и това е! Такава мъка ми е заседнала в гърлото,че просто дъх не мога да поема...Причината-невъзможността на голямата любов да се изживее...не искам да споделям подробности,но искам,много искам да преглътна най-накрая горчилката и да продължа напред....
имам периоди на трезво мислене и отпускане...и после неизменно следват периодите на силна болка и депресия...вече 4 години....просто незнам до кога ще издържа и как,как да спре всичко това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не особено романтично ще се изкажа, но за мен страданията по невъзможни любови са от прекалено навиване плюс липса на самодисциплина. Като е чак пък толкова ясно, че няма да стане, си скътваш топлинката, обичаш човека, щастлива си, че го има и продължаваш с този дар живота си напред. Един го имаш, дай да мреш предварително ли?! Или просто си стягаш парцалките, захлопваш вратата и пак караш напред. Понякога се налага здраво да буташ, за да потръгне, ама печелиш Живот, не някакво гниене в безнадеждности и депресии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То така не става:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За който не вижда:

Първа картинка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Втора картинка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Бeзcъннa на 04.12.10 12:40.

И от глупост и вяра в небивалици бих добавила аз....
Права си,абсолютно си права!И сед последното даказване на тази невъзможност бях се стегнала качи-речи 4-5 месеца и ей го на!пак се връщам в изходна позиция и ближа рани и изпадам в още по-тежка депресия....Все си мислех за всичките си съзнателни години,че имам силата да се справя,а се оказва,че напъните ми са жалки,нерешителни и обречени на провал!Ако можеше с 24 часа нареваване да мине всичкото бих се изтърпяла,ама не мога и просто не става......
Жалка история...много жалка....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По някаква причина не мога да видя картинките и ми се губи нишката,а за останалото оставам без коментар-може би си права,ако всичко ти беше ясно в ситуацията,а може би си права и без да си толкоз информирана....знам ли...И в крайна сметка просто споделих ,щото хората с които мога да споделя на яве не са ми наблизо сега,а се разкъсвам и искам малко поне да ми олекне...и дали това е начина ...едва ли,но.......самобичуването си е мазохистична същност...

Луд умора няма!

И аз не ги виждам картинките.
Иначе, ще отговоря тук:
фокусирай се върху нещо друго и се убеди съвсем съзнателно колко неподходяща е комбинацията между теб и този в миналото, за когото си се тръшнала.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Десен бутон върху картинката - Show picture. А за олекването - ами като се чопли една рана не бих казал че олеква - просто раната става все по-голяма. Какво всъщност те е страх да загубиш? Илюзията че си обичана?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От реване най-много да се изпуснеш в гащите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма квадрат с червен хикс, а само празно бяло и да клЯкам с всички десни бутони, няма нищо ;))

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Именно-илюзията,че съм обичана!Уцели десетката! Цели 4 години живея с нея,ами така де-трудно е да се примириш с реалността,че са те използвали и лъгали....
Нека се погавря ощще малко със себе си,пък може и да ми дойде акъла...време му е...

П.П.Това с картинките не става...
Луд умора няма!

Редактирано от svobodna2 на 03.12.10 19:20.