Честита годишнина

"Ако ви се случат някой неприятности, не се опитвайте да разрешите жизнените въпроси с ума си. Ако наистина имате неприятности, отпуснете се и забравете всичко.
Начертайте около себе си хиляда кръга, свийте се в тях, като охлюв в черупката си и чакайте... Тогава душата ви ще с изпълни с просветление. Ще прогледнете изведнъж ясно пред себе си и ще се питате, как е станало това..."

"VIA MALA"
Йон Кнител

Carpe diem! Volente deo!

Сутринта моят господар ме попита дали в моето сърце е същото като в неговото. Тогава имах дълги нокти със сребърни напръстници, които свирят, и пушех наргиле, от което се извиваха зелени кълба дим. На въпроса на господаря отговорих с “не” и наргилето падна от устата ми. Господарят си отиде тъжен, защото не знаеше, че си мислех, гледайки след него: “Същото щеше да стане и ако бях казала "да"!”
Из "Хазарски речник", М. Павич, женски екземпляр

"Като дъх на бизон през зимата"

" - Ще дойде ден, в който ще съжаляваш!
- Може би. Но това може да се каже за половината от случаите, в които човек взима някакво решение. От друга страна пък, може изобщо да не дойде ден, когато да съжалявам, и колко тъжно би било да правя такава огромна жертва напразно."

Из. "Семейна благословия"
Лавърл Спенсър

Carpe diem! Volente deo!

Оставих я застинала сред цветята да усъвършенствува презрението си към смъртта.
Х. Л. Борхес, Заир

"Като дъх на бизон през зимата"

"Според идеалистическото учение думите живея и сънувам са пълни синоними; от хиляди привидности ще мина към една; от един много сложен сън - към един много прост сън. Някои ще сънуват, че съм луд, а аз ще сънувам Заир. Когато всички хора на земята ще мислят ден и нощ за Заир, кое ще бъде сън и кое действителност - земята или Заир? "

Из " Заир"
Хорхе Луис Борхес


“Той открил, че е огледало за останалите хора, огледало, в което вижда себе си. “Всеки е огледало”, казал той. Виждал себе си във всекиго, но никой не виждал в него себе си. И той разбрал, че всички сънуват, но без да го съзнават, без да знаят, какво представляват всъщност. Не можели да видят себе си в него, защото между огледалата съществувала стена от мъгла или дим, съставена от тълкованията на образи от светлина – Сънят на хората. Тогава разбрал, че скоро ще забрави всичко научено. Искал да запомни всичките си видения, така че започнал да нарича себе си Замъгленото огледало, за да не забравя никога, че материята е огледало, а междинния дим ни пречи да разберем, какво представляваме;. Той казал: “Аз съм замъглено огледало, защото виждам себе си във всеки от вас. Но не се познаваме заради дима помежду ни. Този дим е сънят, а сънуващия си ти”.

Из "Толтекска книга на мъдростта"
Дон Мигел Руис


Лесно е да живееш със затворени очи, изопачавайки всичко видяно...
Джон Ленън

Carpe diem! Volente deo!

"- Би ли ми казал кой път да хвана оттук? - попита Алиса.
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котаракът.
- Все едно накъде...- каза малкото момиче.
- Тогава е все едно кой път ще вземеш - рече Котаракът."

Из "Алиса в страната на чудесата", Л. Карол

"Като дъх на бизон през зимата"

Сънувах сън...Бях някъде във храм
безлюден,тих,без никакъв народ.
сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан ,прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич,обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати,остри,с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос...И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
потръпваше Христос,но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв.И двете Му ръце
проботи бяха.В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред-по гръб,по рамене,гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба...Силно възмутен
аз пламнах ,обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах:"Зли човече!
Що правиш?Спри!Хвърли камшика вече!"...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна...Аз се ужасих..
че в него ...своето лице открих!...


Архимандрит Серафим
(Алексиев) 1954г.

Carpe diem! Volente deo!

Извинявай, че чак сега те прочетох, но заради такива тъпанари(ки) като теб нещо ми се уби желанието да влизам тук.
Гледам, че внимателно ме четеш навсякъде (за което ти благодаря)
Само да те попитам, според теб каква е възрастта ми та даваш оценки.
И ако може да те поправя само.
1. Не съм разведен.
2. Имам дете а не деца.
3. Не живея на квартира, а в собствено жилище.
4. Парите не се правят а се изкарват.
5. Последните се правят в печатницата на БНБ, където аз съм основен акционер.
6. Никога не знаеш какво ще набараш в продупчен джоб. Има неща, по-ценни и по-големи от парите
7. На мен лично ми харесва да имам много свободно време

– Ужасното като си разведена не е, че всички мъже се смятат за длъжни да ти предлагат какво ли не — разясняваше ми леля Хулия, — а това, че след като си разведена, смятат, че романтиката е излишна. Не те ухажват, не ти правят комплименти, предлагат ти направо и по най-просташки начин. Познавам уловките им. Затова вместо да ходя с тях на танци, предпочитам да отида с теб на кино.
Отвърнах, че много ù благодаря за избора.
– Толкова са глупави! Мислят, че щом си разведена, значи си уличница — продължи тя, без да ми обръща внимание. — И освен това мислят само за оная работа. Всъщност хубавото не е в това, а в любовта. Не е ли така?

"Леля Хулия и писачът", М. В. Льоса

"Животът ни е като дъх на бизон през зимата".

***
Утре ще е светло!
Всичко започва, когато всичко загубиш.
Утре ще е светло!
След любовта ти пак ще се влюбиш

Един малчуган ще подсвирне доволен
Утре!
Ше бъдат ръцете ти пълни с пролет
Утре!
Във ваш’то небе ще бият камбани
Утре!
И луната, като от мед ще стане
Утре!

Ти пак ще се смееш,
пак ще обичаш,
ще страдаш,
ще пееш.
Утре ще е светло!

Утре!

Марил Ашар
Изп. Едит Пиаф

Carpe diem! Volente deo!