|
|
|
Тема
|
 Уфффф
|
|
| Автор |
umbrella () |
| Публикувано | 07.01.08 22:06 |
|
|
Гадно ми е. Тва е положението
Обективно и субективно ми се сливат. Направо съвсем се изгубих вече....между моето и чуждите мнения....хората емоционално говорят неща, които не мислят. Но съм на такъв етап, че всичко попивам и съвсем се обезверявам - не относно себе си, а живота. Въобще. Сега трябва да се надъхам, за да направя толкова много неща, които не биха ми били трудни преди....принципно имам толкова много енергия и ентусиазъм...имах. Преди. Ей тва ми е проблемът. Сравнението. И мисълта, че не си струва, прагматичната мисъл, че няма любов, няма истински приятелства, няма нищо повече от егоизъм и егоцентризъм, и използване.... Не е да нямам приятели - имам някви там.... Не е да нямам възможност - аз не искам, т.е. на теория искам, но на практика не искам любов, не искам да се занимавам с никого..... Уча нещо, с което мислех да помогна на себе си, а и исках да съм полезна, да помагам на хората - в моменти като този си мисля "Майната им на хората, на всички!".... Всичко сякаш ми е далечно - собствените ми желания, мечти /хаха!/ не ги чувствам вече. Само си представям безчувствени дни, месеци, години....в усилия да подобриш нещо в себе си или света....безсмисленото усилие да живееш на този свят, който е такъв абсурд сам по себе си - толкова радост и толкова болка....а радостта не е истинска? Умора ли е, химична реакция в мозъка ли е..... но щом нещо не е и никога не може да бъде изцяло съвършено тогава за какво ми е, за какво изобщо е? Ако не е идеално, ако не е the best..... нищо май за мен няма смисъл.... всичките тези усилия и болка са за едното нищо.
| |
|
|
|
т.е ти не цениш живота като цяло и в частност не цениш собствения си живот. и това е от липсата на мотивация в момента .
защо не си струва - винаги си струва . винаги можеш да намериш смисъл . не си видяла близо смъртта на физическото съществуване, затова говориш глупости - за бесмисленото съществуване на този свят . животът на този свят е дар и не се дава на всеки . която душа иска да слезе материализирана тук за да изживее предизвикателства, които сама си избира чака дълго докато й дойде реда да слезе тук .
не се опитвай да подобряваш света - това е кауза пердута - повечето неща, в този живот в света наоколо не заяисят от теб . това, което можеш да направиш е да работиш върху себе си , да подобриш себе си.
имаш труден период. всеки човек има такива периоди - при някои хора такива периоди продължават с месеци , при други - с години . трябва да го преживееш този период и да си научиш урока и това което той ти дава. никога не е напразно да знаеш .
и по дяволите на колко години си че си се размрънкала така . все едно слушам 100 годишен човек, който е преживял много и носи на гърба си планина, като се качва по нанагорнище . търси мотивацията, която да те накара да се размърдаш. тя няма да дойде сама при теб с думите ' дубрутру госпойце. ела да те мотивирам, че да не мрънкаш , да се мръднеш и да видиш че живота не е само в черни краски '. какви са тия негативни мисли в началото на годината. сама се обричаш да ти върви накриво , сиво следващите 360 дни. не си го причинявай .
И в любовта и в разни други неща без конкуренция
| |
|
|
|
Мотивация казваш....ама за какво?
Повтарям си "вярвам, мога, вярвам, мога...." и така докато не се срина отново. Това е като да вървиш докато има хора, които те виждат и когато си сам и е тъмно и никой не вижда и не знае да падаш и да се удряш и да боли и да плачеш без глас. Ето така се чувствам вече колко време.... няколко години, ама става по-зле, не по-добре. И не е да не се боря, боря се за минутки щастие, след които пропадам наново. И не че не съм доволна на тях, но всеки път падането е по-болезнено, а трябва да го изживявам сама и трябва да се крия, да не споделям....щастлива съм когато не съм нещастна, ей тва е.
На светът има 6 милиарда души и повече.... хора, с които се разминавам по улиците всеки ден и си мисля: "Боже, ако бях на негово място сигурно толкова щях да страдам", защото хората изглеждат така, както аз се чувствам отвътре. Обаче щом нещо се случва на някого, на много хора, на милиони....как мога да се моля на мен да не се случи?
Тежък период. Който знам, че свършва и сега трябва да градя наново. И сега имам шанс, но вече дали го искам....това "ново начало"? На 20 години съм, бтв, и не си мисли само, че нищо още не съм преживяла, защото ме е страх да си помисля....макар че вече може би проблемът ми е друг - че нищо не чувствам, преди си забранявах да чувствам, а сега не мога да почувствам дори желание да се боря. Правя го само от гордост. Е, страшно, няма що... Период е, да, период, ако аз отново се заема ден след ден, месец след месец да се трудя... заради 1 минутка щастие някога. Не че няма. Ама е гадно.
