|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Спомен!
|
|
Автор |
!Valencia () |
Публикувано | 12.02.11 23:30 |
|
Преди години живеех в кооперация, пред която растеше едно огромно дърво. Дървото беше толкова високо и голямо, че достигаше до покрива, а част от клоните му влизаха в терасата ми. Често-често се налагаше да ги подрязвам, не само защото не можех да минавам, а и защото, когато валеше дъжд, капките се удряха в клоните и разпръсквайки се, оставяха кални петна вурху прането ми.
Беше през март и времето се беше задържало хубаво в продължение на повече от двайсет дни. Точно хубавото време стана причина за това, което се случи по-късно.
Един ден, излизайки на терасата, видях една гугутка, която си правеше гнездо в клоните на дървото. Пренасяше клечки, сламки, сухи тревички. Моето любопитство я караше да е предпазлива, но не пречеше на работата и. Очевидно, бързаше да направи гнездото, за да си снесе яйчица и да си измъти пиленца. След два дни го завърши и аз я видях да лежи в него. Кога беше снесла яйцата не знам, но фактът, че не помръдваше от мястото си, ме караше да мисля, че лежи върху тях. Тази моя мисъл се потвърждаваше и от това, че вече не се страхуваше. Ако исках можех да я пипна. А може би се страхуваше, но майчиният и инстинкт беше по-силен. Мътенето продължи около седмица...
Една сутрин, когато се събудих, видях че вали сняг. Едри, бели парцали се сипеха от небето- мокри и тежки. Веднага отидох да видя гугутката. Беше там, в гнездото. Снегът започваше да се натрупва по дървото, огъвайки клоните му, но по нея нямаше сняг. Изглежда, допирът на снежинките с топлото и тяло ги топеше веднага... Мина около час и отново отидох да я видя. Продължаваше да лежи в гнездото, но снегът я беше покрил изцяло, превръщайки я в снежна фигура. Излизах при нея доста пъти, преди да се стъмни и винаги я намирах на мястото и. Почти се беше сляла с околната среда и само защото знаех къде е гнездото, можех да различа малкия и силует. Милата гугутка! Не помръдна от гнездото си- същински войник на пост! Беше тъжна гледка. Ужасно тъжна гледка.
Когато се събудих на следващия ден, се забързах към гугутката. Грееше слънце и топеше мокрия сняг. От нея нямаше и следа. И гнездото го нямаше. Погледнах надолу през терасата. Върху тротоара се бяха разпилели черупките на две безформено размазани, кървави яйца- неизлюпените пиленца на подранилата гугутка.
Редактирано от !Valencia на 12.02.11 23:56.
| |
|
природата е жестока към неподготвените
| |
|
Наистина тъжно... има случки, които остават в спомените за цял живот. Макар да си била наблюдател, не участник в тази.
"Човек,който желае настойчиво нещо,ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ
| |
|
Така е. Природата понякога е жестока дори към подготвените.
| |
|
Хубавото време ми припомни тази история. Винаги, когато се сетя за нея, се натъжавам. Натъжават се и хората, на които я разказвам или съм я разказвала.
| |
|
А тогава защо я разказваш?
Съвпаднала ти е с някакво твое усещане за живота и се опитваш чрез историята да го споделиш него, хората да прозрат теб зад думите ти?
...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso Редактирано от Doctor Who на 14.02.11 19:16.
| |
|
е щом е така напиши и някоя твоя весела случка
| |
|
Казах, че хубавото време ме върна към тази история.
Не мисля, че това, което разказах съвпада с някакво мое усещане за живота и не искам хората да видят мен зад думите ми. Имам предвид, че, разказвайки я нямах задни мисли.
Нали затова клубът е "Споделено", за да споделяме.
П.П. Смяташ ли, че тъжните неща, на които ставаме свидетели или ни се случват на нас, трябва да бъдат спестявани на хората?
| |
|
не,нищо няма да ни спестяваш!
удряй с цялата жестока истина всички по главата
знаеш ли какво бих те посъветвал...незнаеш
пиши си без да се притесняваш от чуждото мнение
| |
|
Ще напиша, ако много настояваш!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|