Ти не ме четеш явно, защото по буквално от това не мога да го напиша.
Да, мисля че трябва да се отдадем именно на първичната емоционалност която имаме , защото само тя остава като порив, останалото е фикции и предрасъдаци.

В големия свят има място за всяка малка душица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има по-фини и диференцирани емоции, които са най-висшите и най-благородните и които не са никак първични. До тях някои хора не достигат изобщо.

Но за това трябва разсъдък, а не расъдак, ако позволиш аналогията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 07.03.12 20:31.

Не дефинираш нищо, казваш думи зад които може да стои всичко или нищо, прекалено абстрактно за да бъде коментирано и прекалено глупаво да бъде оборено.
Ако имаш някакви финни емоции , се обърни към господин Фройд , който е написал прекалено точно всичко, само трябва някой да го прочете.
По първично от секса няма, по силна основа от това също няма. Натам може да следват хиляди финни неща, но няма ли я първичността , няма да има и финни неща.
Секса за теб важен ли е ? Можеш ли да се обвържеш чрез фиини емоции с човек, който ти казва, че никога през живота си не би правил секс с теб ?

Аз не правя секс с приятелите си, но съм силно обвързана с тях.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А с партньорите как е ? Зададох конкретен въпрос :)
Отговори на себе си , аз знам отговора.

Няма нищо конкретно във въпроса ти.
Но мога да ти кажа, че първо се влюбвам, а после правя секс, т.е. фините ми емоции в някакъв смисъл предшестват другите.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Doctor Who на 07.03.12 21:05.

То и животните преди да правят секс се ухажват .
Казах ти, предрасъдаците са много вредни и често оказват голямо влияние.
Прочети това което споменах, може да ти е от полза за себеопознаването.
Лека вечер.

Въпросът е за смъртта, зададен така. Не се преживява, налага се да се приеме, за да продължиш. При мен е още прясно, загубих дете и родител.
Ако пък искаш да знаеш за партньор, с който си се разделил, то може и да не е бил любим, или след раздялата престава да бъде любим. Другото е наивност и глупост. Сещаш се, че нюансите са от бяло до сиво-черно. За едни е нов летящ старт, за други - дъългата монотонност на самотата, за трети - скок в тъмното. За мен бе самопреценка.

аз пък понякога се улавям, че интелектуализирам доста нещата, но ми липсва insight, напоследък, мога да обясня това така, можеш да видиш и разпознаеш неща като "очаквания, етикетизиране и категоризиране, системи от убеждения", но не стигаш до момента, в който си казваш "оо, това е точно така!", не стигам до решението, а може би и не стигам и до истинското разбиране. не знам дали е липса на вдъхновение, интелектуализирането не винаги води автоматично до този момент, в който разбираш нещата, продължаваш напред и имаш решение. (не знам дали става много ясно какво имам предвид?) съжалявам, че се прочетох в твоя пост.