|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Докога?
|
|
| Автор |
Luna Lovegood (dazed) |
| Публикувано | 27.07.07 00:06 |
|
|
Feel free да пропуснете темата
Чудя се, до кога ще продължавам да се влюбвам във възможно най- неподходящите хора. Чудя се, защо за толкова време и след толкова неуспешни опити не съм си научила урока. Ще кажете, че този избор не се прави с главата...
Съвсем не драматизирам, просто се чуствам оттегчена от това да се оказвам в една и съща ситуация отново и отново. Всичко това убива мотивацията ми да правя нови опити.
Не се ли дразните, когато не спирате да усещате, въпреки всичко?
Конкретно ме провокира това, че се усетих емоционално провокирана от човек, когото мислех, че съм преживяла. Гадно усещане е да си уязвим.
по навик или защото наистина съм ти липсвала?
| |
|
|
|
Да, гадно си е....
Просто си припомни миналото, защо ти се е наложило да го преживееш... всичко. Ако тогава още си задаваш същия въпрос, пак ще говорим
"по навик или защото наистина съм ти липсвала?" -наистина ли има значение?
"Искам те, но те искам завинаги!"
| |
|
|
|
казват че жените си избирали/били привлечени или от мъже, които приличат на бащите им или тяхната противоположност....като първи модел на мъж в живота им, койъто оформя светогледа им в най-ранна възраст..
ако хубаво огледаш/преразгледаш представата си за баща ти и отношенията ти с него... може би трябва да погледнеш него и отношенията си с него от нов ъгъл, може да опиташ да изяссниш, подобриш , поправиш нещо и това евентуално да промени и отношението ти с/към мъжете....
| |
|
|
|
Сигурна съм, че има някакъв по вселенски дълбок замисъл за моите страдания
Обикновено отговора е много прост и седи пред нас през цялото време, но ние го игнорираме, защото не ни оттърва...
Аз съм една страхливка
Doesn't Really Matter
| |
|
|
|
Пфф, айде стига с тези фройдистки глупости
Нямам проблем с мъжете имам проблем със себе си. Щеше да е много лесно да са ми виновни " тези гадни, самовлюбени, егоистични" мъже
| |
|
|
|
2-5-1-3-4
Редактирано от Luna Lovegood на 27.07.07 11:17.
| |
|
|
|
"Искам те, но те искам завинаги!"
| |
|
|
|
Сигурна съм, че има някакъв по вселенски дълбок замисъл за моите страдания- и аз не вярвам в случайностите
Обикновено отговора е много прост и седи пред нас през цялото време, но ние го игнорираме, защото не ни оттърва... - просто трябва да озреем за отговорите, те идват точно на време и не по-рано, а ние си мислим - винаги съм знаела, как не съм забелязала, защо се лутам... и тънъ. защото всичко трябва да е сега: хармония, баланс, щастие, разбиране, проникновени открития, любовни признания, разрешения на проблемите.... а някъде го има балансът между мига и бъдещето, и опита. всеки момент заслужава да бъде оценен, дори само за това, че съществува.... си повтарям аз, а какво правя - кой ще каже...
Аз съм една страхливка- еми и аз тогава, съм. не е лошо да те е страх, не е лошо да имаш интуиция, която щом ти говори да бъдеш предпазлива, наистина да имаш едно наум... понякога от любов оглупяваме и само 6-тото чувство /което ти така неблагодарно наричаш страх:)/ ни предпазва от тотално затъване и изгубване на себе си. а после пътят назад би бил още по-труден.
Doesn't Really Matter - Marvelous..., REMEMBER!
"Искам те, но те искам завинаги!"
| |
|
|
|
Добре усещаш че проблема е в теб. Вероятно проблемът е крие в това, че вечно си недоволна и не можеш да се раздваш на малките неща. Има хора (като теб), които винаги трябва да ръчкат някъде, иначе не им е гот. По този начин всеки би бил неподходящ.
И едва ли някой може да те провокира, без ти да искаш това !
| |
|
|
|
Ехаа, ще ми се и аз да можех, да правя такива проникновени заключения за хората само от едно писание Това "вероятно", изобщо не ме кара да замижа
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
