...When i can,t smile today.Едни такива размисли ме обхванаха посред нощ когато не можех да спя.И се сетих за култовия албум на Суисайдъл Тендънсиис.И че заглавието идеално пасва на живота ми в последните години.Обзеха ме мисли за всичко около мен,около нас,за човешкия фактор който е основния проблем според мен човек да не може да се смее с глас нито утре,нито пък камо ли да се усмихне днес.Опитвам се ежедневно да се издигна над дребнавите неща,хора и проблеми които за жалост не мога да отмина и махна с лека ръка.Запитвам се тези дни напоследък,доколко аджиба трябва да си философско настроен за да изтърпиш този свят и това общество съставено в основата си от фалш,лъжа,безскрулулни и нахални хора които са готови да преминат на всяка цена през теб само за да вземат своето си.Изглежда ценностите които съм възпитавал и култивирал в себе си не важат вече в този свят.Нито в чужбината където съм,нито в бг,нито където и да е по света.Да видим кое се цени...??!Тарикатщината,мързела на шефовете ти(дори и когато ежедневно правят фрапантни грешки за което никой не им търси отговорност),мързела и скатаването на колегите ти които усещаш че са по-ценени,по-незакачани от началството след като за пореден път си възроптал срещу несправедливостите.Цени се неточността на хората като цяло.Да си поканил някого на гости,той да не дойде въобще,да не благоволи да ти каже дори че няма да дойде(ти така или иначе ще се сетиш),да ти драсне два реда на скайпа чак вечерта че изникнали непредвидени обстоятелства(най-вероятно е долна лъжа и извинение),да чуствуваш че уважението и толерантността са неща от отдавна отминала рицатска епоха.Така или иначе нямаш пари за много,слушайки как тези или онези отново са били при познати на гранд канария(представи си какъв смех е било в манията им да минат възможно най-евтино,обаче са първи на фейса със снимките),да знаеш че теб не те огрява за прекалено много неща защото тъчеш на поне три стана в опит да заделиш за болна баба,за сметки,за безработни родители в бг,за бъдещите данъци сгради там и каквото още се сетиш в този дух.На моменти много често ти се ще да си се родил на смет ,ама с късмет.С позитивизма това си го пробвал да предизвикваш уж събитията да стават добре за теб,ама живота сурав и курав ти е доказвал всеки един ден че за теб зеления светофар е още много далеч.Е аджиба защо оня отгоре дава на едни с кола,а на други плюе в сурата?Защо виновните са на свобода,а невинните страдат или са в гроба?Защо да вярваме изобщо в божеството отгоре когато всичко в този свят се диктува от интереси,пари,облигации,фондове,борси,евреи,по-големи и по-малки техни събратя кръвопийци.Доколко трябва да си широко скроен,философски настроен за да знаеш че нищо оттатък не можеш да занесеш,да знаеш че всичко е преходно,че днешния ти приятел,утре ще ти бъде най-голям враг,да чуствуваш че нищо вече свято няма на този свят в духовен аспект,освен материалното и финикийските знаци.Човека е оцелял вследствие на естественния подбор.Обаче когато започнеш да действаш твърдо и безкомпромистност по своите си идеали и разбирания,света пропищява около теб и набързо те натикват обратно в шаблона и матрицата.Винаги съм ненавиждал шаблони,образци и авторитети.Мисля че аз най-добре си знам кое е вярно,правилно и справедливо,макар че почти винаги ми се натиква в сурата колко много съм бил грешал.Да ама не си викам аз!!Когато някой дойде и поеме товара ти от гърба ей така от емпатия и желание да служи на духовното и доброто,тогава да видим какво би му излязло от плювалника.Налегнаха ме мисли едни че живея в сбъркан свят и сбъркано време,и по-лошото което е,че ням никаква надежда за промяна.Време е в което честността,акуратноста, справедливостта, себераздаването и добродушието не се ценят.Ценят се само домогванията,познанствата,далаверите и алчността.Както и двуличието.Никога не съм бил религиозен,защото и без особенна вяра в бог знам кое е хуманно и кое не.Може би принципите които уж са за век време,вече не са на мода.Причини за талния упадък навсякъде милион и една.Обаче лошото е че тенденцията е само на влошаване.Копал съм се в музиката и бандите които слушам.Те са ми пътеводителя и критерия за мъдрост и нещо повече от гнусно ежедневие.На какво да научим децата си ,те виждат само поквара всеки ден с очите си.И мозъка им записва всичко там,складирва и току виж един ден социалната шизофрения е налице.Току виж един нов менгеле се пръкнал.Тревожи ме драстичността на все повече зачестяващите случаи на издевателства,масови убийства,малчугани с пистолети и автомати в клас(вместо с учебници в чантата),на кукувици като Брейвик,на фанатици -идеолози ,религиозни камикадзета и тнт...докъдето ти стига фантазията.Реалити тв отвсякъде.Само където се случва около теб,и утре може и ти да си жертва на някоя откачалка.Отвращава ме хорското бездушие и безразличие най-вече.Отдавна паири на бедни,наркомани и подобни не давам,за какво?Нищо няма да им реши проблема с моите 10крони да речем.Така или иначе все са там по улиците с чащки в ръце просещи я за алкохол,я за дрога,я за цигари.Да си ги оправя който ги е докарал дотам.И да им говориш на тези със зависимостите не става,нужна е личната голгота и стигане до истината и промяната чрез пътя на болката.Отдавна вече спрях и да се надявам че в света изобщо някой ден ще има някаква хармония,любов и щастие...

