|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 СУБЕКТИВЕН ПАРАДОКС!
|
|
| Автор |
TътeнoтГpъм* (GranatA) |
| Публикувано | 27.11.09 13:00 |
|
|
казват,че тъгата е достатъчна сама по себе си,
но за да бъде получено истинско удоволствие от нея,
тя трябва да бъде споделена с другите.
всеки е тъгувал по повод и без повод,и
в такива моменти повечето търсят да споделят,а
аз гледам да се въздържам
защото бих получил само диагноза и
задълбочаване на проблема си.
искам да кажа,че започват едни съболезнования
и виртуални потупвания по рамото от които
не стигаш до решение,а по-скоро да се напиеш
въпреки,че тъгата плува много добре във
всякакъв алкохол
вие какво мислите?
Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.Редактирано от TътeнoтГpъм* на 27.11.09 13:04.
| |
|
|
|
Тц. Тъгата е нещо лично което трябва да бъде изживяно насаме. За да може човек да се потопи до дъно в нея и да не я хаби. Другите е почти сигурно че няма да я разберат. Тъгата е като хубавата музика която дишането и присъствието на другите развалят. Показвайки я публично превръщаш виното в оцет картината в куп боя намацана на зебло барока в чалга.
| |
|
|
|
много точно и хубаво го каза!
само,че ми стана интересно и бих
искал да ми отговориш какво те
изправя след като си на дъното
най-тъжен и злочест?
не е ли тъгата среща със собственото си Аз?
аз лично в този момент си
създавам умишлено врагове,
реални и виртуални
Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.Редактирано от TътeнoтГpъм* на 27.11.09 13:10.
| |
|
|
|
Първо- депресето е много фешън, особено през пролетта и есента.
Лично аз бих разменила някои тези с потупванията за... една боксова круша. Обаче знаеш ли - и прагът ни търпимост и мълчание си има предел. Какво да правиш... човеци сме
| |
|
|
|
не,за мен депресията е нещо
различно от тъгата.
тъгата е по-скоро чувство на усмихнат мрак
и нужда да бъдеш със себе си.
най-хубата ми тъга я преболедувах на
един поход в планината.представи си
едно черно небе изпъстрено с безброй
звезди,които ти изглеждат като приятни
спомени,а около тях е абсолютния студ и мрак
под този мрак седиш пред лагерен огън чиито
огнени езици те хипнотизират и
няма никой освен теб,огъня и бутилка джин.
придърпваш плътно одеалото върху раменете си,
отпиваш и втренчено гледаш огъня до един момент в
който усещаш че и той те гледа...
постепенно започваш да потъваш в себе си,там където
няма мисъл и действия,а след това се напиваш
препоръчвам ви го!
извинявай,но колкото пъти съм споделил
каквото и да е било съм съжалявал,а причината
за вътрешния гняв след това не е
в хората - моите очаквания
Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.Редактирано от TътeнoтГpъм* на 27.11.09 13:33.
| |
|
|
|
Тъгата се пие като хубаво пиене. Бавно и на малки глътки. След като я пресушиш вече я няма. Останал си само ти. Има нови хоризонти и нови неща. Бтв цялата рода ме смята за най-коравосърдечния и циничния човек само защото не робувам на стереотипи и не тъжа и се радвам когато и както те го разбират. Не е лошо да си тъжен но прекаляването с това както и със всяко друто нещо води до зависимости. А за враговете - нима ти трябва препятствие за да преодолееш нещо в теб? Няма смисъл. Нещата се преодоляват с желание а не с противопоставяне.
| |
|
|
|
Можеш ли... да си прощаваш?
| |
|
Тема
|
и най-коравия човек изпада в момент на слабост и н
[re: lnfinity]
|
|
| Автор |
TътeнoтГpъм* (GranatA) |
| Публикувано | 27.11.09 13:39 |
|
|
за теб мога да кажа,че да бъдеш
някой,а не нещо има цена.
колко вноски погаси?
да,враговете са онова средство
което не позволява да изпаднеш
в света на нуждата от илюзии и заблуди
така се държа буден и оставам себе си
докато не се появи някоя жена и всичко
казано от мен няма да струва и пет пари.
Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.
| |
|
Тема
|
Re: и най-коравия човек изпада в момент на слабост и н
[re: TътeнoтГpъм*]
|
|
| Автор |
lnfinity (Shadowchaser) |
| Публикувано | 27.11.09 13:47 |
|
|
Платил съм изключително висока цена за да бъда това което съм И емоционална и душевна. Но не съжалявам. Предпочитам да си се пека в мой личен ад отколкото другите да ми въртят шиша Другите естествено се сцепват от завист че не робувам на мнения и стереотипи и не пропускат възможност да ме ухапят. Безполезно занимание тъй като отдавна съм имунизиран срещу клюки и сплетни От моя личен опит ще ти кажа че враговете са безсмислено поне за мен нещо. Предпочитам да си влагам енергията в нещо градивно - например да правя така че да ми е кеф. А жените - отрова сладка са те Капан за пътника в гората на Гьоте. Изкушетието на Свети Антоний. Рушителят на морала на самурая. И последното нещо което ще види последния човек.
| |
|
|
|
много трудно ми беше да
възпитам в себе си прошката.
вече мога да прощавам
Борбата е моята стихия, а победата — моето правило.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
