Според вас вярно ли е?

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сакън....ако е вярно, до сега да съм се превърнала в Паник бутон.
Силно се надявам, да има грешка в твърдението

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mirror_ на 22.04.07 17:59.

Човек е това, което си е избрал да бъде.
От 2-3 години аз съм си избрала да не съм работата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тези неща се виждат по-добре отстрани. Имам такива хора около себе си. С години ги наблюдвам . С течение на времето се огледах и реших, че съм тръгнала по техния път и това не ми хареса особено. Реших, че освен работата искам много други неща от живота. Не ме разбирай погрешно. Обичам си работата. Тя е страхотна. много хора ми завиждат в някаква степен. И точно тук се крие изкушението. Дали да се оприличиш изцяло с това, което работиш...в смисъл да му се отдадеш с всиките плюсове и минуси или да отсееш и използваш само най-полезното за себе си и близките си от нея. мога да кажа, че с годините успях да се дистанцирам от повечето "професионални отклонения" за сметка на по-стойностни неща по моята си скала:)

На въпроса ти, ако съм го разбрала - Вярно е само за някои в някаква степен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен гледат сякаш СЪМ това, което работя. Омръзна ми да чувам как работата ми не е подходяща за мен или пък незапознати да се учудват. И макар първоначално да бях убедена, че твърдението е напълно погрешно, започнах да си мисля, че е вярно. По отношение на това дали самите ние се превръщаме в което работим - считам, че не е така. Но по отношение на начина, по който ни виждат другите - все по-вярно ми звучи.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само ако позволиш, но и в този случай съзнанието рано или късно взема нещата в свои ръце. Има периоди на по-силно и по-слабо отдаване на трудовия процес. Освен това въпросния процес търпи развитие - така че има динамика.
Човек не е това, което работи, защото работата му не отговаря на въпроса "кой съм аз".
Напр. - "аз не съм инженер, счетоводител, доктор" и т.н., а по-скоро "аз съм мечтател, авантюрист, опортюнист, бохем...".

Останалите знаят за нас това, което им подадем като информация за живота си.
И ако в един момент приоритета на разговорите, или дори неформално представяне в група започне със ..занимавам се с

егати колко хора познавам, които описват себе си с работата си

- това ти е сигнал колко много значи статута "работещ" за настоящия момент.
Извън него сякаш не съществуваш.
Погледни си визитката.
Там какво пише ?

Реалната компетентност и формалното обучение за длъжността са две различни неща.

Досега не съм срещала счетоводител, дето да не разбира от маркетинг или инженер, който да не си мисли че е мениджър. Това е все едно да кажа че като ММД мога да ти поправя зъбите, щото ми е "вродено" или като МВА мога да ти реша проблема, без да познавам организацията. Реалната компетентност е какво творческо усилие влагаш в начина по който извършваш нещо..рядко свързано с образованието и много със стила.

Та човекът все още е стила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това си е проблем на хората. Човек работи това което е възможно за момента. Аз искам да работя диктатор на някой остров пълен с палми и послушни островитяни да правя рисувани филми за деца и да имам ферма за отглеждане на котки. Вместо това се ровя в железарии чета безкрайни технически глупости и софтуерни недомислици и съм приравняван към обикновен жичкаджия. Не ми пука. Важното е аз да съм доволен от това което съм свършил и естествено да взимам пари за него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не, човек е много повече
аз се чудя как на 18 год избираме професия и тя остава за цял живот, ако е призвание

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не.
Различни хора могат да имат една и съща работа и дори да имат сходни резултати в същата без да са "близнаци"...
А за неработещите пак ли така би следвало да стоят нещата? - Човек (не) е това, което не работи.
Кой ги измисля тия "обобщения" и псевдоистини уж валидни за половината човечество?!
Къде и кога човек е точно себе си? Сигурно винаги и навсякъде, нооо когато е в повтаряща се работната ситуация съвсем в реда на нещата е да проявява рутина и реакции аналогични на своите колеги, което не значи, че възможностите му за творчество и идеите му са се изчерпали...