Обидих мама. Казах й ужасни неща, а тя е болна. След операция от месеци трудно върви и се обслужва сама . Грижа се за нея , няма кой да ми помага . Уморена съм, сама съм, налага ми се сама да се справям с всичко от години . Казах й лоши неща, а тя плака с часове. Няма на кого да го кажа затова пиша тук.

Плюйте ме. Обидих болната си майка, която разчита на мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-лесно е да обидим тези, които са ни най-близки, защото ги познаваме и в момент на яд, знаем от какво най-много ще ги заболи.
Но знаем и как поднесени извиненията си, така че да бъдат приети.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не се обвинявай - на всеки се случва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На всеки му се случва да кипне а родителите имат прекрасното свойство да ти вадят душата. Хеле пък майките колко са обидчиви - бедна ти е фантазията. И продължават да третират децата си като деца и все знаят по-добре от тях. Такива неща са неизбежни и най-добре го забрави и приеми че пак ще се случи. Възрастни хора имат ужасна нужда от внимание и общуване и не се колебаят пред никакви начини и средства за да я получат. Споко и ходи си купи тещо за кеф за да ти мине. Защо си изоставена?

(\__/)
(='.'=)
('')_('')

Обидила я била... Ами то това всеки ден може да се случи. Не е нужно да поднасяш собствения си живот на тепсия. Достатъчно би било и това, че благодарение на твоето внимание, тя все още е жива. Макар и не така здрава, каквато всички искат да е. Познавам жени, които наред с това, че се справят в работата си, се грижат за болни баби или майки. Важно е да не се занемарява човек. Даваш и някакъв смисъл във всичкото това и ако види радост в теб, ще я почувства и тя.
Но, ако все пак държиш да получиш дневната доза ругатни или обвинения, вторият ми пост ще е в тази посока. Ти само кажи ;)

Не се самообвинявай...Понякога се случват тия неща...Поговори с майка си..обясни и че нервите ти са напрегнати..е ти е трудно..най човешки поговори с нея..вярвам че тя ще те разбере и ще се усмихне..а след това и ти ще се засмееш..
простете си ..защото някога ще остане само спомена от тия усмивки:))
И никой няма да те плюе...защото на всеки може да с еслучи и всеки може да ,,излезе извън нерви,,:)
Поговорете и се усмихнете:)

...,,Само в Смърта има живот.Само в мрака-светлина.Само в мълчанието-слово,,...

Не се бичувай де, всеки има моменти на отчаяние. Прости си и тя ще ти прости - извини се подобаващо и приеми живота, какъвто е..

И аз да ти кажа, да не се самообвиняваш.
Майка ти е плакала с часове, защото е имала нужда от дозата си самосъжаление, като всички нас понякога. Е...така се е случило, че ти си й дала първоначалният тласък.
След пречистващият плач, предполагам, че сте се прегърнали и сте си простили.
Не ти е лесно... Пожелавам ти още много кураж!!!

Carpe diem! Volente deo!

Натъжих се, като прочетох това ... Защото и на мен ми се случи преди време, много ми беше тъжно, виновно и глупаво. Не можех да се понасям и още се чувствам виновна. Наговорих куп глупости, защото и аз имах и имам в момента проблеми. Но родителите прощават ... Успокой се и поговори с нея, извини й се. Знам как се чувстваш, но не се самонаказвай с вина.

Не си лоша. Дошло ти е в повече.
Но сега иди при майка си, кажи й, че много съжаляваш и че я обичаш, а после я прегърни.
Сигурно и тя иска да направи същото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите