?

Всеки си има свой си начин, метод, налучкан веднъж и станал нещо като изпробван алгоритъм... Интересно ми е доколко съвпадат, доколко се различават вашите/нашите алгоритми.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом пускаш темата, не би ли следвало първа да кажеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тежко. С една дума страдам.
Ако не можеш да си го представиш - пада ми завивката върху главата и съм в това състояние, докато не го преработя.

Над това не съм работила да се променя и не мисля да го правя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тихичко

:)

боли, затварям се ... отдавам се на болката тотално ... изживявам я и след това всичко е чисто и светло

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

НЕ ги преживяваме...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от TRlNlTY на 05.03.12 23:04.

Ми аз се замислих и преброих до точно трима любимите хора, при разделите с които се е налагало да положа усилие, за да ги преживея. И в трите случая причините за разделите са ми били различни и съм реагирала различно. Най-общо може да се каже, че лечението ми при драми се движи от вкисване, рев и самосъжаление към гняв, гордост и бяс. Не знам дали минава за алгоритъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докторе, много ти е интересно значи? Ти пациенти нямаш ли си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищя, разнищвам, анализирам...

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Виждам че пишете, че " Нищя, разнищвам, анализирам...", защо го правите?

Моето преживяване на раздяла е буквално - оцеляване, като след корабокрушение = намиране и преустройване на собствения си път само за мен. Анализи и разнищванията са били във връзката, а и аз смятам че подхода ми в една връзка е стандартен като схема, общ морал и т.н., индивидуалното е единствено в изпълнението.

Мислите ли че СЛЕД връзката можете тепърва да разнищтвате нещо. Та тогава често контакта с другия е прекъснат, т.е. сте сами със себе си, няма друга страна, няма диалог.

Редактирано от Deern на 06.03.12 10:48.

Аз също се чудех защо го правя, и то при все, че добронамерените съвети от всички страни са били забрави, не мисли, времето лекува... Но съвсем не е така... и както се оказа има много смисъл в последващото преразглеждане на отминалите ситуации...

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Значи ли че си несигурна в метода на взаимодействие още в самата връзка и затова го проверяваш още веднъж?

Какво се е оказвало до сега, бил ли е грешен метода някога? Или просто е имало разминаване в пътищата?

п.п. Аз смятам че хората учат основите за взаимодействие в първите 7 години. И е добре да е така.

Не, не е това, и не е само веднъж, а много, много пъти на различни нива и под различни ъгли. Търся програмите, моделите, шаблоните...
И не са първите седем години проблема, а първите три...
Ама сега трябва да свърша нещо.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Deern- иче,

написаното от теб ме докосна, въпреки че причините за това са ми напълно неясни- в крайна сметка, на цялото човечество е ясно, че нямам сърце, кожата ми е по- твърда от мрамор, а и когато се ядосам, тя се покрива с допълнителен слой dragon scales.

Та това, което искам да ти кажа, моля те да не го отдаваш на някакво разчустване от моя страна, от типа "и богатите плачат" (cause they don't

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз: Значи ли че си несигурна в метода на взаимодействие още в самата връзка и затова го проверяваш още веднъж?


Ти: Не, не е това, и не е само веднъж, а много, много пъти на различни нива и под различни ъгли. Търся програмите, моделите, шаблоните...

Значи не само че няма изработен модел/морал на връзката на обществено ниво ( но с лично изпълнение), но и проверяваш самата проверка?!

п.п. Имах предвид че 7 годишните деца имат готов основен модел.

Това не ти ли се струва притеснително?И меко казано диво?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

п.п. Имах предвид че 7 годишните деца имат готов основен модел.

Съзнателният човек се освобождава от моделите си.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Възпитанието е форма на социализация. Би следвало децата да са по недодялани във взаимоотношенията си и моделите.

Какво искаш да кажеш? Че човек деградира моделите си в процеса на живот?!

Разбира се че деградира. Човек колкото повече опит трупа , толкова повече заблуди и фикции си създава.
Аз изцяло подкрепям събеседникът ви , който анализира и влага всичко от себе си да установи причините от там и следствията за някакво лошо развитие. Това всъщност е най-трудното, защото тогава не се обвинява другия че е лош, а просто разглеждаш нещата обективно.
Всяка натрупана, неизказана или неосмислена подобна ситуация, създава много комплекси.

Да. Спазвайки едни и същи модели човек просто реагира на случващото се, спи.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

че това, което правите е в обратна посока на градивното?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момиче, оставам с впечатлението че не четеш какво ти се пише.
Обясни ти се ясно, че децата се справят много по-лесно с чувствата си , от колкото възрастен , даже ти се обяси защо е така. Повтарям, чувства , , не друго.

"Човек колкото повече опит трупа , толкова повече заблуди и фикции си създава."

Съгласна съм, но имам въпрос. Ако приемем че това е правилно, тогава къде е гаранцията, че анализирайки причини, поводи и последици не си създаваме още и още заблуди? Още в ранните си години започваме да ги създаваме, после анализите ни не са ли базирани именно на тях? Това опорочава до голяма степен обективността според мен. Не говоря за кой добър, кой лош, а за личния анализ. Всеки анализ се прави от една страна на базата на кои сме дотук и това включва и вече изградените ни заблуди, от друга на фикцията за това които сме и искаме да бъдем- отново изкривяване на обективността.

Между другото, само да вметна, този анализ мисля че трябва да се прави ежедневно, а не толкова след прекратяване на някаква връзка. Във връзката има винаги двама човека и без обратна връзка (каква тавтология) се получава нещо изключително едностранчиво. Анализът в крайна сметка ще бъде върху отношението ни към/с един човек, но не е казано, че ще помогне или даде някаква информация в/за отношението с други.

Мисля че анализът, освен ежедневен, би трябвало да е повече в отношението към себе си, което малко или много изхвърля идеята за анализиране на връзки.

Не трябва да се забравя също и че анализът често, не винаги, но често води до заплащане със спонтанност. Доколкото на човек му е мила тя е друг въпрос, но със сигурност тя страда малко или много с вечните анализи и по-точно с опитите за корекции.

Аз съм от хората, които смятат че човек не може да променя същността си из основи, може да промени отношението си към нея обаче, а предимно това влияе на отношенията с другите хора.

Ти друга работа нямаш ли си? Навъди

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Човек колкото повече опит трупа , толкова повече заблуди и фикции си създава."



Koгато човек няма основна обществена форма на взаимоотношения и морал, естествено че трупа заблуди.

Особено когато води монолози, след раздяла.

Не бих казала че децата се справят по-лесно с чувствата си от възрастните.

Всичко е в съотношение и пропорция.

Става сложно ти да ми купиш билет - първо тряя да искаш пари от твоя, да го убедиш че не си ми дала Скайпа си и прочие :)
Сам се грижа за делата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баси направо ме просълзи, туй не е онзи Ангеларий когото познавах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам един билет за мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Oh, you guys... честно, желая ви всичко най- хубаво!!!

Ако знаете в момента как се чуствам... какво виждам пред себе си... най- красивото нещо на света! Аз вече бях спряла да се надявам, и да правя каквито и да е било опити. Наистина смятах, че невъзможното си е невъзможно.

Той е тук!!! Не мога да опиша, чувството... мога само да цитирам... It's like my own personal brand of heroin!!!

Тази анорексия от последните седмици я отдавах на... анорексия. А то било нещо съвсем различно...

Няма да влизам повече в клубовете...защото ще се отдам на nesting!!!Две сини чертички, дами и господа!

*****
"Kind" is my middle name!" Jacob Black, "Breaking Dawn"

Думата раздяла или загуба, сама по себе си не изисква никаква мисъл, а по-скоро приемане. Човек с годините все по-трудно приема някакви неща , защото характерът с годините се затвърждава, а не се променя. И така се стига до момента за който говорехме , да се асимилира случка на раздяла, за да може човек да го приеме по-лесно. На едно дете няма да е нужно толкова да асимилира.
За равносметката която спомена , не може да се прави ежедневно , защото да има равносметка, трябва да има факторът липса, недостиг , проблем, за да бъде анализът цялостен , а и равносметката преди нещо да се е случило не е равносметка, а само мисли , които като не са в крайно неприятна ситуация, не водят често до изводи. Нали по същия начин човек отива при психо-терапевт , чак когато установи че има проблем.
Но е много важно каква равносметка ще се направи , често равносметката много зависи от това какъв живот води индивида.

