|
Тема
|
Нужда от "патерица"?
|
|
Автор |
Hungry eyes (can't disguise) |
Публикувано | 26.12.06 00:54 |
|
Познавате ли хора, които постоянно имат нужда от някого, които се хващат като удавник за сламка за човек, макар че в действителност не го обичат, или осъзнават, че могат да бъдат с много по-стойностен човек? Как ги наричате - неуверени, нерешителни, наивни?... Как разпознавате такива хора? Вие самите оценявате ли се като такива? Имали ли сте връзка, в която не сте били особено удовлетворени, но не сте я прекъсвали дълго време? И въобще смятате ли такъв случай при някого за основание да определите човека за такъв, който постоянно има нужда от "патерица" в живота си?
Disfruta lo que tienes
Piensa que el mundo es todo tuyo...
| |
|
Здравей. Мисля, че всеки човек в някакъв период е опитвал да провери дали се чувства наистина така, както се чувства, дали не греши за човека до себе си, дали няма да нарани излишно, а и той самият да страда, ако си тръгне и развали нещо хубаво заради един импулс от временно затъмнение. И може би отвън изглежда нерешително. Обичайно, да кажем поне в повечето случаи, човек пристъпва към една връзка с желание тя да продължи дълго. За да разбере окончателно, че не се получава, си е нужно време. Да дадеш шанс е едно, а да ползваш "патерица" е друго. Има хора, които очакват другият да пълни живота им и това вече не е даване на шанс, а слабоволие. Какъв точно е всеки отделен случай може да прецени само някой, който е вътре, и никой отвън. Срещат се хора, за които е въпрос на чест да не бъдат сами. Независимо с кого, само да не бъдат упрекнати в някакъв вид "некачественост". Неувереност и наивност е, но докато на "патерицата" това само губи време, то на този, който я ползва, вреди много повече. Да не обвиняваме хората, че не искат да бъдат сами, не всеки вярва достатъчно в себе си, за да може да живее и сам.
Конкретно - ако някой държи да има цялото ми време, да измислям забавленията аз и да решавам кризите аз, значи сам не може и си търси "патерица". За другите не знам, но за мен това е показателно.
| |
|
В отговор на:
Какъв точно е всеки отделен случай може да прецени само някой, който е вътре, и никой отвън.
Права си. Беше ми странно, когато преди време някой тук, мисля, че беше Mandalay, или подобно, ме окачестви като такава, която има нужда от "патерица" - при положение, че израснах почти сама и бях принудена сама да се грижа за това да съм изпрана и нахранена, да си гледам уроците, да се лутам и налучквам сама и без помощ пътя си в живота. За първи път спах с мъж на 24 - преди година и половина, макар че изглеждам добре и винаги е имало мъже около мен. Търсила съм била "патерица"... Просто обичах... И може би, защото за първи път усещах, че някой го е грижа за мен, не исках да повярвам, че всичко все някога свършва...
Disfruta lo que tienes
Piensa que el mundo es todo tuyo...
| |
Тема
|
Re: Нужда от "патерица"?
[re: Hungry eyes]
|
|
Автор |
Kpъr (пристрастен) |
Публикувано | 31.05.07 13:08 |
|
може да се получи да си този някой който има необходимост от патерица, а външния израз на това да е
да се опитваш да осигуриш другимо такава, дори без да ти я искат. Понякога ми се струва че съм така досаден, изглежда си имам такава защитна реакция.
..
Като видях заглавието на темата си помислих че ще си говорим за рождени дни
| |
|
да и аз искам петерица
| |
|
може да се разглежда и като симбиоза... ()
щото иначе, ако само единия има изгода, другия що го търпи?
може би "патерицата" е също неуверен/а, нерешителен/на и наивен/на,
макар и в по-малка степен
съществува и варианта "болен здрав носи" ;-)
_ _ _
Не вярвате ли вие?! Елате ми на гости!
| |
Тема
|
Re: Нужда от "патерица"?
[re: Hungry eyes]
|
|
Автор |
PPP (една) |
Публикувано | 06.06.07 17:36 |
|
Тази "патерица" е страхът. Тя е фалшива патерица, колкото по-дълго се придържаш към нея, толкова по-болен ставаш.
А съм убедена, че в живота на всеки човек идва момент, в който патерицата се счупва и трябва сам да се изправи и да върви, макар и с болка.
| |
Тема
|
Re: Нужда от "патерица"?
[re: PPP]
|
|
Автор |
hawking (непознат
) |
Публикувано | 06.06.07 22:16 |
|
казано както по дебелите книги, но колко ли процента изобщо от нас го правят/осзъзнават че не го правят...?
| |
|
|
|
|