.....and the grass grows by itself-Basho

Не си роден в рая. Чуждите съдби не са твоя работа, гледай си твоята. Трудностите са възможност да се извисиш над тях, преодолявайки ги, ставайки повече човек. Когато съдбата те тормози, всъщност ти дава възможност да растеш, защото преодоляваш трудности. Когато съдбата те глези, просто те унижтожава - атрофираш, загниваш. Ценни са тези хора, които могат да се борят с превратностите на съдбата. Тези, на които им е дадено да имат лека съдба не са за завиждане. От такъв човек не би искал друго освен парите му, а както знаем те са до време. И на оня свят пари не се носят. Разбира се твоя си работа дали ще се усъвършенстваш или ще се стремиш единствено към лек живот. Но лекия живот е път към духовната смърт.То е като легендата за Цирцея, която превръща мъжете в свине.
Човек е ценен защото живота му е труден. Иначе никога нямаше да постигне качества, които да оценим като положителни. Имаме основание да смятаме, че тези качества не умират с тялото ни, а са част от нас завинаги, следователно трябва да се учим да бъдем по-съвършени . Когато можеш да се пребориш с трудностите, живота ти става по-лек. И ако си галеник на съдбата, ще срещнеш още по-големи трудности, за да ги преодолееш. И после още.
Но ако съдбата иска да е сурова към теб, ще се родиш красива жена , ще имаш лек, но духовно беден живот и ще си умреш като духовно изостанало богаташче, което всички чакат да умре за да му вземат парите.
Начина по който възприемаш живота си е лично твой избор. Негативното отношение обаче може единствено и само да те въвлича в спирално пропадане надолу към още по-тежка съдба. Не се ли научиш да преодоляваш проблемите си, съдбата ти ще те затрупва с нови и нови, също както в училище - не си ли научаваш уроците ще става все по-трудно, защото от теб се изисква прогрес. Както искаш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отдавна знам нещата които ми пишеш.За себе си мисля че много се промених в правилн и положителна посока.Права си за това че човек трябва да израства духовно благодарение на лошата съдба и трудностите.Донекъде наистина в една може би малка част се чуствувам късметлия.Че имам неизлечима болест на кръвта с която бог ме дари за да спра веднъж завинаги за да спра с цигарите и алкохола.Преди само няколко години бях на крачка от лудостта и мислите за самоубийство.След като не виждах как да победя алкохола,при все че баща ми беше алкохолик и умря от пиене.Майка ми си отиде от него.Въпреки негативния пример аз също попаднах сериозно в клопките на алкохола.Години наред се въртях в омагьосан кръг,все спирах алкохола,и все се напивах след ден два.Когато чистосърдечно си признах за проблема и разбрах че съм алкохолик,накрая дойде просветлението и нещо като вяра.Мъчно ми е за света и хората около мен.Вече години не пуша и не пия,предпазвам се от всякакви глупости по възможност,колкото по-изрядно се опитвам да живея,колкото може би по-високо се издигам в духовен смисъл,все по-болезнено приемам света и несправедливостите в него.С какво съм заслужил такава съдба,каква ужасна карма изкупувам да остана кръгъл сирак преди 40 год,да имам епикриза дълга до земята,нерви,стрес и вечна депресия...с кое заслужих от онзи отгоре когато се опитвам да бъда точен ,добър и помагащ на хората и света да ми отвръщат само със зло и неблагодарност.Не искам да бъда ХРИСТОС,нямам сили да понеса това тегло.Да търпя мазни двулични шефове-мързеливци,както и тарикатчета мръзлювци колеги и нагаждачи.Аз лично би ме било страхотно би ме било срам да извърша и една десета от това което хората и колеги и шефове около мен ми причиняват всеки един божи ден.И колкото повече ги вършат тези неща,толкова повече се дистабцирам от всички и всичко около мен.Нямам желание и една дума да споделя или кажа на една голяма част от шефове и колеги когато им виждам стойностната система ежедневно.Предпочитам Металика,Сепултура,Криейтър,Содъм,Напалм дет,Бенедикшън и подобни банди да ми казват и разказват за истински ценните неща.Както и езотеричните книги.Нямам възможностите на много около мен,онзи отгоре ако го има наистина ми е свидетел че не ламтя за милиони!Искам да имам просто една част от тези малки удоволствия които хората си пизволяват,не дори и на 10 год.от сватбата ни с жена ми да нямахме отново възможността да отидем никъде на екзотична почивка,а всяко лято в бг на нашето си черноморие,понеже отново трябваше да се плащат хиляда сметки,парафи,за какво ли не плюс болна вече 90 год баба моя,на легло.Това си ми е дълга ще пращам да я гледат докато е жива.При положение че имам леля,нейна дъщеря жива,която не я погледна.И все ми мрънка що не беше жива майка ти сега да я гледа.Аз съм решил до живот по възможност нито ще я потърся,нито ще и проговоря.След като мен от 6000 км спрягаше да съм се върнел да се погрижа за баба ми.И се налага махалата и чужди хора да я гледат.Това да не погледнеш майка си и баща си да не ти пука дали са в лайна или пикни и да идваш веднъж в годината само за по няколко часа...при положение че живее само на 40 мин път с кола,незнам аз нямам такова сърце.И накрая същата тази леля да има претенции към хората където изобщо не им е работа да я гледат,че не излизали пари на баба от пенсията след сметките.Незнам обаче с така дъщеря,враг не ти трябва.Изумих се направо преди години.Няма добро ненаказано нали знаеш?!Та и мен живота ме наказва от всяка една страна и позиция.Докога???Защо аз да изкупувам чужди карми и грешки??И накрая аз пък и да съм виновния по възможност...!!!Незнам обаче божията справедливост я няма никаква.Само се огледай наоколо и ще видиш колко съм прав.Примерите са навсякъде около теб!!Затова озаглавих темата че наистина вече реално ако се замислиш честно няма особенно много неща на които да се засмееш и зарадваш,както днес,така и утре.Кризата така и няма свършване.Остава ню ейджа,релакса и розовото балонче за твоя сметка.И самозалъгването че всичко е ок,след като изобщо не е.Искам възмездие,за прекалено много неща и хора,конкретни хора заслужават подобаващо възмездие.Писна ми вече да им го върне оня отгоре.Бавно загрява с кой най-напред трябва да започне.Обикновенно превръща в ад животите на хорицата които изобщо не го заслужават.Пък и не съм готов да се извися дотолкова че да ме прибере утре при себе си,или пък вдругиден да се преродя в Буда да речем.Сори ама искам подобаваща справедливост.За всички които им е минало трепането както се изрязаваше баща ми около мен.

.....and the grass grows by itself-Basho

И да добавя,в крайна сметка само аз ли съм внук?Леля ми има син и дъщеря.Те не са внуци.Никой от тях не искам да виждам.И ми се разкъсва душата и сърцето че все пак детето един ден ще е загубило изцяло връзка с 2рите си братовчеди,децата на моите първи.Но май така е по-добре.Може би така трябва.Само аз съм внук,само аз съм работник,само аз съвестно си изпълнявам задълженията,само аз имам сили да поема гнусотията на света около мен.Само аз съм жертвен агнец когато им кажа в очите на авторитетите какво представляват.Тарикатчетата ми колеги се изнизват тихо иззад гърба ми след като стане скандал за нещо.Незнам но ми е все по-трудно да търпя неуредици,нахално и нагло поведение,паля на четвърт ако някой гледа да ме сапуниса за нещо.Просто скачам и ги почвам.По бруталния начин.И все се убеждавам че каузата ми е правилно,че и дори и да остана последния човек на света с тези убеждения,няма да се продам.Те знаят и видяха много около мен че с нищо не могат да ме купят.Така че е редно или да се променят спрямо мен които имат взимане даване с мен,или ще ги сапунисам аз тихомълком.Вече все повече взех да забивам ножове тихомълком с моя си тиха радост и наслада.Не са неща които господ ще прости в рая,ама трябва да се оцелява.А в оцеляването религията е лош съветник.Имам си вяра в принципите и нещата които са святи за мен.Индивидуалист съм и никога не съм обичал стадните дисциплини.Затова може би съм метъл и ЦСКАар

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво има да търпиш? Не е до търпене, търпенето е непосилно начинание, а до приемане, че една голяма част от хората са с различни представи и животи. Света и другите не можеш да промениш, но можеш да промениш своите реакции и очаквания. Ако колегите ти правят мръсно, направи така че да не могат. Ако се налага, говори с шефове на шефовете ти или пък помисли за смяна на работното място. Изобщо всеки човешки проблем има човешко решение.

Разбирам те за емоциите ти, но не разбирам реакцията ти. Оплакваш света, чувстваш се като жертва на околните, от това само ти страдаш. Не всички имат твоите разбирания и не е нужно да ги имат. Може би от тяхна гледна точка си вършат всичко коректно, а може и да не им пука, защото за тях не е важно. Те също може би вярват, че "каузата им" е правилна. Ето ти една насока за размисъл.. Така че остава или да се чувстваш жерта с два подизбора- да се бориш (големите, гиганстки борби на мъчениците) или да търпиш, или да си направиш живота така, че да не си в такава ситуация. В смисъл, в един момент човек трябва да приеме, че не може да не иска да си промени някои виждания и същевременно да очаква света да е такъв, какъвто той иска да бъде, за да му е по-лесно на него.

А да, и честно бая си искаш.. екзотични почивки, плюс всяко лято на нашето си Черноморие. То че е субективно, субективно е, ама това са работи, които малко хора могат да си позволят и далече не са всички.

Какви почивки бе човече,че аз освен в бг никога никъде другаде не съм бил.Все пак в Норвегия живеем.Плащаме като ненормални тук за всяко едно дишане и вдишване искат да им се плаща.В същото време гледаш как разните му там които дойдоха само преди година две тук са по два пъти в годината на Гран канария да речем.Един скромен курорт за световните стандарт.Аз съм десет години тук,само пари за бг вървят,за болна баба,за безработен тъст,за сметки тук,за сметки там,за данъци,все събирам,по 2 фонда съм направил да отделям,един за бг,един извънреден.Всяка стотинка цепя,никъде не излизаме,и все сме на червено.Един телефон Андроид самсунг галакси 2 си взех понеже реших и аз най-после да си взема нещо което норвежките тинейсджъри отдавна имат и 2 седмици не смеех да припаря до магазин и сме карали на консерви.Ами взимам нормална заплата за Норге ,не работя на черно.И все сме под нулата.Да ти еба и чужбината доразби ми и здраве и нерви.На 60 ли да чакам да посетя гран канари или тенерифе да речем.Няма да ти казвам само колко пари отиват в бг ежегодишно.Поне по 6,7 хиляди не ги усещаме как излитат в бг за 3,4 седмици,при все че си стоим в провинцията на евтиното.Ако ида в софия да речем направо за два дена да приготвя хилядарката отгоре.Но който не живее в чужбина няма да ме разбере.Като оставиш на близките 600,700лв да имат като оправиш масрафи и данъци 1000лв,като идеш на едно четиридневно море,както обикновенно правим и там още 1000 поне.Като почерпиш някой приятели или роднини,и там още поне 500 покрай посрещанията.Аз като смятам в бг цените на храните са колкото и тук в Норвегия.А имай си на представа,по-скъпо в Европа като цени и стандарт от Норвегия няма.Направо в един селски кооп на ден ми отива за храна и дреболии поне 50так.Направо незнам как оцеляват хората.А тук няма да ти казвам колко са ми сметките.Просто ще се изприщиш.Тъй че тъча на доста станове.И накрая когато пестихме с жената уж цяла година да идем един единствен път и ние като хората на почивка,норвежките тъпанари от бюрото по труда ме закъсняха сериозно с плащанията на болнични,имах да връщам данъци към държавата и накрая се охълцахме без пари три месеца подред докато се оправим.И си остава само това,блъскането като глух петел за нищо,а парите ти летят по предназначение къде към бг,къде сметки,къде други харчове.И за нас няма време и мегдан.Е да се надявам като се пенсионирам, един ден на дърти години с бастуна да заживея на бора бора за постоянно.На вечното лято.Че тези скандинавски депресии ни взимат здравето сериозно.Та много си далеч от истината.Не мисля че е лукс аз бачкащия да не мога да си позволя почивка за една седмица в годината на юг,а норвежките бабета да са поне по 4 пъти годишно по аликанте,канария,кипър,тенерифе и пр...Нали за това беще драпането извън бг,да живеем и ние като хората.Да ама докато сме емигранти без достатъчно точки за пенсия и роби на банките,няма да е скоро.

