Самата аз съм женена с деца, той също е с деца. Казва че нашето е закъсняла среща, иска му се дете от мен, на мен също. Но не може нищо да се направи защото никой няма да си остави семейството. Виждаме се много рядко защото сме в различни градове, но общуваме през скайпове и АйСиКй. Жена му отсъства понякога с месеци от тях но твърди че я обича и се отнася прекалено нежно когато се върне. Сякаш ме забравя и това не се връзва с всичко, което сме си говорили и въобразявали през останалото време. Аз също обичам мъжа си макар и по различен начин от начина по който обичам и желая него. Проблема при мен е че не мога да се примиря с демонстрациите му в обич и любов към жена му. Една дума за нея и съм неспособна с дни да се възстановя. Скапана съм. Не знам това ревност ли е, късен плач за пропуснатите и неизживени неща които сега преживявам ли е, подозрение че съм нежелана и трябва да се оттегля ли е или някакво наранено женско достойнство, което едва ли ще преодолея. Не мога да прекратя отношенията си с него защото се скапвам, не мога и да ги продължа защото пак се скапвам. Какво ми е? Има ли някой подобно случване, за да почерпя идея от неговия опит и поне да ми даде вариант за действие?

Не съм влизала в подобни схеми, но като те чета се чудя, защо просто не си изживяваш хубавите моменти с този човек, а си се закопала толкова в семейните му отношения. Изобщо не схващам, какво ще те топли, ако той живее в кофти семейна атмосфера и нелюбов. Когато си тръгвала към тази връзка, нали си била наясно, че не можете да се имате целите? Затова вземи всичко, което ти се предлага и дай толкова, колкото искаш да дадеш.

Carpe diem! Volente deo!

Кофтито в тази ситуация е, че всяко ново влюбване носи със себе си усещането, че в момента преживяваш най-специалната любов на света - такава, каквато никога преди не се е случвала не само на теб, но и на никой друг. А когато той дава поравно на теб и на жена си, някакси това не изглежда като да те обича наистина. Желанието да си единствен често върви с влюбването. И когато се оказва, че не си, човек почва да пита "а има ли го тогава това влюбване въобще"?
И наистина - когато си влюбен, забелязваш, мислиш, дишаш само за един човек - този, в когото си влюбен. В този случай едва ли може да се говори точно за това.
Избери сама дали можеш да направиш компромис със себе си и да е с теб донякъде или не.
А някои хора са способни да "обичат" няколко души наведнъж. На това те му викат обич. От моя гледна точка е друго, но това, разбира се, е защото аз съм друга.

Виж това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въобще не е задължително да е егоизъм това, което описваш - причините могат да са много по-различни. За справка - виж предния ми постинг

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това май не е за мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напротив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ееее, ти па! Толку ли не можеш събра сили да честитиш?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз обичам женен мъж,а съм омъжена и с деца.Чувствата ни са взаимни ,решението ни да не съсипваме живота и спокойствието на хората до нас и децата ни,също е взаимно.И двамата имаме кризи на ревност и съмнения един към друг,но говорим за това и се стабилизираме.Даваме си подкрепата и разбирането което ни липсва от тези до нас. Обичам го много и съм готова да си преживавам кризите и да си нося вината,но той да е щастлив.А аз знам че в негово лице имам подкрепа,вяра и истински приятел.
Опитай се да приемеш,че получаваш най-доброто от него,че си обичана и зачитана.Трябва да направиш избора си - да приемеш двойния живот,който водите или да прекъснеш отношенията си.Постъпи така както ще се чувстваш щастлива.