|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема
|
я да ви питам аз
|
|
Автор |
neverojatna (анаконда) |
Публикувано | 01.02.07 13:50 |
|
Какво може да ви доведе до отчаяние?
Колко пъти в живота си сте били отчаяни и как сте го преодолявали?
съвестта е като женската девственост - пречи Редактирано от neverojatna на 01.02.07 13:51.
| |
|
Нищо и всичко. Не знам. Нямам готов отговор какво. Мисля, миксля... и не се сещам за случай, който мога да квалифицирам като състояние на отчаяние. Вероятно всичко е до нагласа. Когато ми е било много, много зле по скоро съм изпадал в състояние на тих гняв, че това ми се случва. Никога отчаяние или безнадежност.
| |
|
Ти си баси гъзара - аз пък средно по пет пъти на ден си мисля за самоубийство.
| |
|
Аррргхрррр, да съм безсилна пред нещо плюс да не се сещам какво да правя ми е най-гадният ужас. Ми доста пъти е било, но кратко. Миг /час-три до ден-два даже/ преди да избеснея, че няма пък да стане тая и бе аз да не съм някое мекотело и да хукна да правя нещо /или сто неща!:-)))/. После съвсем нанагорно се ядосвам на себе си как може така отвратително да съм се била вкиснала и ето ти още допълнителна енергия. Гняв и инат.
От детството си помня тежки моменти, не знам дали чувството е било точно отчаяние, но правех някакви беснотии, за да се отърва и все ставаше да ти кажа, изглежда системата още работи.
Ако мога да си позволя да вмъкна - струва ми се, че не фактология на събития /като отговор на твоето "какво?"/, а усещането за малкост и слабост на себе си води до отчаяние. Но това си е извод по мен, разбира се.
Ти... имаш ли конкретна причина да питаш?
- - - -
| |
|
Това със самоубийствата не е ли повече депресия, отколкото отчаяние?
п.п. Загледах си думичките така една до друга:-)) - трябва да се подреди!
След отчаяние следва депресия.
Депресия и после отчаяние май не ми се връзва.
Значи да се връщаш в отчаянието и да хващаш друга пътека!
- - - -
Редактирано от Бeзcъннa на 01.02.07 20:03.
| |
|
с каква цел питаш?
| |
|
зависи на какво се дължи отчаянието - причини може да са не една.
| |
|
било е 3-4 пъти да не приемам настоящето
зле си изкарвах
без целеполагане в любимите ми, кратки, времеви отрязъци
изглежда ми нормално
склонността към нищоправене ми изяла времето
в люшкане цялата работа, па земе, че мине
пакета е за вас
| |
Тема
|
Re: я да ви питам аз
[re: Бeзcъннa]
|
|
Автор |
Kpъr (ентусиаст) |
Публикувано | 02.02.07 01:01 |
|
депресията изглежда нещо обратимо,
или провокиращо към действие,
докато отчаянието е когато в крайна сметка заживееш така, предал се...
или поне така бих го определил, всеки си избира какво да влага в думите
| |
Тема
|
Re: я да ви питам аз
[re: neverojatna]
|
|
Автор |
Дpy (див горянин) |
Публикувано | 02.02.07 10:32 |
|
Безсилието, осъзнаването,че съм нищожество,което не може да промени света, да върне времето, да изсмуче болката.... Била съм отчаяна веднъж и не знам дали съм го преодоляла. Все още го усещам, когато се обърна, все още си хапя устните до кръв и искам да блъскам, да крещя, да изпитвам болка,която да спре другата....
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|