Днес се обади, че е напуснала работа. Пак!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се задържа на едно място повече от два-три месеца, а й остават само три или четири години до пенсия. Възможно ли е вечно някой друг да е виновен и какво изобщо да й кажа? Знам, че няма начин винаги и всеки път да се правят компромиси, но всички ги правим все пак, поне доколкото касае хляба. Нали? Вие правите ли компромиси? Вече и не смея да я препоръчам, чувствам, че не е справедливо, но и като не разчитам на каквото и да било практично смирение, съм без избор. Бихте ли си позволили вие сериозна лекция с родител по такъв въпрос? Малко ми е унизително да се държа с майка си възпитателно, грозно е някакси. Но от друга страна - не може да продължава така. Когато е без работа й се случва финансов недоимък, който все опира до мен. Няма да оставя майка си, разбира се, но то просто е вече досадно. Направо не знам! Вие бихте ли направили/казали нещо драстично, категорично, знам ли какво, в такава ситуация?

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

срамота е човек да търпи шибаните работодатели, освен ако не им надува шибаните, празни глави с шутове. права е старицата, не я кори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би си сменя толкова често работата, защото знае че няма да я оставиш
Финансови компромиси не правя, развалят отношенията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Подобен случай имам с мой близък. Вече смени няколко работи и все не може да се сработи с колегите. Казвам му, че в работата няма емоции и не трябва да очаква с всички да се разбира. И ако преценява, че не му е мястото в конкретната фирма, да потърси нещо друго, но преди да напусне. Защото знаем колко е трудно в днешно време без доходи и че близките ще помогнат, но и на тях не им е лесно. Да се опита да прави компромиси. Знам, че е трудно на средна възраст човек да се променя, но ако напускането се повтаря вече няколко пъти, значи някъде нещо греши. Да гледа да върви работата и да остави личните емоции извън нея. Ти познаваш майка си най- добре, сигурна съм че ще намериш подходящия тон. Говоря твърде общо, но все пак- нека помисли за себе си и за теб.

Съгласна съм, че много шефове мачкат работниците. И че не навсякъде се понасят обстановката и колегите. Но ако човек е млад или поне има специалност, върху която да стъпи за претенции, как да е. Но на 50+ да се мяташ в празното от гордост и предразсъдъци не го разбирам.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оставяла съм я. После или сестра ми влиза в болница и трябват пари за лекарства, или им спират тока и няма какво да ядат. Може би ще направя сетно усилие да си скъсам сърцето с педагогическа цел, ама ми се иска да има друг начин.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понякога вярвам, че изобщо не мисли. При твоя роднина разговорите дават ли напредък? При нас само с говорене май няма да стане.

Каква работа да й намеря, за да няма от какво да се оплаче? Трябва да е в затворено помещение, където други хора да не влизат и това, което прави, да няма връзка с външния свят. Ще си намери работа, това може сама, но сигурно след месец, а дотогава ще ми съсипе нервната система.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това беше арогнатно определение. какво като е на 50+? и? умрял ли е някой, по-стар от тези нафукана и насрани мекерета в бентлитата ли е? виждал съм не по-малко умни и красиви жени на 50+ от тези на 30+. но не е до красотата, а не вярвам да се губи ума на тая възраст, напротив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да не би да ми е биологична майка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

A ne si li se zamislyala, che mozhe bi tova e nachinat, na koyto mayka ti se e spryala, za da provokira, izpitva i poluchava tvoyata lyubov/razbiray energia/ kam neya!