.....and the grass grows by itself-Basho

И защо нещо си мислиш, че само при теб е така, че животът е нещо несправедлив? За болестта, мога да се съглася, но всичко останало е просто.. как да го кажа без да е обидно.. прекалено високи очаквания.

Да, именно какви почивки, че и екзотични? Ти си само от 10г някъде, какво очакваш? Я се огледай малко дори в З. Европа колко човека могат да си позволят да правят екзотични почивки, после колко изобщо ходят някъде на море, пък било то и България.

Живея от по-дълго от теб в държава също толкова богата като Норвегия. Какво си мислиш, че нещо повече от това можем да си позволим ли, хем сме в с търсена и добре заплатена професия? Освен изброеното, можем да отскчаме за по един уикенд до някои от близките столици в Европа. Какво мислиш, че не си гледаме родителите, баби/дядовци, че и лели? Другите мигранти да не са по-различни? За мързеливият ти тъст сам си си виновен, казах ти го в другата тема. Млад, прав и здрав мъж и семейството му няма какво да издържаш. Че тук където живея като ти одерат кожата с 1300 евро наем за 50км.м. апартамент, 150 за ток, минимум 160 на седмица за храна и на хората им остава много за почивики? Какви Тенерифе, какви Гран Канария?! Ехо, я се свести. На това му се казва нормален живот. Че в една близка Франция хората си купуват веднъж в живота пътуване с кобар по Средиземно море, пълна мизерия, но за тях и това е много.

Съжалявам искрено за болестта ти, но и други има болни, така се получава в живота, отвратително е, съгласна съм. И аз не съм молила за хронична болка, ама се опитвам да се справя. Само за това мога да те разбера, че се оплакаваш, за другото- не. Съжалявам, трябва да си преразгледаш или изискванията или начина ти да си набавяш средства.

Баце иди на дофтур да ти предпишат малко антидепресанти. Кви точно - ненам, дофтура ш ти кае.

ако искаш да се почувстваш звезда, сядай на елхата

колко пъти ти казвах че си носиш селото в тебе?
"Нали за това беще драпането извън бг,да живеем и ние като хората.Да ама докато сме емигранти без достатъчно точки за пенсия и роби на банките,няма да е скоро."

Трябва да подходиш другояче, сменил си мястото - но навиците си НЕ.
Аз живея в България и не ми е никакъв проблем Гран Канария или Тенерифе.
Помисли - какво искаш, после как да го постигнеш - след това действай.

ПП: Самсунга не ти трябва, след време и сам ще го разбереш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да срещне и друг проблем, като иска повече пари и открие начин да ги набави, може да се окаже, че няма да му остане време, за да ги харчи. Каквото се взима на едно място се плаща на друго. След това е въпрос на личен избор, почивките ли са му по-важни или да има време да се види с жена си, децата и да си почине вечер слушайки музика, а не да се трепе за още 2-3 хиляди евро на месец, борейки се с местните и доказвайки, че е поне два пъти по-добър от тях, за да получи нещо.

Изобщо.. недоволството е страшна мъка. Разбирам го, ама моето разбиране няма да му плати сметките и реши проблемите.

Редактирано от acroo на 15.02.12 12:28.