|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Добрите намерения
|
|
Автор |
fantomka () |
Публикувано | 23.04.10 09:38 |
|
От известно време ме гложди въпроса- Има ли добри намерения в чист вид?
Често кълва на тая въдица... но май добрите намерения са форма на егоизъм. Т.е. някой прави нещо за някого, защото цели лична изгода... или дори за да си почеше егото само. И колко хора се интересуват истински от нашите потребности?
Айде сега мислете...
Редактирано от fantomka на 23.04.10 09:43.
| |
Тема
|
Бъркаш дефинициите
[re: fantomka]
|
|
Автор |
Selby (случаен) |
Публикувано | 23.04.10 11:15 |
|
Според мен някой да има добри намерения към теб не изключва това този някой да получи лична изгода, да си начеше егото или там каквото може да му се прииска. Намеренията се отнасят към теб и е важно че са добри...
Ако не са добри, би трябвало да не те устройват фактите последващи от намеренията.
Това че в момента се правя на интересен и си чеша егото, пък даже може да те свалям прави ли намеренията ми - да ти отговоря - лоши?
| |
|
Заради такива "гложденици" хората на всеки жест са се научили да подскачат все едно ще им поискаш нещо, вместо да се зарадват. И не се радват, ми подозират! Я егоизъм, я изгода. И много рядко им хрумва, че може пък и да съществува чисто намерение. Жалко е, че масово се изненадват хората като се случи да им помогне някой ей така. И тъжно.
| |
Тема
|
Re: Добрите намерения
[re: Бeзcъннa]
|
|
Автор |
Selby (случаен) |
Публикувано | 24.04.10 17:53 |
|
Само остава да установим от каде са провокирани тези "гложденици". Аз лично се старая да поднимавам тази нагласа с доверие...
| |
Тема
|
Re: Добрите намерения
[re: Selby]
|
|
Автор |
Бeзcъннa (distance) |
Публикувано | 24.04.10 19:45 |
|
Провокирани са от неприятни постъпки на неискрени хора. Всеки е бил наранен някога малко или много от друг, ползвал го в свой интерес уж с добри намерения.
Твоето "подминавам с доверие" ми звучи сбъркано.
Да подминеш означава да не ти пука. Тогава какво общо има доверието?
Да вярваш, че другият има причини за глождене, да ги уважиш и да не се сърдиш, ако те заподозрат в лична изгода, само това се сещам.
| |
|
Мисля, че все още се стрещат от тези хора, положителни и с добри намерения...
И както е казано по-горе, понякога ни е трудно да ги разграничим от всички останали, които търсят собствена изгода!
Но е вярно също, че несъзнателно човек си е егоист по природам дори с най-скъпите му хора...
...La Petite Princesse...
| |
|
Хм.Хайде сега малко преразказ по преживяно:
Мъж. С абсолютно добри намерения. Ръководен от същите тези намерения, решава че ще ходим някъде... ей така, заради мен. Само дето той решава кога... къде и какво. Накрая се чувствах задушена... от добри намерения...
Тааа... какво казваше за добрите намерения? Да, такива бяха, но спрямо самия него. Моите потребности някак липсваха в общата картинка.
Май пак се върнахме на целите, изгодата, егото...
| |
|
Ми радвам се. Обаче се оказва в последствие, че винаги има някакви условности, които съм пропуснала между редовете.
Ограбвани сме. За това сме станали предубедени.
| |
|
Мииии, липсата на усет към теб и настроението ти пък не означава непременно липса на добри намерения. Приеми, че човекът добро желание има, но му трябва помощ по частта с усета.
След поне един опит вече може да решиш, че неподходящото за теб е било нарочно такова, преди това недей. Мъжете не се усещат някой път просто колко командьорски се държат, не че нямат добри намерения. За тях си е грижа, закрила и да ти спестят главоболия с организацията. Някои наистина мислят предимно за себе си, но това е отделен въпрос. Първо се вярва в добрите намерения, после се проверява дали дефектът е в начина на поднасяне /малък проблем/ или в характера на човека /ГОЛЯМ проблем/. Поне аз така разделям нещата де.
Темата дали натрапената помощ се брои за помощ или е насилие /твоето задушаване в случая/ си е винаги актуална...
| |
|
Егоизмът е рефлекс за самосъхранение.
Въпросът е... как да запазим непредубеденото в нас?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|