И все пак днес трябва да съм благодарна. Но знаеш ли какво - точно нещо лошо като отмине и тогава човек най-лесно рухва, заплахата я няма, оставаш сам със себе си... и какво - и нищо, всичко е както преди, привидно - но ти не си същият, а трябва да правиш същото като вчера. Смях в залата.
| |
|
Тема
|
Ahuh Ahuh (Yea Rihana)
[re: umbrella]
|
|
| Автор |
Яkим (инструктор) |
| Публикувано | 08.01.08 08:05 |
|
|
Ahuh Ahuh (Good girl gone bad)
Ahuh Ahuh (Take three... Action)
Ahuh Ahuh
No clouds in my storms
Let it rain, I hydroplane in the bank
Coming down with the Dow Jones
When the clouds come we gone, we Rocafella
She fly higher than weather
And G5�s are better, You know me,
An anticipation, for precipitation. Stacked chips for the rainy day
Jay, Rain Man is back with little Ms. Sunshine
Rihanna where you at?
[Rihanna]
You have my heart
And we'll never be worlds apart
May be in magazines
But you'll still be my star
Baby cause in the dark
You can't see shiny cars
And that's when you need me there
With you I'll always share
Because
[Chorus]
When the sun shines, we�ll shine together
Told you I'll be here forever
Said I'll always be a friend
Took an oath I'ma stick it out till the end
Now that it's raining more than ever
Know that we'll still have each other
You can stand under my umbrella
You can stand under my umbrella
(Ella ella eh eh eh)
Under my umbrella
(Ella ella eh eh eh)
Under my umbrella
(Ella ella eh eh eh)
Under my umbrella
(Ella ella eh eh eh eh eh eh)
These fancy things, will never come in between
You're part of my entity, here for Infinity
When the war has took it's part
When the world has dealt it's cards
If the hand is hard, together we'll mend your heart
[ Umbrella lyrics found on http://www.completealbumlyrics.com ]
Because
[Chorus]
When the sun shines, we�ll shine together
Told you I'll be here forever
Said I'll always be a friend
Took an oath I'ma stick it out till the end
Now that it's raining more than ever
Know that we'll still have each other
You can stand under my umbrella
You can stand under my umbrella
(Ella ella eh eh eh)
Under my umbrella
(Ella ella eh eh eh)
Under my umbrella
(Ella ella eh eh eh)
Under my umbrella
(Ella ella eh eh eh eh eh eh)
You can run into my arms
It's okay don't be alarmed
Come into me
There's no distance in between our love
So go on and let the rain pour
I'll be all you need and more
Because
[Chorus]
When the sun shines, we�ll shine together
Told you I'll be here forever
Said I'll always be a friend
Took an oath I'ma stick it out till the end
Now that it's raining more than ever
Know that we'll still have each other
You can stand under my umbrella
You can stand under my umbrella
(Ella ella eh eh eh)
Under my umbrella
(Ella ella eh eh eh)
Under my umbrella
(Ella ella eh eh eh)
Under my umbrella
(Ella ella eh eh eh eh eh eh)
It's raining
Ooh baby it's raining
Baby come into me
Come into me
It's raining
Oh baby it's raining
този свят е несъвършен и далеч не е най-добрия.
но пък не мислиш ли, че иначе би било адски скучно, всичко да е подредено и уредено като в музей и всичко от раждането до смъртта да е абсолютно предопределено и ясно?
така че, ние наистина имаме възможност да променяме света около нас с действията си. вярно, съвсем мъничко и почти незабележимо, на фона на всеобщата монотонност и безхаберие, но както се казва в една друга песничка (абстрахирайки се от политическия контекст): "ако до всяко добро същество, застане поне още едно, тогава..." ех-х-х, тогава...
но, дотогава трябва да сме силни; да не се демотивираме от несбъднали се на момента очаквания от действията ни, но да дерзаем и да продължаваме да даваме най-доброто от себе си. това е нещо като тест. ще го издържим успешно, нали ;-)
Абе, Пехливанова, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?
| |
|
|
|
тъй, тъй...(
нормално е да се сдухаш, особено ако си чела напоследък и моите тъпи програми и итам трябваше да го имам предвид
| |
|
|
|
Сега, докато четях, вдясно ми се мотае някакъв банер на видеотърсенебезкрай от дира, в който казват че "който търси - намира".
Това, разбира се, са пълни глупости.
Не 6 милиарда ами и 60 да сме - все тая. Дали лекува времето? Не знам. Може би. Да поставиш темата в главата си, та чак и да я напишеш в некъв форум си е половината хапче. Другата половина може би наистина е някъде измежду секундите тъга и отчаяние, абсурди и недоволство, безмислия и антипатии. Да седиш и да чакаш. Да не знаеш какво да направиш за да има смисъл. За да е дъ бест. За да е всичко както си го представяш във филма на живота ти. Няма рецепти, има само въпроси.
Ама какво ти пиша сякаш си на 12 години, ти си знаеш по-добре от мен.
Creole lady Marmalade, ooh yes-ah!
| |
|
|
|
хей и аз се чувствам по същия начин- никаква мотивация, за нищо; тъпо, скучно, отчайващо и безмислено; и всеки ден се питам няма ли да престане това чувство на безсилие...не винаги е било така, наистина е само временно явление (надявам се), но сега е голям застой при мен, нищо, нищо интересно....
| |
|
|
|
Я,да се събуждаш от зимен сън веднага!Не може да си във всичко максималист.Не се получава.И аз мисля,че няма любов,обаче я искам;дааа,безчувствени са дните,обаче сме имали и други.И трябва пак да ги имаме.
| |
|
| 
|
|