Морала няма нищо общо , всеки трупа предимно заблуди. Една и съща ситуация погледната от 5 възрастни индивида, би изглеждала по различен начин , всеки носещ в себе си своите страдания и изводи от тях.
Докато 5 деца пред една и съща ситуация биха ти отговорили еднозначно , защото виждат нещата опростено и правилно така, както възрастен никога не би го видял , защото той асимилира нещата през куп филтри.

Когато хората са образували едно здраво общество, то всяко нещо, което е в разрез с общия морал бива разпознато. Подобно на децата, но децата имат по-стеснен поглед и по-малко социализация и оттам не особено благонадеждни в оценката.

Това че обобщаваш така в средата, в която живееш, меко казано ме озадачава.

Ах какво?!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Децата са уникално и невероятно точни в преценките си. Или поне тези, които аз познавам.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Ако децата бяха точни в преценката си, то биха могли да свидетелстват пред съда.

Това обаче не е така, защото децата не са доизградени и социализирани, нямат поглед над морала, както и са по всякакъв начин зависими и лабилни във вижданията си.

Не съм съгласна, че е нужна загуба, за да се прави анализ и да последва равносметка. Всяка една случка в ежедневието ни, включително тези свързани с общуването ни с други хора, може (а за мен и трябва) да води до някаква равносметка. Не е нужно да изпитваме липса, за да направим анализ, да "извадим" плюсовете и минусите от дадена случка, да теглим чертата и да се стигне до някакво заключение, поне моментно.

Колкото до децата.. Не знам какво наричаш асимилиране, може би има разминаване в тази част, а и не съм специалист по детска психология, но все си мисля, че всъщност доста трудно асимилират загубата и още по-трудно я приемат. Ако не друго, то защо им съчиняваме истории, че например починал роднина е на небето и ги гледа отгоре? Защо изоставени деца или сираци често имат травми за цял живот, особено касаещи страха от загубата?

Може и да не съм те разбрала правилно, поясни моля ти се. Довечера ще отделя малко повече време за четене.

Ти даде току-що най-добрият отговор в перспектива - животът продължава и рано или късно се зачева, развива и ражда нещо или някой нов/о/и.

И с това знание, че продължава, аз си страдам, но знам, че ще ми мине. И че след време ще останат хубавите спомени без раздялата да кърви.

Много се радвам, че в тема за загуба се потвърди кръговратът на живота по такъв безспорен начин. Честито!

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 06.03.12 14:53.

Казвам ти за втори път, че говорим за чувствата и обособяването им, а не за това което говориш. Не разбирам, на Български език ли пиша, или на някакъв друг.

Твърде социализирана е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пак ти пиша - децата имат слабо разграничени чувства.

Едно дете не може да разбере дали обича големия си брат, който го доминира в игрите или голямата си сестра, която му прехвърля лесни но гадни задачи.


Възрастните могат да диференцират чувства в много по-голям спектър, да не говорим че емоционалната интелигентност се развива с възрастта (би трябвало, при ментално здрави хора)

Точно обратното е. Дете можеш да видиш да плаче навсякъде , просто защото е разочаровано от нещо , докато голям човек ще чака да се прибере, да е сам , за да се разплаче, ако изобщо го направи, защото така мисли че е редно, а то няма редно когато става дума за изразяване. Децата имат перфектните чувства, могат да обичат както ти никога няма да можеш, ще могат да видят само положителното в нещо и да му се радват, докато твоите разграничени чувства, няма да ти позволят да се радваш така, както си го правила в детствтото, ами винаги ще притегляш и ще се чудиш защо и какво. Даже има случаи в които на някой му се случи нещо невероятно хубаво, а той седне да анализира защо му се било случило това, вместо да се радва.

Удрям ръчната спирачка тук, защото мислим крайно различно.

Мисля че налагаш много първична мярка. Децата не са култивирани и при тях има съответното съизмерение, което не говори нито за истинност, да не говорим за адекватност.


Само не ми казвай че когато човек е некултивиран, то значи че е благонадежден и емоционален

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Deern на 06.03.12 15:11.

