|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Споделям.
|
|
| Автор |
lillilli () |
| Публикувано | 08.10.09 15:35 |
|
|
На който не му се четат оплаквания, да си го спести.
Еми чувствам се сама. А не е като да няма хора около мен - имам си семейство, имам приятели - е, не са супер много, но и познати имам, с които да прекарам добре. Уча това, което искам, ходя на курсове по това, което мечтая да уча, даже може да разменя хобито и професията, ако имам шанс. Чувствам се добре, харесвам се общо взето - и като характер се приемам каквато съм. Обаче имам усещането, че никой от тези хора около мен не ме познава. Когато се опитвам да съм мила, ме разбират погрешно. Да, знам, че вина има в мен, т.е. не вина ами причина, ама сега не ми се говори за това - аз да се оплача , пък вие ми пишете къде (где) ми е проблемът. Та... въпросът е, че съм малко по-емоционална, отколкото вероятно е прието - затова и някакси не го показвам и съм доста прибрана и резервирана уж... Обаче на моменти особено пред приятели съм си аз... Но тогава се случва нещо като... ами ще дам пример - все едно както като бях малка и гледам някакъв филм - комедия, или чета нещо смешно и започвам да се смея, рпи което от другата стая баба ми или майка ми викат да не съм се смяла, дори според баба ми някой, който се смее високо е "луд човек". Нещо дребно и нищо особено, обаче това аз го възприемам като ужасно потискане на това, което съм... и като забрана да съм щастлива на 100%. Мен ми е неудобно да изразявам радост... честно. Тъгата успешно я прикривам, защото ми е лесно да се усмихвам, но хубавото да се крие, да не го изживяваш навън... Точно нещо такова ми се случва и сега - сигурно много тъпо ще ви звучи, но ето вече съм писала тука тема за една приятелка - та тя същата ми обяснява колко не й харесвало като съм казвала на друга приятелка, че "трябва" да гледа един филм. Един вид съм се налагала много... но аз знаех, че ще й хареса и затова й го "рекламирах" - и наистина й хареса много, и тя ми каза същите неща, които аз на нея... Но това другото момиче просто не позволява да му кажа нещо по-приповдигнато за каквото и да е, защото все едно съм я карала да го прави, налагала съм се и н. още какво... А тя самата много често го прави, но аз или гледам нещо, или не, или отивам някъде, или не, но не й казвам да не споделя какво мисли. Не знам - ще каже човек, че родителите й много са й се налагали и затова така прави, на инат... обаче не е така - всъщност нейните са доста либерални, а моите са тези, които непрекъснато ми заповядваха и принципно аз съм този, който правеше наопаки, дори да не иска само за принципа... Тъпо звучи, но не е само въпрос за един филм, а за много други неща - всеки път, когато говоря нещо все едно го говоря прекалено убедително и все едно съм налагала мнение... А аз по принцип така си говоря - в смисъл не е нужно нещо да е най-великото на света, във всичко има нещо позитивно и аз по принцип... да, и други са ми казвали, че изглеждам щастлива, когато не съм била и един човек ми обясни, че понеже по принцип съм в някаква степен на alert и затова дори когато съм "ниско" пак е по "високо" от доста други хора (като емоционално състояние имам предвид). Но въпросът е, че аз съм такава... и не знам, мисля дали аз не я приемам каквато е - нея и другите, щом имам чувството, че мен не ме приемат... т.е. не приемам това, че не ме приемат Но въпросът все пак е, че аз си се харесвам такава и не изпитвам нужда да се променям и имам нужда някой да ме приема, защото иначе се чувствам наистина сама, както ви е ясно колкото повече хора, толкова по-сам... Все едно никой освен мен не може да ме разбере, а това са хора, с които се знаем от години - има такива с които от 6 годишни се познаваме... и те също не ме познават. Най-добрата ми приятелка от детството беше писала в дневника си, че съм й най-добра приятелка въпреки че съм лигла. Но аз не разбирам защо да съм "лигла"? Защо някой си мисли, че съм такава...?! Аз не се възприемам така, сериозно.... Да, обичам да се шегувам и да - обичам да ми е удобно, т.е. не търпя цигари, не ям какво да е, не минавам през тревата или през кал и не мога да отхапя от ябълка, от която са хапали 3 човека преди мене... И да - ако нещо ми харесва, иска ми се всички да го харесват, но бих приела чуждо мнение, а другите като че ли не приемат... Но това не ме прави лош човек, нито пък значи, че не трябва да съм такава, защото това съм си аз. Въпросът е, че приемам насериозно, когато не ме приемат насериозно. Т.е. наистина чувствам нещата и ги приемам насериозно и навътре... и затова аз се впрягам, ако някой каже, че се чувства обиден или пък ми е интересно, ако някой е въодушевен за нещо... а и да не ми пука поне гледам да не му разваля емоцията. А сякаш почти никого не познавам, който някога да е щадял мен. Вероятно защото аз така го играя - уж не ми пука, обаче все пак... толкова ли е трудно някой да се досети, че е "уж"?
