много нещо, хубава песен, но няма смисъл да казвам, че никът ти не ми допада, освен туй обикновено да се обадиш на някого и да си поговорите върши добра работа
| |
|
|
|
ма, няма ли го?!? виж ти... пък аз се чудех защо не пише... много сладък човек, присъединявам се към теб!
| |
|
|
|
много ми харесва песничката!!!!!! Рядко си пускам песни които се постват по клубовете но тази я въртя цяла но, не че съм пред раздяла, ама ме кефи драматизма и ми напоня за времена в които врях и кипях в драми, влюбвания, емоции, нощи, сълзи, докосвания, идване и тръгване, свещи музика и много много страсти. :)))) ехххх га бехме влюбчиви...
| |
|
|
|
тука е и докато се появи ето ти моите думи
Наистина, последната е най... само че за някой минава време докато я срещнем. За други първата е и последна... - кметлии . И както казваш като ги наредиш в редичка и виждаш, че всички си приличат - затова, дано не прозвуча грубо, си имам друга подредба - като ги наредя, виждам че всички са просто поредната любов. Само първата и последната са най.
Хубаво е да съчатаваме приятелството и любовта. Нека бъдем и приятели на любимите хора.
А песента... ме подсети, че голяма част от поредните любови срещаме защото са ни нужни за нашето себеизграждане.
ей ти песничка
Редактирано от юpaтa на 25.03.12 11:23.
| |
|
|
|
Мерси за комплимента много мило от твоя страна Поради неясна дирска бъгня един ден ми каза "глей си работата ти вече не си ти". Преживях го и станах отклонение от правилата. Какъв вятър е задухал при теб? Поздрави и от мен:
в някои живее доброто в други злото а в трети глистиРедактирано от Deviance на 25.03.12 16:32.
| |
|
Тема
|
Re: Иненадвам се
[re: Aнreл]
|
|
| Автор |
TRlNlTY (съзерцателка) |
| Публикувано | 25.03.12 16:43 |
|
|
и какво остава, когато отмине влюбването, емоцията, тръпката, как продължава да съществува връзката, достатъчно ли е да знаеш, че някога си тръпнел, очаквал, жадувал този човек... с две думи - как да задържим жива искрата, така че пламъчето да гори по-дълго? (ако има много желаещи да ми отговорят може и нова тема да пуснем)
| |
|
Тема
|
 Re: споко,
[re: юpaтa]
|
|
| Автор |
TRlNlTY (съзерцателка) |
| Публикувано | 25.03.12 16:44 |
|
|
ей, страхотна песничка!
| |
|
|
|
На мен таз бъгня ме налазва много пъти ама преди много време, бях тъпа но упорита за което не съжалявам... Повода е тва, че признах любовта си на някой, с който знаех, че няма да имам никакъв успех ... и се сетих за една песен, ето извадка от нея, която ми дава есенцията в точната доза /лечебна надявам се/ за мен....
Дали срамът е жалък или шибаното его?
Наркоманът вижда розов момент в думата "дрога".
Сега разбра ли? Вложиш ли всичко - губиш облога.
Самия израз "абсолютно щастие" носи тревога.
Какво, ако изгубя сто пъти играта?
И кво, ако хиляди пъти спечеля войната?
Какво, ако за 2 стотинки си продам душата?
И как няма, ако това е цената за свободата?
Квот съм искал, до стената никой не съм притискал!
Най-доброто човек създал, когато наистина искал!
Дали пък най-добрата не е всъщност грешната нота?!
а песента, от която е цитата:
| |
|
|
|
заменете думата дрога с любов
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