Налагам мнението, че човек трябва да е щастлив и да мисли за щастието си преди всичко.
В проучване се твърди, че 90 % хората биха искали да се чувстват така, както при първото си влюбване, да изпитват тези чисти и неомърсени емоции.
Това е едиственото което има значение в този живот и за това хората искат това. Само че ти не можеш да го направиш , защото си облякла прекалено много думи, защото си "еволюирала" според теб , че си станала свръх човек ,а истината е, че болката те е смазала толкова , че не можеш да приемеш че това е възможно.
Колко големи хора могат да се радват така, както децата се радват и забавляват ? Колкото са толкова щастливи ?
Обясни си го сама, но недей да намесваш еволюцията и това , че ти си осъзната, а децата не са, защото това е поредното оправдание , което да те държи на повърхността.

Аз горе писах че не искам да дялкам по начина ми на преживяване на любовна раздяла.

Ти и повечето хора писахте, че анализирате и незнамкакво раздялата.

Май някой друг се чупи/вече се е счупил по тая линия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Deern на 06.03.12 15:23.

Не бе, не дялкаме само раздялата... причините за нея... и други неща, които научаваме за себе си...
Аз лично търся и причините у самата мен, които са довели до срещата ми с този човек(моите нямат нищо общо помежду си) и разни други неща... просто има неща, които можеш да видиш(и най - вече у себе си) след като се отдръпнеш и мине време.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Точно. Идеята не е да се искара другия виновен за случката, защото от това не би имало полза в бъдеще време , а да се погледне модела на собствените възприятния и проблемите които сам си причиняваш , от което реално се раждат най-големите и грешни заблуди и неприятни емоции.

Да. И да проумееш, че играта се играе от двама, и в действителност виновен няма, спираш да обвиняваш другия, прощаваш на себе си... и продължаваш напред.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

По-скоро проблема е на друго място.
Както споменах при първата любов , често връзката протича без особенни задни мисли , заради липсата някакъв натрупан опит и болката от него. Всяка връзка натам причинява размисли и болки от нищото , заради минал опит.
Примерно ти си имала приятел , който ти е изневерил , като се е оправдавал с много работа и след това те е оставил заради друга жена примерно. Следващия който срещнеш и каже че има много работа и е зает, ще задейства червената лампичка в теб , че нещо не е наред, от което ще изпиташ страх и ще започнеш да анализираш нещо в него, което няма нужда от анализиране и това ще трови и двата, независимо дали сте си го споделили или не. Това натпупване ще доведе до много дребни караници , които ще обърнат колата , на-вече заради собствения страх, а не заради чуждите реакции , защото натрупването на болка и мислите от нея избиват.
За това човек трябва да проучи себе си и да се занимава само с това, а не да опреличава другия като лош , или да му задава някаки квалификации. Обвиненията към другия почти никога не са градивни , а дори да са такива, тогава идва въпроса защо някой е търпял всичко това толкова време и накрая е обособил нещата така , което пак връща проблема всобствената ни глава , а не в тази на партньора. Винаги ние сме виновни за това, което ни е случва
не човека до нас. Който мисли противното , често остава разочарован винаги.

Е, не е лесно да осъзнаеш и приемеш, че проблемите се коренят в собствените ти проекции и очаквания, етикетизиране и категоризиране, системи от убеждения, според които правото винаги е на твоя страна. Това вече е леко отклонение от любовния въпрос, но и за него се отнася.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

Не е лесно , но това е единствения начин поради който можеш да се чувстваш свободен от всичките тези мисли , които нямат отговор често.И е точно в пряка връзка с любовта. Ако не обичаш себе си, насочвайки всичко към себе си , няма да можеш да обичаш друг и ще насочваш всички неприятности към него.
Аз за това се изумявам на моменти , когато чуя някоя история, в която пишещия често е жертва на партнора си. Казва той колко неприятен е бил, колко лошо постъпвал с него , колко разочарования е понесъл във всякакви вариации. И като се зададе въпроса защо всичко това е търпяно с години, отговора често е несвързан и объркан , защото единственото което е правил този човек е да обвинява другия за собственото си нещастие. Това е модел на поведение , който гласи че така е трябвало да се случи , че това е знак на съдбата , но никога коренът не е в тях самите , което е толкова грешно , колкото и глупаво.

Работното ми време свърши, приятен ден и ми беше приятно да си поговрим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ми се е случвало толкова често, за да имам изработен алгоритъм. Всъщност само една раздяла досега е имала по-сериозен ефект върху мен. За другите знам, че отново ще видя човека, и това прави тъгата от временната раздяла по-лека.

