Ех, че аз след всеки проблясък ооо, това е точно така пропадам по - дълбоко в бездната на себето си, и то, защото на предното стъпало съм отслабила контрола на егото си, чиято цел е да ме държи на повърхността и интелектуализирането.

Скромността изразява точният баланс между крайностите.

нее, аз имах предвид анализирането на другите или примерно на нещата (като социална психология?), ама явно няма да ми кажеш, кое е това, което дава разбирането insight, чувствам се затъпяла като блъъди (може би не чак толкова лол, нали той все е нещастен, че няма гениалността на другите, е, явно и аз някъде я загубих, може би прекалено много го четох?), ... това дори няма да го анализирам социално, защото е прекалено самоочевидно.

Никога не съм очаквала, че ще изпадна в затъпялото състояние на блъъди. ДРАМА.

Any ideas? хм

ПП

хех, вербализирането на проблема и половина решение, както казва Фройд, разбира се това не работи при блъъди, но това е друга тема