|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
...Но няма да се дам (или проблемите на възрастта)
|
|
Автор |
lsis. () |
Публикувано | 31.05.07 09:04 |
|
Ух, нещо голяма параноя ме гони напоследък. До преди няколко години все ми се щеше времето да минава по-бързо, а сега нещо взе да ми се струва прекалено бързо.
Нямам време да се спра и ей така да помисля, за себе си, за света, този необятен океан от тайни, които чакат да бъдат разкрити... или по-скоро разобличени.
Нямам време за онези вечери в градската градина, когато се напивахме с бири или каквото там попадне и гледахме звездите. Душите ни бяха едни ясни нощи, с безброй мъждукащи надежди в тях ... там, нейде в далечината.
А сега, всичко ми е толкова банално. Дори и това, което пиша в момента. И кво? Не станахме богати, не срещанахме и любовта на живота си (нищо, че яко се препознахме няколко пъти). Все едни и същи садрани гащи на задника, и все по-трудно да ги опазим вдигнати. И кво?
" ... А аз мечтаех да стана поет....", само дето е някак си трудно да пишеш поезия, докато го поемаш изодзадзе. Бавно и славно. И си като в капан, тоя на живота, дето изходи много (и акъли още толкоз), само дето все не ти достига един дъх, за да стигнеш до тях.
Вината в кой е, ясно, само дето вече и от тва не ти пука... Дали е правда или кривда... Бития бит, ебания ебан. Кво да му мислим повече... "А аз мечтаех, да бъда поет", бе по-скоро художничка, или философка... бе искам да съм всичко. Само дет време нямам за нищо.
И ме плаши това, че когато вкъщи сваля усмивката, не почвам да плача. И това вече ми е банално. И това ще мине. Обаче, в един момент усещам, че то си минава а аз седя от страни и се пипкам. Тоя наем, ония наем, от тоя месец за другия и така.... не, няма да е докрая на света, поне за мен (освен ако пък не настъпи 2012).
А аз искам дори и да пукна утре да съм като Едит Пиаф и да не съжалявам за нищо. Само, че не мога.
Кък да е, да не се взема много на сериьозно вечерната импресия на една блудна душа. Животът все пак си е хубав. Само, че аз го осъзнах, когато вече не мога да му се радвам като хората. Пък то тва за квот сам си го напрайш си е вярно. Ма не пречи да се оплакваме (за тва най-си на бива)
Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus
| |
Тема
|
Re: ...Но няма да се дам (или проблемите на възрастта)
[re: lsis.]
|
|
Автор |
npocmak (по действ. слух) |
Публикувано | 31.05.07 18:03 |
|
нещо си се обезверила, гледам, Сиси...
не намери ли онази храна дето озаптява немирни езици, дарява спокойствие на ума и мир на душата?
пробвай малка бира с 50 мента
може и медитация, сутрин - в леглото, преди да се излюпиш
може и със секс да пробваш
но не сменяй партньора
пробвайте пак, докато се получи
нужна е малко вяра и много воля
_ _ _
Не вярвате ли вие?! Елате ми на гости!
| |
Тема
|
Re: ...Но няма да се дам (или проблемите на възрас
[re: npocmak]
|
|
Автор |
pakri () |
Публикувано | 31.05.07 18:14 |
|
ако това ще те успокои Исис, аз се 4увствам по същия на4ин, с много идеи в себе си, но не мога да ги направя реалност, защото сивото ежедневие ме (ги) убива...
| |
Тема
|
Re: ...Но няма да се дам (или проблемите на възрас
[re: lsis.]
|
|
Автор |
hawking (непознат
) |
Публикувано | 02.06.07 00:22 |
|
бях се отчаял че на някой му липсва това . кожеда се организира едно броене на звезди в борисовата с бири, може и мента :)
| |
Тема
|
Re: ...Но няма да се дам (или проблемите на възрас
[re: hawking]
|
|
Автор |
lsis. () |
Публикувано | 02.06.07 06:22 |
|
Твърдо за! само, че аз съм на ром, че ментата взе да ми идва вповечко напоследък
Disce quasi semper victurus; vive quasi cras moriturus
| |
Тема
|
Re: ...Но няма да се дам (или проблемите на възрас
[re: hawking]
|
|
Автор |
Aдa (Ramm) |
Публикувано | 02.06.07 10:24 |
|
няма такава опасност да се свършат звездобройците, някои просто минават в криогенната зона на студената вселена и дори вече не искат да дъвчат темата за миналото.
| |
Тема
|
Re: ...Но няма да се дам (или проблемите на възрастта)
[re: lsis.]
|
|
Автор |
Aдa (Ramm) |
Публикувано | 02.06.07 10:41 |
|
ами след като осъзнаваш, /щот някои и това не са осъзнали и ми е най-жал за тях/че "животът все пак си е хубав. Само, че аз го осъзнах, когато вече не мога да му се радвам като хората. Пък то тва за квот сам си го напрайш си е вярно. Ма не пречи да се оплакваме (за тва най-си на бива)", амииии - налегни си парцалите, почни да учиш - да, точно тъй, да се радваш на живота. тази способност за радост от живота според мен никога не умира, трябва просто да я развиеш отново.
ако искаш конкретни съвети - ще изпадна в битовизми ама ти реейки се в облаците и звездите май няма да видиш как малко-много всички сме потопени в битовизми /дори само за това, че за да живеем трябват пари/. та гледай сега - откажи се от наемите - една моя позната живее цял живот под наем, кара джип БеЕмВе на 2 години, има телефон за 1000 кинта, обаче у тях детето и спи на гол матрак без легло, няма една свястна мебел и се оправдава че щото била все под наем..... значи тва първо - направи си дом, не квартира, не апартамент, а дом. после намери си смисъл и цел, хоби, любима литература, любим мъж, любим котарак, или учи езици, нови и интересни науки. с една дума - направи го интересен. живота бе, за това ти говоря.
| |
Тема
|
Едно хайку по въпроса
[re: Aдa]
|
|
Автор |
lnfinity (Shadowchaser) |
Публикувано | 02.06.07 11:00 |
|
Напразно червея гърчи се
под есенния вятър
пеперуда той няма да стане
| |
|
Не! Това ми е твърде любимо!
Пеперуда той вече
никога няма да стане -
напразно трепери червей под есенен вятър...
- - - -
| |
Тема
|
Re: Едно хайку по въпроса
[re: Бeзcъннa]
|
|
Автор |
Aдa (Ramm) |
Публикувано | 02.06.07 18:45 |
|
В мъдрост живеят онези, които виждат себе си във всичко и всичко в себе си.
Бхагавадгита
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|