ПП. Не се чувствам толкова мелодраматично, колкото излезе - просто за да се почувствам по-добре не трябва да се оправдавам, ами да се изкарам аз добрата, а всички останали жители на студения лош свят - тези в грешка. Нали. :D
| |
|
|
|
Доста голяма част от историята ти все едно аз съм я писала. Често се чувствам като теб. И се впрягам. Но започвам съвсем съзнателно да се уча - сама себе си - да не бъда толкова чувствителна. Овлядяват се, да знаеш - чувствата. Успявам все по-често да се въздържам. Вярно, от лошото. Както казваш, лошото се владее по-лесно, колкото и парадоксално да звучи. Поне при мен. Радостта си по-трудно прикривам. А и, виж какво, не мисля, че човек, който иска да прикриваш щастието и радостта си, е чак толкова искрен. Опитай да не се връзваш толкова. Прецеди хората край себе си. Изживявай си щастието на воля и се смей колкото ти душа иска! Едва ли някой ще ти даде по-различен съвет по тая точка. А относно "заповедите", които налагаш на "приятелките" си........ Как да ти кажа.. Никоя приятелка досега не ме е обвинявала, че й налагам да гледа филм Някак си не мога да си представя, че близък за мен човек ще реши, че му се налагам. За това едва ли мога да ти кажа нещо от личен опит. А отстрани... какво да ти кажа: гадна работа.
Важното е, че ти се възприемаш такава, каквато си. И го осъзнаваш - това, че това е най-важното. А щом никой не те възприема теб си, значи още не си срещнала подходящия човек или хора, които са правилното твое обкръжение. Ще ги срещнеш!
М/у другото, каква зодия си? Допускам, че сме еднаква порода.
Желая ти успех!!!
| |
|
|
|
какво споделяне само!!!
Щом тез неща те вълнуват значи има нещо което ти се търка у егото.
Мен ако питаш, щото не ме питаш ама пък си споделила и питаш за мнение така общо, няма лошо в нищо което си написала, притеснителното е защо тези неща е притеснява теб - и защото се чувстваш самотна.
Е това определено няма нищо общо с неразбирането на емоциите ти, а по-скоро с представите ти и очакванията ти спрямо другите.
Зрялост май се иска тука. Трябва да порастнеш бейби.
| |
|
|
|
Като се замислих, с моите приятелки често си казваме "не те разбирам". Явно не се дразним достатъчно, иначе да сме се избили. Аз приемам за нормално един човек да не може да схване напълно какво му е на друг човек. Имам приятелка, която колкото пъти й звънна, толкова пъти още без здрасти изпищява как ми се радва и как скоро не сме се виждали и какво правя, та не се обаждам бе - и веднагически почва да ми разправя за нейни неща, аз вися изобщо непопитана защо звъня и накрая всичкото намислено за казване си остава за мен. Но пък ако просъскам "млъкни", тя моментално схваща какви ги върши, грубостта изобщо не ми я забелязва и може посред нощ да хукне да дойде при мен. Та според мен в приятелството въпросът е в харесването му и искането да сте си част от животите, не толкова до някаква еднаквост.
Иначе ми замириса на непорасла сатурновщина, аз нали съм урано-сатурнова твар, та баш усещанията за неразбиране ме бива да ги разбирам. Определено се живее с това, вервай ми. На мен лично понякога изключително ми изнася да не ме разбират. Просто се успокой, това е. Животът така и така постоянно разделя хората, рано или късно около теб ще останат само наистина близките и колкото по-скоро, толкова по-добре.
- - - -
Не всички тук са луди и не всички луди са тук.
| |
|
|
|
Бъди си себе си и хич да не ти пука
Аз съм твоята противоположност, което също не е особено ласкателно, но съм си такава и толкоз... Всички ценни хора около теб ще го разберат и оценят, споко!
Ти на колко години си? Питам, щото мънечко ми се струваш
| |
|
|
|
То и аз успявам и винаги съм успявала уж да нямам очаквания... Обаче някак си като кажеш на някого в прав текст, че това, което е казал току-що те обижда и той продължи да говори по темата, не разбирайки, че не ти е проблема дали е съгласен с мнението ти или не, дали харесва еди кой си или не, и въобще конкретния случай, а проблемът ти е начинът, по който го изразява, омаловажавайки твоето мнение.... ох, не знам как да го обясня Въпросът е, че това е конкретен човек, който уж ме познава най-много, а прави проблем от нормално дори според мен мило изказване, все едно трябва да си защитава някаква психическа свобода или и аз не знам какво... Искам и знам, че ще срещна и "нови" хора, но не искам да губя "старите".
Ами аз не си отговарям май на зодията съвсем.... хахха. Кентавър съм. Ти?
Редактирано от lillilli на 08.10.09 23:59.
| |
|
|
|
Ами нормално е да ме вълнуват - ти ако просто си говориш най-нормално за нещо и някой реши да тълкува думите ти като налагане на нещо.... а ти не му говориш за него или да му даваш съвет, а разказваш за филм например или за песен... или каквото и друго нещо човек може да го е впечатлило - например като си се разхождал с еди кой си какво си се сетил и това те е накарало да помислиш, че еди какво си и т.н. и питаш човека какво мисли и ти отговаря, че ако има мнение ще го каже, не трябвало да питаш, все едно изискваш да има мнение, това му разваляло желанието да има мнение, защото все едно трябвало да има! Еми няма ли да те обиди - защото това е реакция на това, което си говорил... а това, което си говорил не е нещо измислено, ами това, което си чувствал на момента... Все едно е трябвало някак да предусетиш, че така ще реагира и да се самоцензурираш, щото иначе ще му стане неприятно на човека отсреща... Това е просто като някаква война кой налага правилата или не знам и аз, но не ми е приятно, много ме изморява и не знам...
| |
|
|
|
То не става въпрос за липса на разбиране. Въпросът е за поглеждане на обикновени думи, които може да са казани ей така, от ъгъл, който отвежда разговора и отношенията не по темата, а по доказване на кой какво искал да каже и как се чувствал от това и аз не знам какво. И другото е, че аз ще разбера да ми каже, че се чувства зле от тия думи, колкото и за мен да са безобидни, обаче не прави това, ми почва да обяснява аз какво съм правела при това с насмешка. Което ме обижда и го казвам и извинение веднъж не съм получила!
| |
|
|
|
Интересно ми стана каква е моята противоположност? Чак пък нищо общо да нямаме - нереално ми се струва
Еми пълнолетна съм, значи не съм малка.
| |
|
|
|
много ти е силна ракията за тоя мъж... и го компенсира с пренебрежение.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
(distance)