|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|
Еми... държи човека да си каже.
Иначе да заявиш позиция, си е заявяване и на гнева. Защото той не е непременно някакво неконтролирано проявление. Той е несъгласие с емоционален заряд, зад импулса да си заявиш позицията може да бъде именно тази емоция. Може да бъдат и др неща, разбира се, но нали темата е за него. Т.е. ти на ниво съдържание на разговора заявяваш позицията си, като същевременно винаги тече процес от емоции и на процесно ниво ти заявяваш именно гнева си, макар и неосъзнато. И не толкова доловимо, понеже повечето хора като чуят гняв и си представят някакви доста брутални неща.
..rude & not ginger...
Редактирано от Doctor Who на 14.12.11 02:12.
| |
|
|
|
Иначе да заявиш позиция, си е заявяване и на гнева.
А ако позицията не е гнева?
При хората, които не дават яснота за консеквентите, може да е така.
Представи си че изявяваш позиция и казваш до къде може да стигнеш и ако това се прекрачи много=ще-се=ядосаш <- буквалния израз, но без актуално да си ядосан.
За какво ти е да заявяваш гняв равен на позиция в изпусната ситуация?
| |
|
|
|
Възможно е да става дума за такъв тип, но не съм сигурна, защото не пробвах точно този вариант. Мисля че отсрещната страна не само че игнорираше, но и не разбираше половината неща т.е. двоен проблем. ( а и не бих била сигурна за сигналите, които бих давала )
Аз не успях да намеря някакъв вариант, и реших че единствения начин е да се сблъскат 2те позиции и да се види коя е по-добрата във война. Но който мисли да го прави, да знае че във война с игноранти има само чиста печалба, на това, което делите. Без да се търси удовлетворение (това не бива да е предмета на войната ) игнорантите остават игноранти и в такава ситуация.
| |
|
|
|
Всичко може, но ти питаш за гняв и това ти е заглавието на темата.
Принципно според мен, за да заявиш къде са ти границите има малко гняв в теб при мисълта да бъдат нарушени, иначе няма да си ги заявиш. Иначе следи се, заявявайки позиция за емоции - има ли радост, има ли тъга, мъга, тревожност, страх, забавление....или гняв? И все си мисля, че в повечето случаи адекватното е да има малко гняв. Думата е силна, това не значи, че емоцията не може да е в много малка почти незабележима степен.
А заявяването на емоция, както казах, не е самоцелно. То си се случва, докато си говорим за др неща.
..rude & not ginger...
Редактирано от Doctor Who на 14.12.11 11:10.
| |
|
|
|
Да говориш за мен имайи предвид твоя начин на действие е меко казано странно.
Май не можеш да си представиш диалога с репликата, която цитирах горе.
Хипотетична ситуация, дори не зсъм сигурна че такава би могла да предизвика някакъв сериозен конфликт, но затова е и хипотетична: А и Б се уговарят за важна среща при С
А: Предлагам да се срещтнем в 16.00 часа пред катедралата и оттам да тръгнем заедно към С. До 16.30 със сигурност ще сме при него.
Б: По добре да се видим в 15.45 . Бих искала да направим незнамкакво за С преди да сме стигнали. Много ще се ядосам ако не успеем да го направим и изписнем супер-редкия влак.
Иначе следи се, заявявайки позиция за емоции - има ли радост, има ли тъга, мъга, тревожност, страх, забавление....или гняв?
Не, точно затова е репликирам
| |
|
|
|
Ти си репликираш без никакви емоции зад репликите ли?
Както кажеш. И без това вече ми доскуча темата.
..rude & not ginger...
| |
|
|
|
това май му казват неуравновесен характер или казано в нашата махала КуКу
Това е положението - свиквай
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
[
