Живота е това което ни се случва и ние трябва да
отреагираме адекватно или да ближем рани с
пресъхнал език и напукани устни.
Всъщност искам да кажа,че в този свят в който
живеем е(май сме в периода КалиЮга)е опадъчен,брутален,истеричен и липсват
всякакви моорални ценности,а мотото е бий за да те уважават,прееби за да се пазят,за да се респектират,абе някакъв макиавелен свят с примесица на бандитски капитлизъм е този свят в който съм принуден по естествени причини да живея и оцелявам.
оцелявам в смисъл,че оставам верен на своите принципи които са широки като три лентова магистрала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от TътeнoтГpъм* на 28.12.09 11:05.

Всичко е относително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз имам очила с розови стъкла,но днес не съм с тях.



Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Редактирано от TътeнoтГpъм* на 28.12.09 11:06.

какво означава товето пестеливо изказване?
излез от рамките на думата

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Добре. Животът е една страшна бъркотия. Прилича на мая, на фермент, който се движи минута, час, година, сто години, но рано или късно това движение престава. Големите изяждат малките, за да продължат да се движат; силните изяждат слабите, за да запазят силата си. Тези, които имат късмет, изяждат по много и се движат по-дълго… И нищо повече. Е?

Мъдър е този, който знае не много, а нужното.

как така престава това движение?
или аз не пиша правилно или ти не ме разбираш?!
това което си написал ми е ясно и ежедневно,но не
това е акцента на моята мисъл.
има хора които просто преминават от едно състояние
в друго без угризения на съвеста,а други въпреки обстоятелствата
и методите с които им се налага да живеят запазват своята съвест.

вероятно и аз незнам какво питам

Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.

Редактирано от TътeнoтГpъм* на 28.12.09 11:28.

За това и написах: "Всичко е относително".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здрасти Гръм!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еееееех, казваше ми Питонски навремето - не бегай след събитията, а ги предизвиквай. Като те водят събитията, нямаш избор и се наместваш по тях, а ако ти предизвикваш нещата, другите ще се водят по теб. Да ме прощава, ако надникне и не съм го съвсем точно цитирала, но често си спомням това. Мога да завирея навсякъде и във всичко и да съм добре. Но не ме бива да скачам и аз да променям. Логиката за правене на интересно, за да си крачка напред ми е непонятна. Специалист съм по наместването и не се оплаквам. Животът се случва всеки ден, харесва ми да се изненадвам, с реакциите си се гордея, какво повече. На кой му пука дали ближеш рани, освен на най-близките. Ближеш-ближеш и пак в маратона. Често се усещам омърсена от днешния свят, но не мога да живея вчера, нито утре, така че все някак се вмествам. И щом мен ме има такава, каквато съм си, значи трябва да има и други. Дори в зависимост от настроението мога да докажа искрено и обосновано как светът е прекрасен! В действителност не вярвам, че е, но приемам, че онова глобалното, дето го искам, просто няма да стане. И си гледам моя мъничък свят. Кой беше казал, че за да спасим света, е достатъчно да спасим един човек? Спасявам себе си и надявам се, хората около мен. И това е достатъчно.

Какви са тия принципи като магистрала? Че ми стана интересно. Прозвуча.. кхм-кхм, как да кажа - някак безпринципно. Такива разтеееееегливи принципи обрисува, че се чудя какво имаш предвид.



/За следващия път - Упадъчен, да не мисля, че си имал предвид ОТпадъчен. Не че за случая не са подходящи и двете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите