|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема
|
За тръпката от живота... когато почне да изчезва..
|
|
Автор |
silent (някакъв) |
Публикувано | 26.03.07 20:03 |
|
Ми да.... наближавам 40-те... и не ми се остарява... Изглеждам много добре може би на около 30 и няколко плюс.... но ме е страх да не остарея изведнъж... и ми се живее като на бясно куче... иска ми се да ръфам ръфам от живота и колкото мога мовече да отхапя сега и на момента...
Някои това го наричат криза на средната възраст аз обаче си мисля че нещата са по-прости... Малко по-малко живота ни се освобождава от грижи и отговорности... децата тръгват по своя път и имат все по-малко нужда от нас ... битката за по-добър бит вече не е толкова кървава и всепоглъщаща и остава време човек да се вгледа в себе си.... Обичаш много човека до теб... той е твоето второ аз.... но ти се иска нещо повече като тръпка и емоция...нещо като едно време... обаче нищо не като едно време...
Остарял си ... и не можеш или не искаш да почнеш отначало...няма за кога...
незабележим
| |
Тема
|
Re: За тръпката от живота... когато почне да изчезва..
[re: silent]
|
|
Автор |
Бapбapeлa (светлина) |
Публикувано | 26.03.07 22:42 |
|
оф...с риск да ме заръфат пак...точно криза на средната възраст е това . не страшно, зависи как приемаш нещата ..... остаряването е част от живота и е неизбежно
кое искаш да започваш отначало..... а сигурен ли си че ако имаш възможност да започнеш отначало, няма да е същото което си правил/a.
напротив - точно сега тръката за живота е по-силна, защото е на зряла основа ....... животът започвал след 40 - има една такава книга на Сузана Кубелка, но е за жената след 40 .... не съм я чела , не мисля да я чета ....oще
| |
Тема
|
Re: За тръпката от живота... когато почне да изчезва..
[re: silent]
|
|
Автор |
somebody (тя) |
Публикувано | 27.03.07 20:12 |
|
Има, има за кога! Дишай живей! Говоря ти от опит с криза на средната възраст при жените над 30.
Страхотно е да се сблъскаш с тръпката. Важно е да не я подминеш, а да я усетиш и живееш!
| |
Тема
|
Re: За тръпката от живота... когато почне да изчезва..
[re: silent]
|
|
Автор |
Бeзcъннa (fragile) |
Публикувано | 27.03.07 21:43 |
|
За мен това не е криза, а синдром "надвил си на масрафа". Хората, които се вглеждат наистина в себе си, откриват, че макар досега да са се занимавали с търговия /само пример/, в същността си копнеят да творят изкуство. Съответно скачат и променят живота си. Или отиват на места, които са мечтали да посетят. Или се посвещават на муза, цел, идея. Приключенското търсене, което намесва "човека до теб" /защо ли него, питам аз?!/, е някакъв страх сакън да не пропуснеш нещо, да не си се минал, като че ли спокойствието, към което толкова хора се стремят и не намират, за тези, които най-сетне са го постигнали, се превръща в клеймо и извор на скука.
Аз започвам отначало. И цифрата 40 също ми се вижда по-близо, отколкото искам. Но имам цели, мечти и желания и животът е пълен за мен. Ти как мислиш - защо? Вероятно защото нямам спокойствие. Но го искам. Надали обаче когато стигна там, където си ти, ще имам човек до мен. Моля те, цени си човека, любовта, живота и спокойствието. Каквото и да правим, по-млади не ставаме.
- - - -
| |
Тема
|
Re: За тръпката от живота... когато почне да изчез
[re: Бeзcъннa]
|
|
Автор |
Aдa (сега) |
Публикувано | 28.03.07 00:25 |
|
тва спокойствие е хубава дума, ако е подплатена с някаква философия, иначе само голо спокойствие ми прилича на морга, чесНо. аз съм на мнение, че чувствата и младостта рано или късно си отиват, затова не храня големи очаквания към първото, бракът поне приемам като партньорство, може цинично да им се стори на някои - като ООД, съдружие, партньорство /казах го вече/, чувствата са една екстра към това /като във всяко съдружие - няма да се довериш за парите и бъдещето си на гаден непознат помиярец, нали?/. обичта не е ли тва усещането, че искаш да продълиш живота си с някой, важен за теб, нежеланието да го загубиш. абе за какво говорихме....а да, дотук говорих за чувствата, другото е за младостта - бога ми не мога да си се представя на 40 и кусур, така се радвам, че на 30 нямам грам бръчица и все още ми се ще да заложа на зарове, че и на 40 ще е така, ама не смея. а младостта има и друго измерение - младостта на духа. там вече е въпрос на собствена нагласа, преживяно, на мен ми е поне 100-годишна.
Редактирано от Aдa на 28.03.07 00:29.
| |
Тема
|
Re: За тръпката от живота... когато почне да изчез
[re: Aдa]
|
|
Автор |
collate (дежурен) |
Публикувано | 28.03.07 11:16 |
|
Безсънна съм, ама с другия ник нещо не мога да пиша.
Мисля всички сме наясно защо се хващам така за репликата с "другия човек". Това си е лично ми, защото смятам, че емоциите може да се създадат при всички положения, стига да има желание. Ако обаче скача окото надругаде, начинът няма как да се намери. Иначе - сетих се за двама мили ми хора преди години с един разговор в духа на автора. Децата големи, работата ок, къщите изпипани, направени, колите налице, всичко е точно и се чудят - какво аджеба отсега нанатам?!!! В смисъл - добре се биткахме до тук, а утре? Потребни ли сме? Какво да правим още? Ей такива неща, някакъв уплах, че при свършена мисия няма повече накъде. Разбираемо е, мисля е съвсем нормално и далеч не винаги е прословутият мъжки "втори пубертет", а някакво среджитейско кръстопътище за откриване на следващи цели, следващ етап. Мъжете обичат да са силни, харесват доказването си на стойност, упоритост, пробивност, трябва им според мен себесъхранително и жизнеутвърждаващо да бъдат нужни. А чюфствата... не знам дали в по-зрели възрасти си заслужава риска да си счупи човек главата. Някой път става, но де да знам - правиш, правиш неща и за да ти се случи нещо интересно, загърбваш тия неща, дето преди си ги гонил, вместо да стъпиш на тях, не ги разбирам сигурно тия работи.
| |
Тема
|
Re: За тръпката от живота... когато почне да изчез
[re: silent]
|
|
Автор |
jumbles () |
Публикувано | 28.03.07 12:09 |
|
ама ей, кви са тия ревове като на ущипана кокона
я ръч по некое ребро синка да ти стане чак
| |
Тема
|
Re: За тръпката от живота... когато почне да изчезва..
[re: silent]
|
|
Автор |
ssonia (белЪ) |
Публикувано | 28.03.07 19:01 |
|
Е как е изчезнала тръпката, или започва да чезне, като същевременно ти се живее бясно? Не може хем така, хем онака, има някакво противоречие
| |
Тема
|
Re: За тръпката от живота... когато почне да изчез
[re: silent]
|
|
Автор |
kpилe () |
Публикувано | 29.03.07 00:09 |
|
не знам каква за теб е тръпката от живота, но аз имам чувството, че падам все по-бързо и по-бързо - все чакам нещо да мине, някоя важна дата, някое важно събитие и си казвам "това като мине вече ще ми е по-спокойно", а идва нова дата, нова цел, ново още по-важно предизвикателство и забравям какво е било вчера, онзи месец, преди година, забравям целите, които съм постигнал преди часове, за които съм мислил и планирал с месеци и години и не мога да им се порадвам, защото гледам само напред. доколкото разбирам ти си се уморил и си спрял на 40 и висиш във вакуум. и сега ще почваш все повече да гледаш назад - към минали постижения, към това, което си "изградил" - дом, семейство, деца... честно казано наистина ми се вижда безмислен човешкия живот, най-малкото на хора като нас, които са твърде интелигентни, за да не се замислят, но твърде мързеливи или нерешителни, за да доведат мисленето до край.
| |
|
Ще ти кажа как на мен ми се отразяват 40-те:
Спрях да си лягам с грозни жени.
Дали това е за хубаво, или за лошо - е твърде субективно да се каже.
Като се анализирам така, живот и здраве, на 50 г. ще откажа да си лягам с глупави жени.
Това е то - моята криза на средната мъжка възраст.
"Като дъх на бизон през зимата"
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|