П.П. Ако пък визираш раздяла в любовен смисъл - относително бързо ми е минавало, защото ако сме се разделили, то така е било най-добре и за двамата. И в този случай не е имало чак за какво толкова да ми е мъчно. Хубавите спомени са си хубави спомени, аз съм ориентирана към бъдещето и погледът ми е насочен напред, не назад. Не е било писано и ... точка.


Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)

Редактирано от Bиливap на 06.03.12 19:26.

Я, че хубава новина!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А пък според мен към първата любов се подхожда с най-голям страх и най-нереалистични очаквания същевременно. С опита човек се учи точно да не си преебава връзката по малоумни начини. И все пак всяка връзка е нещо различно от сбора на двамата партньори, т.е. е взаимодействието между тях, което е специфично само по себе си.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе тези хора, за да са стигнали дотам, то е ясно, че нещо не е наред в начина им на формиране, но с глупост да се изчерпа обяснението, едва ли.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек никога не се разделя с любими хора. Те живеят в него, в сърцето му.
Раздялата е насилие на което ума се съпротивлява със спомени и мисли, телепатия, с фантазия дори. Реална раздяла става само с нелюбими хора. А физическия свят може да ви отдели, но не може да ви раздели. Смъртта още по-малко. Колкото е по-голямо насилието, което ви отделя, толкова по-силна е връзката ви.

Как се разделяме все пак ? С много мъка, как. Метода предполага честа практика, че да бъде създаден. Хората често го правят неадекватно, опитват се да забравят, за да спре мъката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като ви чета, разбирам, че когато един човек приключва връзка, се очаква да е наясно със себе си и логично, идва излишно да анализира каквото и да било след това. Да, съгласна съм. А когато раздялата е инициирана от другата страна? Ежедневни анализи вътре във връзката човек ги прави само когато е видял необходимост от това. А ако не е видял? Ако не е обърнал внимание? Вижда ми се напълно нормално напуснатият човек да се зачуди какво е пропуснал, докато е бил във връзката. Тоест не мисля, че следварителното анализиране значи непременно предъвкване на вече отминалото, а едно нормално обръщане на внимание на неща, за които човекът току-що, едва с раздялата, си дава сметка, че би трябвало да е обмислил. Така би разпознал за какво да внимава следващия път когато е вътре във връзка. Обмислянето не е задължително да води към промяна в поведението или в модела на отношенията, то е само лична подсказка за това кое не бива да се пропуска следващия път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма такова нещо, не споменах ли вече, че предрасъдаците са много вредни ?
Имало очаквания и за това не било истинско ? Какво по хубаво от очакванията , особенно ако са осъществени , това е като всяка друга мечта , човек трябва да мечтае , да се надява , да вижда нещата така както ги иска , иначе всичко отива по дяволите.
Не разбирам защо трябва да има догми , които да казват не прави това или онова , ако искаш нещо истинско. Кое е това истинското ?
Хората колкото повече се ограничават самите тях , колкото повече збравят че са хора, а не роботи , толкова по-малко има искра в тях, толкова по-малко могат да дадат и да вземат. Е вярно че така намаляват шанса да бъдат наранени , но намаляват драстично шанса да бъдат щастливи.

Хората не са общо понятие. И ако пред теб има човек, който гори буквално от страст, мечти, очаквания в една енергия, която залива другите дотолкова, че те не могат да го усетят, осмислят, приемат, понесат в неговата цялост. Не теоретично, а наистина ако имаш такъв човек пред теб, щеше да видиш, че на гребена на страстта той убива мечтите си и себе си. И щеше да го посъветваш да намали пламъка в името на целта. В името на живота дори.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля че съм натрупал достатъчно години зад гърба си , за да знам какво говоря.
Умният човек със и без очаквания знае какво да прави, дори да не му се получи от първия път. Глупавият в каквато и позиция да го сложиш, все няма да е на място.
Обясних ти, че проблемът на предрасъдаците е много по-тежък , от колкото на всичко останало. Но в крайна сметка не може да накараш човек сам да излезе от черупката си , ако той не иска.
Най-забележителните хора които познавам, които са много магнетични, очарователни и успяли във своите начинания , са постигнали нещо, именно защото правят нещата от сърце и не ги е страх от болката , макар да са понесли доста такава. И да , изгарят от страст и от всякакви други емоции , което принадлежи само на много силни хора , а не на другите, които твърдят че силен е човека, който бяга от емоциите и от мечтите си.

