|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема
|
Когато
|
|
Автор |
Yin (woman) |
Публикувано | 12.05.07 10:54 |
|
когато толкова те натиснат проблеми, че вече не ти се живее ;
когато си толкова добър с другите че те явно ти се подиграват ;
когато трудният период се проточи с години и изход не виждаш ;
когато няма на кого да дадеш обичта си ;
когато колкото по-малко искаш, толкова нищо не получаваш ;
......................
| |
Тема
|
Re: Когато
[re: Yin]
|
|
Автор |
niq75 (непознат) |
Публикувано | 12.05.07 11:13 |
|
Тогава трябва да се опиташ да откриеш какво наистина се случва.
| |
Тема
|
Re: Когато
[re: Yin]
|
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
Публикувано | 12.05.07 11:29 |
|
... наложително е да спреш да се самосъжаляваш. Дори отчаянието е по-малко зло.
| |
|
холииии
| |
Тема
|
Re: Когато
[re: Yin]
|
|
Автор |
indra (macondo) |
Публикувано | 12.05.07 13:15 |
|
тогава...?
| |
Тема
|
Re: Когато
[re: Yin]
|
|
Автор |
Бeзcъннa (fragile) |
Публикувано | 12.05.07 14:37 |
|
Няма да се разберем така! Тормозът е категорично в гледната ти точка. Гледай сега ситуацията:
- При мен винаги и постоянно нещо се случва, демек имам проблеми, но ми се живее, мамка му!
- И аз съм добра с другите, и вечно има кой да ме бутне в наивните, но не ми пука, защото давам точно това, което АЗ искам, другите да си гледат тяхното. Мога да ревна, но на другия ден съм си същата и съм доволна, че съм точно такава, каквато съм, иначе нямаше да се уважавам.
- Моят труден период се влачи две години и какво от това - НЕ Е само чисто труден! Правя си лични хубавини и не търся никакъв конкретен изход. Нещата са такива, каквито са, браня си душицата и личният ми мир ме радва предостатъчно. Погледни се - ако оцеляваш, значи си способна и си тежиш на мястото!
- Обичта е за даване. Приятели, колеги, съседи - не са ли достойни да заобичаш? Любовта е друго, има заместители, не е идеален вариант, но като самоцел прекалено боли, така че недей да концентрираш върху липсата на любов, ако ти е нужно точно това. Или ще дойде, или не, живеенето не се върти само около една емоция и един човек.
- Даването и получаването са може би истинският проблем. Човек трябва да иска! Независимо как. Не е задължително да се тропа с крака и да се правят манифестации. Но това, което ТИ желаеш, ако сама не потърсиш, няма кой да отгатне и просто така да ти даде!
Хванах скоро посреднощ Мартина Вачкова с "жените" /не бих го иначе загледала, но реших да спя на телевизор/ - темата им беше скромността. Е, нямаше едно изказване в подкрепа на свитостта, интересно ми беше да ги слушам с изясняването на понятията. Да си скромен не означава да си свит, затъпкан и вечно нищо да не искаш! Можеш пак да не бъдеш нахална, но да отстояваш своето.
Дупките са гадно нещо, опитай се да ги превърнеш в инцидент. Намери нещо, което да следваш, то ще ти пречи да мислиш постоянно само колко си зле. За мен спасението са непосилни задачи - като се нагърбя с някоя голяма беля, нямам и секунда време да се сетя да се оплача:-)))
Бъди силна, намери и конкретизирай нещата, които те болят едно по едно и точно едно по едно започни да ги решаваш, няма начин друг човек да ги реши вместо теб. Дори когато има наистина неразрешими проблеми /болен човек, болно дете, личен здравословен проблем/ - хората имат в какво да вярват и за какво да се борят, това дава увереност в собствените сили, в собствената ценност и храни жаждата за живот.
- - - -
| |
|
умрели има ли? няма. кво ревеш тогава?
ELECTRIC CHAIR-Survival time:10 minutes
| |
Тема
|
Re: Когато
[re: Yin]
|
|
Автор |
Льoня (понякога) |
Публикувано | 13.05.07 13:52 |
|
В отговор на:
когато няма на кого да дадеш обичта си
- започни да я даваш на себе си...
| |
Тема
|
за смисъла на искането
[re: Бeзcъннa]
|
|
Автор |
Льoня (понякога) |
Публикувано | 13.05.07 14:00 |
|
В отговор на:
Даването и получаването са може би истинският проблем. Човек трябва да иска! Независимо как. Не е задължително да се тропа с крака и да се правят манифестации. Но това, което ТИ желаеш, ако сама не потърсиш, няма кой да отгатне и просто така да ти даде!
Безсънна, напоследък около "искането" се въртят огромна част от проблемите ми. От една страна, ако не бях поискала по-висока заплата и по-добре трудови условия, щях да ги получа на куково лято.
От друга страна, ако не беше дошъл моментът за това - т.е. шефът ми да е дълбоко убеден, че заслужавам всичко, което впоследствие му поисках, колкото и да се напъвах, нямаше нищо да стане.
А когато става въпрос за лични отношения, съм особено скептична доколко има смисъл да "искаш" - мисля, че това неминуемо ще остави привкус на насилване и натиск, с тежките последствия от това на тема: чувствам се ограничен, чувствам се манипулиран...
И изобщо: дори да получиш нещо "поискано", поне за мен то не може да се сравни никак със същото такова, спонтанно дадено
| |
Тема
|
Re: за смисъла на искането
[re: Льoня]
|
|
Автор |
Бeзcъннa (fragile) |
Публикувано | 13.05.07 14:38 |
|
О да, тъпо е да ти дадат каквото и да било по точен инструктаж, определено. Но поне когато има нещо неприятно и тежащо, ти си в пълното си право да протестираш, а не да си мълчиш. Което само по себе си е защита на личния ти интерес и действие в добра посока, докато мълчанието е вредяща пасивност.
- - - -
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|