|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Искам да споделя...
|
|
| Автор |
Basi Piklata (CleverLess) |
| Публикувано | 07.10.11 09:59 |
|
|
...нещо което прочетох снощи...и днес кънти в главата ми, а се опитвам да работя...Може пък споделено да не е толкова тежко вече...
Ежедневие 1
Шум на рано тръгващ си мъж...
Бележка "Звънни ми.." (без да е оставен номера).
Включена кафеварка..... Опарени устни...
Лек грим...Автобус.
На работа колежката със завист поглежда към леко омачканата ми пола.
Намигване от шефа, облизани устни и потни ръце.
Обяд с другите без да ги слушам.
Някаква работа. Край.
После за малко в бара. Един малък джинфис. После още един.
Някакъв непознат се приближава до мен. После една водка с него.
После не ми се прибира сама на студеното.
Тръгвам си. Той май идва с мен.
Шум на рано тръгващ си мъж...
Източник: Васил Балджийски (www.slovo.bg)
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот!!!!!!Редактирано от Basi Piklata на 07.10.11 10:01.
| |
|
|
|
Хубаво.
Е.
Не се и опитвам да работя днес.
Вие ми се свят.
"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън
| |
|
|
|
O, Wow!!!
You guys:)))))))))))))))))
А между другото аз не можах да намеря това стихотворение на този уебсайт. Ти сигурна ли си, че е от този автор? Питам, защото стихотворението е писано сякяш от жена, тоест лирическата героиня е жена, и ми се видя необикновено, че авторът е мъж.
*****
"Hey, my turn to talk!" Jacob Black, "New Moon"Редактирано от World Champ на 07.10.11 14:26.
| |
|
|
|
Мен не може да ми закънти толкова това... Но ми напомни за друго, в което има подобна идея за повторяемост, неминуемост и тиха тревога.
Мадам:
Гриша Трифонов
На Мария
Отвсякъде си тръгвам все по-сам,
понеже никой не излиза подир мен
отникъде.
Да бях шофьор – щях да се взирам
в обратните огледала на зимата,
но – снежен пешеходец –
се обръщам
на всеки ъгъл:
никой.
Никой,
никой.
Никого.
И влизам в бара:
„Как си, Теди?“, питам.
„Зимувам“, казва тя, „Зимувам – знаеш как е...“
„Знам“, казвам.
Казвам, но не знам!
Понеже нищо не разбирам
от женски думи и мълчания,
от женски смърти и безсмъртия;
защо са розови косите им,
дали ги топлят
повече от русите?...
Аз не разбирам нищичко от женски зими.
И трябва просто да се върна
обратно в мъжките виелици,
в които няма кой
след мен
да дойде:
никой.
Никой,
никой.
Никога.
..rude & not ginger...
| |
|
|
|
звучи като от филм
Редактирано от юpaтa на 07.10.11 15:50.
| |
|
|
|
Теб не може, ма ей на...на мен си ми кънти още.
Всеки със собствения си експириънс и кънтежи :)
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот!!!!!!
| |
|
|
|
Кое ти кънти от него? Откриваш нещо много познато или нещо твърде далечно?
..rude & not ginger...
| |
|
|
|
Кънти ми болката честно казано.. :) Болката от това да не искаш сам, а да няма никаква поносима алтернатива. Болката от самозаблудата, че "може би този път е по-истинско"... че вероятно най-сетне някой ще поиска да останем така завинаги...
И понеже знам, че все ще се намери кой да ме скастри...не ми се конкретизира повече... :)
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот!!!!!!
| |
|
|
|
Не съм търсила сайта.
написах това, което беше истина - не съм работила днес.
ви ми се свят цял ден.
и сега ужасно ми се кламбичка главата, като жироскоп.
пия медрин.
"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън
| |
|
|
|
хахаха...извинявай ама като каже някой кънти и веднага асоциирам с кухо
много кахърно стихотворение, не ми харесва, неискрено звучи
нищо чудно нали мъж е автора
тая самота е нещо съвсем временно, нормално объркване на конците
ще дойдат и други мисли и други времена
черпя те с това стихотворение на Кирил Христов:
Дигни към звездното небе очи!
Виж колко източници на лучи!
Слънца, слънца в простора необятен.
Где бързат? Где всемирът е запратен?
Не може то да бъде суета -
този дивен образ на безкрайността!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | (покажи всички)
| 
|
|
[