Много ми се ще да попитам сума ти неща... чудя се дали аз нещо не разбирам. Кажете ми къде бъркам?
Аз мисля, че в къщи всичко се върши по равно и заедно - пазаруване, готвене, пране, чистене. Плащането на сметки се следи и от двамата и се плащат и от двамата по равно. Купуването на храна се следи и от двамата и се плаща и от двамата по равно. С една дума мисленето, предлагането и вършенето на общото ежедневие не е нечий приоритет на сексистка основа.
Обаче това изобщо не е така. Искам да разбера, наистина ли жената се прибира в къщи, мисли за вечерята, пазарува, минава пътьом да плати сметките, готви, пере, чисти, храни се сама, защото мъжът още е по задачи, преди да си легне тя, той се прибира скапан, никой няма настроение вече, спим и утре е същото. На разговорите някакси ми се пробутва идеята, че аз съм жена и съм имала афинитет към домашната работа, а той е толкова зает, че аз даже не го разбирам и не го обичам вече ми се казва, след като това на мен не ми харесва.
Добре, кажете, ако е така в живота, просто ми остава да си измисля някакъв смисъл, че има това и да се примиря. Откъде ми идват на мен такива странни идея, дето на практика изобщо не са така. Общо взето и от други хора чувам, че така стоят нещата.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Както е казало кучето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от lnfinity на 12.01.10 16:11.

аз също съм за разделянето на всички
ангажименти и всяко налагане и отбягване
е неприемливо и неефективно за връзката.
хронично не понасям търтеи с подобно поведение
от мъжки и женски пол!!!

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Оооооохх. То си е просто въпрос на разбиране между двамата. Аз никога не съм се чувствала натоварена от това да върша всичко в къщи и отделно да си ходя на работа. Иде ми отръки, обичам да готвя и т.н. Еле около детето тъй и тъй не можех да приема работа, която да ме ангажира до късно и все си бях у нас преди господина. Единият ако работи повече, ми се вижда дотолкова естествено другият да се погрижи за домашните неща, че доста време дори не ми правеше впечатление. Обаче. При НЕвлагане на единия на никакви лични усилия за дома, никаква връзка не му се получава с тоя дом. Неусетно стигнах да се събудя вече влязла във фаза "хотел". С връзката пък между двамата човека и сама се сещаш какво става. На днешен етап мисля, че поемането ми на всичко в къщи е било тотална грешка. Не знам, не казвам, че мъжът трябва да седне да шета само в името на равнопоставеността. На мнение съм обаче, че задължително трябва да влага ВРЕМЕ за дома и за семейството/партньора си. Работата никога няма да свърши, а докато човек си въобразява, че кОпайки и робувайки, ще си направи живота идеален, губи много по-важни от парите неща. Време и внимание между двамата. Не самите задължения, те са... подробност. Ако нещо ти тежи, разделяш с другия, ако не ти тежи, го правиш с кеф, въпросът е да има за кого, кой да оцени, кой да ти е с теб, да го усещаш, че е с теб.
Нали не се сърдиш, че пак за моето си семейство ти разправям?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто ми е много болно, че още не знам дали е имало по-правилен начин да се държа, нещо различно да правя, каквото и да е. Защото ние определено си оплескахме нещата. И ей тъй както се повдигне някакъв въпрос за отношения, издивявам наново. Парите, парите и отново парите са за мен в основата на повечето разминавания. Човек има приоритети и ако семейството и домът са за двама еднакво значими, няма нищо на света да ги раздели. Като са на различни полюси, рано или късно връзката се къса - я единият огорчен, я другият разочарован. Може би ти излишно се дърпаш, а може би той прекалява. Но като се чувстваш по определен начин, никакво говорене не може да те убеди, че грешиш, нали - пределно ясно е, че нещо те дразни, не ти е наред и не ти харесва така. А другарят в живота е първият, който би трябвало да ти помогне да се чувстваш добре! Честно казано, все съм гледала на жените, които си юркат мъжете като на някакви терористки, щото съм старомодна и обичам да си шетам, пък я виж ти - мъжете им търчат по гайдата и ги глезят, а отделно се чувстват и силни, и горди, че правят неща за семейството, може това да е пък правилната политика - къде с настъпване, къде с умилкване, со кротце со благо да се вади душица с памук и човекът оплетен стабилно до пълно немърдане, знам ли. Аз като явно провалил се индивид по отношение на подобно оправяне на нещата, само ти споделям разни мисли и не смея да давам конкретен съвет...


- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тази тема ме интересува и бих
искал да добавя нещо от себе си,а
всъщото време не намирам думи за
да напиша нещо...странно!
чувствам се пуст,празен и вероятно е
така защото и аз самият съм си задавал
същите и други подобни въпроси,но прекалих
с размишленията,изгоряха желанията ми някъде по средата
да търся синхрона и равновесието.
Безсънна,не се променяй!
:))
Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Редактирано от TътeнoтГpъм* на 12.01.10 19:48.

Понеже днес съм на такава вълна, ще ти отговоря по този начин.

Хващам се първо за това, че описваш ситуация, в която жената върши всичко като желана. И второ ситуация, че щом тя не го върши, реакция "Не ме обича".

Това е често срещано, но не е зряло. И на практика идва от фиксация в оралната фаза. Т.е. тогава бебето на няколко месеца има фантазията, че значимият обект (най-често майката) е длъжен да дава емоция, храна, обгрижване, подсушава и т.н., т.н. един вид всичко. Бебето все още си мисли, че светът се върти около него и също така не може да направи разграничение между храна и любов - всичко това го получава от мама. И ако не му е стигнало вниманието и любовта от майката или пък ако тя го е продължила прекалено дълго изкуствено тази фаза като не го е оставила да осъзнае, че всъщност не е център на вселената, тогава човек като порасне очаква от значимия друг (съпруга, любима) да бъде мама и да прави всичко - да го обгрижва, да му готви, чисти - така изживява нейната любов. И ако тя не го прави, решава, че не го обича. Защото ако го обича, е длъжна да го прави. И дори човек интелектуално да казва "да, бе, аз се сещам че не е длъжна" на емоционално ниво тече този процес, в който той има очаквания и ако те не се изпълнят се засяга.




ПП. Иначе личното ми мнение е, че не е нужно всичко да е поравно - може да се разделят сферите според желанията на двамата. Ако някой нещо мрази да прави например или нещо му е по-удобно, приятно. 50:50 си е много статистическо, все едно счетоводител разпределя задължения.


let it snow, let it snow, let it snow

Моля разпредели ми кой взима решения, при положение, че единият не може да взима такива, а другият не иска да носи цялата отговорност.

Благодаря предварително.

Това си е според ситуацията и решението. Може адвокат да го вземе, може лекар, счетоводител - зависи за какво става въпрос, някой, който е компетентен.

Единият защо не иска да ги взима? Защото се страхува, че другият няма да е съгласен с неговото мнение, а много иска да му се харесва или защото много се колебае и не може, т.е. чака на практика или подкрепа и сигурност от другия (ако се чувства несигурен) или обгрижване (като вземе решение вместо него), или чака другият да сбърка и да му се навика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напусна я. И го нарекоха страхливец.

Така го е нарекла, защото е очаквала от него да вземе той някакво решение, да поеме отговорност вместо нея. Може дори да е имала мнение какво решение трябва да вземе, само че да е искала да не идва от нея, ако е било рисково.
Но какво значение има това, ако той се чувства добре с избора си.


let it snow, let it snow, let it snow