има хора, които могат да гледат в душите на другите. без да ги виждат, а понякога и без да знаят, че съществуват. хора-събирателни на чувствата на заобикалящият ги свят.
хора, които знаят какво мислиш и го казват, преди да успееш дори да го формулираш в главата си.
когато събират огледални парченца, ти виждаш собственото си отражение - с вълча усмивка и блестящи остри нокти.
как може човек, когото никога не съм срещала, да знае какво искам да кажа? да го казва с моите думи и моите усещания? в един прост разговор. дори ако си говори сам?

carpe diem..

Не си сам приателю. Този човек, за когото говориш, предполагам, че го виждаш вси ден в огледалото и оттам му се усмихваш.

да не си се влюбила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми не, ни най-малко.
за съжаление не, защото не ми допада да съм олкова прозрачна.

carpe diem..

хайде пък и ти. откъде накъде?
всъщност в никой друг, освен в себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко повече наблюдения малко повече опит малко повече мислене. Все пак за да си добър трябва и да имаш нещо вътре. С течение на времето се научаваш да задаваш въпроси-отговори и да водиш нещата накъдето искаш. Но самотен е живота на Pupeteer...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

въобще не изглежда така. самотно имам предвид.
но всякак е странно.
опитвам се да го възприема като фин прибор за настройка.

carpe diem..