обикновено кара хората да си спестят болезнени действия. Ако пък обичат болката - това психолозите наричат перверзия.
И все пак. Страхът от болката и самата болка могат да бъдат стимулиращи. Да или не? В името на какво да приемеш проклетата болка, въпреки страха си ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи коя болка.
Физическата е симптом за проблем. Не пия успокоителни, за да ми мине. Ако ме боли глава, корем, или каквото и да е, има причина, която трябва да се отстрани, за да спре болката. Да я потискаш значи да си затваряш очите.
Другата болка също не си я спестявам. Човек израства само през болката, друг начин няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

от съклубарката В. аз пък си я спестявам. Случва се да ме боли глава и да открия че не съм пил кафе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не търпя да ме боли, първо ще потуша неприятното усещане, а после ще решавам проблема.
Но когато подозирам, че ще боли, дори без да съм сигурна дали наистина, опитвам да намеря обходен маршрут. Макар че, къде ще избягам от себе си? :) И да избегна болката, ще остане страхът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изчезне ли неприятното усещане, забравям за проблема, а той си остава. Глава ме боли ако работя повече от 12 часа на ден. Мога да си тръгна навреме или да пия аналгин. Опитвам се да слушам тялото си.
Нямам време и търпение за обходни маршрути. Като всеки човек съм имала и имам ужасни страхове, докато не се изправя срещу тях. Досега никой от тях не ме е убил, но чувството от преодоляването е невероятно. Победа над себе си.
И да, близките ми ме смятат за крайна, но на мен ми харесва. Все едно летя. "Перверзията" сигурно е пристрастяване към адреналина, стимулиран от страха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е синдрома КК. И си го знаеш отлично, замисли се само какво ще стане когато няма да можеш да се самоубеждаваш повече в това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност, болката не беше ли механизъм, чрез който организма дава сигнал, че нещо не е наред с него? А кой е този нормален организъм, който се стреми към саморазрушение? Не е страх, а естествен инстинкт за самосъхранение. Ако го няма, явно системата дава грешка.

В този смисъл, мотивът, с който преодолявам инстинкта си е, за да избегна дълга агония, защото тя ми се струва по-разрушителна. И няма никакво геройство в случая. Всеки го може това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек израства само през болката, друг начин няма.

Това тук, ми идва вповече....Досега не са канонизирали никой, само поради душевните му терзания

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Остави го канонизирането. На кой му дреме.
Болката, или по-точно стремежът да я преодолеем, ни кара да променяме нещата. Тя е сигналът, че нещо не е наред, и импулса да действаме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж сега, не се самозалъгвам, живота не е само иху-аху и жожо-можо :) . Гледам страха си и той е бариерата. Някой път просто няма начин, каквото трябва да се направи , трябва да се направи независимо с или без болка. Обаче винаги ,когато мога ще заобиколя. Това също е опит.
Тая работа с "нека ме боли" не ми изглежда сериозна. На принципа проба-грешка до някаква възраст човек се научава от какво боли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите