Re: Хайде да оправдаем.... / Контакти / Споделено

Приятелка, която от страх, че може евентуално нещо да й прищрака, се покрива баш когато неин приятел, нали уж, е болен. Не става въпрос нещо да прави, покрива се по телефона и дори като я пита само "Абе какво правиш, нещо да имаш да ми казваш" без изобщо да я занимава с каквото и да било свързано със себе си, с болници и т.н., тя казва "Не....нищо" делово.... И човека си мисли, че е уморена, че не съобразява, че 7 дена на легло по някакъв начин човек може да иска просто да чуе нещо странично.... Но се оказва, че тя много добре го е знаела, но се е притеснявала, че дори за друго да се говори, това някак може да й повлияе негативно, енергийно, психично, щото е леко хипохондричка и затова съвсем съзнателно е избрала да избягва този човек, дори чувства вина, но не е могла просто да каже от какво се притеснява и да помоли да не става въпрос за това. Вместо това е избягвала всякакъв контакт, при условие, че тя когато е имала проблеми е звъняла на този човек през нощта, в момент, когато и той е имал проблеми и не го е оставяла да заспи, щото тя не е можела..... понеже се тревожила...... и този човек не й е затворил, напротив, въпреки че думите й са били толкова брутални, че са му бъркали в мозъка сериозно и после като са затворили не е могъл и той да заспи няколко часа. Явно са различни проблемите и явно са различни и възможностите за справяне..... но все пак как, как може да го приеме това човек и как може да продължи да е приятел.... При условие, че точно когато си имал нужда някой се е разсейвал и шляел по цял ден. Да, важно е психичното здраве, но винаги може да се намери компромисен вариант и не става въпрос за някой, който би се оплаквал от каквото и да е, а за някой, който просто е имал нужда от две, три изречения нормални, на странична тема, да слуша, даже не да говори, по телефон даже, не наживо. И става въпрос за приятели, уж много близки приятели. Всеки е такъв, какъвто е и в случая тя явно просто не е могла да прояви достатъчно воля, но страхът е неприятен така е, но да надделее над всичко е толкова непонятно. Как може да приеме това другият, че изборът е съзнателен? Не че се сърди или нещо такова, просто не може да осъзнае как е възможно, не може да повярва, че така, защото си е мислел, че понеже никога не си казва, че има нужда от нещо, понеже все се прави, че е окей, тя просто не е разбрала и от глупост не се е досетила, но сега знае, че е знаела и с поведението си го е отблъснала да й каже.... и така е избрала съзнателно. А че чувства вина и въпреки това не е могла да се преодолее, е по-скоро облъскващо отколкото успокояващо. Какво мислите вие? Защото аз мисля, че каквито и проблеми да има човек, винаги съзнателно може да си повлияе поне малко, за да постъпи ако не правилно, поне компромисно. Иначе щом не е могла, не е.... но, как може това да се приеме? И това се случва на Коледа, между другото.... и избягването продължава и досега, въпреки което тя от време навреме пуска по някой коментар, под снимка примерно във фейсбуук, по същото това време.... на този човек, че сигурно била обърнала резбата, щом го харесвала толкова.... докато мълчи от страх. Това възможно ли е да е приятел? А фактът е, че е.... Поне да пазеше пълно мълчание.... Кажете нещо позитивно.

let it snow, let it snow, let it snow