Ти не ме четеш тотално. Не да бягаш от, а да не бъдеш напълно подвластен на. Има огромна разлика. Човек, който познава емоциите си и живее според тях, е много далече от първичната емоционалност, която не се усещаш, че прокламираш.
Какво значи "обясних ти"? Ние говорим. И сме равнопоставени. Как реши, че ти обясняваш нещо, не знам. Много емоционално интелигентно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти не ме четеш явно, защото по буквално от това не мога да го напиша.
Да, мисля че трябва да се отдадем именно на първичната емоционалност която имаме , защото само тя остава като порив, останалото е фикции и предрасъдаци.

В големия свят има място за всяка малка душица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има по-фини и диференцирани емоции, които са най-висшите и най-благородните и които не са никак първични. До тях някои хора не достигат изобщо.

Но за това трябва разсъдък, а не расъдак, ако позволиш аналогията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 07.03.12 20:31.

Не дефинираш нищо, казваш думи зад които може да стои всичко или нищо, прекалено абстрактно за да бъде коментирано и прекалено глупаво да бъде оборено.
Ако имаш някакви финни емоции , се обърни към господин Фройд , който е написал прекалено точно всичко, само трябва някой да го прочете.
По първично от секса няма, по силна основа от това също няма. Натам може да следват хиляди финни неща, но няма ли я първичността , няма да има и финни неща.
Секса за теб важен ли е ? Можеш ли да се обвържеш чрез фиини емоции с човек, който ти казва, че никога през живота си не би правил секс с теб ?

Аз не правя секс с приятелите си, но съм силно обвързана с тях.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А с партньорите как е ? Зададох конкретен въпрос :)
Отговори на себе си , аз знам отговора.

Няма нищо конкретно във въпроса ти.
Но мога да ти кажа, че първо се влюбвам, а после правя секс, т.е. фините ми емоции в някакъв смисъл предшестват другите.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 07.03.12 21:05.

То и животните преди да правят секс се ухажват .
Казах ти, предрасъдаците са много вредни и често оказват голямо влияние.
Прочети това което споменах, може да ти е от полза за себеопознаването.
Лека вечер.

Въпросът е за смъртта, зададен така. Не се преживява, налага се да се приеме, за да продължиш. При мен е още прясно, загубих дете и родител.
Ако пък искаш да знаеш за партньор, с който си се разделил, то може и да не е бил любим, или след раздялата престава да бъде любим. Другото е наивност и глупост. Сещаш се, че нюансите са от бяло до сиво-черно. За едни е нов летящ старт, за други - дъългата монотонност на самотата, за трети - скок в тъмното. За мен бе самопреценка.

аз пък понякога се улавям, че интелектуализирам доста нещата, но ми липсва insight, напоследък, мога да обясня това така, можеш да видиш и разпознаеш неща като "очаквания, етикетизиране и категоризиране, системи от убеждения", но не стигаш до момента, в който си казваш "оо, това е точно така!", не стигам до решението, а може би и не стигам и до истинското разбиране. не знам дали е липса на вдъхновение, интелектуализирането не винаги води автоматично до този момент, в който разбираш нещата, продължаваш напред и имаш решение. (не знам дали става много ясно какво имам предвид?) съжалявам, че се прочетох в твоя пост.

Ех, че аз след всеки проблясък ооо, това е точно така пропадам по - дълбоко в бездната на себето си, и то, защото на предното стъпало съм отслабила контрола на егото си, чиято цел е да ме държи на повърхността и интелектуализирането.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

нее, аз имах предвид анализирането на другите или примерно на нещата (като социална психология?), ама явно няма да ми кажеш, кое е това, което дава разбирането insight, чувствам се затъпяла като блъъди (може би не чак толкова лол, нали той все е нещастен, че няма гениалността на другите, е, явно и аз някъде я загубих, може би прекалено много го четох?), ... това дори няма да го анализирам социално, защото е прекалено самоочевидно.

Никога не съм очаквала, че ще изпадна в затъпялото състояние на блъъди. ДРАМА.

Any ideas? хм

ПП

хех, вербализирането на проблема и половина решение, както казва Фройд, разбира се това не работи при блъъди, но това е друга тема