|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
Тема
|
Кризи на растежа II
|
|
Автор |
Kpokoдилчo (infant) |
Публикувано | 18.08.06 04:14 |
|
Мина три.
А в банята влязох около единадесет.
Четири часа ризувах фигурки по плочките и мислих.
И понеже един интересен варненец казва че осъзнаването на прост факт води до преосмисляне, то аз наблегнах на преосмислянето.
На преповтарянето на нещата, а не на изживяването им. На поредната защитна реакция. Или комплекс с наднормено тегло. (Моля от Младост да ме извиняват)
И видях че ценностната ми система вече се върти около мен, т.е. не е нужно да я преориентирам.
Че не "Обичай се повече" беше подходящо пожелание за рожден ден.
А "Спри да играеш". Или "Опитай се поне веднъж да уважаваш някого. Ако не можеш да обичаш."
И че не е нужно да друсам за да не ми пука за другите - вече не ми пука за тях.
Даже за тия, които ме обичат.
И че инстинкта ми за самосъхранение работи - пази ме перфектно от самия себе си, от емоциите ми, от вината и от поемането на отговорност.
И понеже не мога да възпроизведа отново натрошените спирали на мислите си, оставям генералния извод:
Такъв съм си. Защитни реакции, повдигане на рамене, многозначително покашляне и премълчаване. Даже да простите истини.
Образите, с които се сравнявах са си там, комплексите, страховете.
И ако приятен разговор може да завърши с усмивка, прегръдка, избягната целувка и думите "Ти не си смотан, просто леко объркан", то приносителя на думите може да липсва. Много.
И не съжалявам за нейните емоции, или че я е заболяло. Не, не съжалявам.
Плаках за моите. За себе си плаках, пак под душа, когато я срещнах. Знаех за повечето от проблемите си. Знаех за виенското колело, за тъмния облак. И не исках да страдам отново. Но печалния образ е най-чаровен. И за това избрах да страдам. От най-ранна детска възраст. Успях да преборя себе си толкова време. Успях да преборя и две хапчета екстази. НЕ ме ощастливиха, исках, но не можах да се преборя с повсеместната си защитна реакция. Пред осъзнаването на битието. Или още по-елементарно: на себе си.
И не, Евдокия, даже и да ми беше дала хапчето за щастие, нямаше да го взема.
И не, социопатия не се лекува.
И да, стоте години самота тепърва започват.
Само дето моите ще са си истински.
И да, искам да страдам, да се тръшкам, да разплитам чорапа си и да раздирам ръкава на ризата. Без публика. Или поне от следващия път без публика.
Надявам се че някой ден ще се науча да го праявя. Да страдам де.
И че след това ще мога да обичам.
И че ще премина през мрака в себе си. И ще оживея.
Сега зениците ми са големи...като на страха.
Защото мракът тепърва предстои.
Дерзание.
И защитни реакции.
И лутане.
И да, мисля само за себе си.
Защото вселената ми наистина е пъстра като детско топче.
Искаш ли да я видиш?
Вече знам че не.
Сбогом.
Ще ми липсваш.
По оня, моя си начин.
Защото това, което осъзнах, е че имам нужда от внимание.
Отчаяна нужда.
Ти беше внимателна.
Даже прекалено.
------------
Да си го начукам!
------------
Edit: Да, и да спра да преследвам хората по форумите, да ги замерям със стари техни реплики и да ги принуждавам да газят в моята кал.
И няма да мога да спра агресията си да атакува близките ми хора.
Ама стига толкова напразен анализ.
Вече не искам да спирам агресията.
Явно точно това е начина да остана истински сам.
Да премина през мрака. И да оживея. Някой ден.
Написах го и заради теб, и заради себе си.
За теб: защото някак не мога да ти простя. И защото тайничко се надявам да се смилиш. Да ме съжалиш. Да, знам, тъпо е и не е това начина.
Заради себе си: за надъхването и заради задържането на трагичния образ.
Ако ги нямаше тия две причини нямаше да пиша, нали?
А, да искам да събера малко внимание от случайните минувачи във форума.
Това е.
Неприспособимост.
Ще се лекувам, обещавам. На себе си.Редактирано от Kpokoдилчo на 18.08.06 04:28.
| |
|
много Ви се радваме, без да се интересуваме колко Ви е мрачно и колко Ви е обиколката на... хм... талията
също, много бихме искали,
ако гореспоменатата обиколка позволява,
да Ви прегърнем
или, барем, да Ви поканим на басейн "Диана", да речем, тоз викенд?
след което, по програма, па и без,
моем да си дългобиропиемнапоително,
докат лежернотопкибоулингметкаме
| |
|
Това беше мило, мерси.
Ама ще трябва да го отложим - утре и вдругиден съм на работа.
Както и през всички дни до края на септември.
Мерси все пак.
| |
|
тъй...какви фигурки рисува по плочките и защо рисува в банята , а не другаде........ дано скоро да минеш от фаза 'самосъжаление' към фаза ' прощавам на себе си' ....след това ще си осъзнал битието и себе си .
| |
|
Може да си адски приспособим и да не се чувстваш вписан. А си мисля и че социопатът в много отношения е сам със себе си по-спокоен отколкото другите хора с тях самите. Каквото и да си - то си е твое. Ще си го носиш, докато спре да ти ръби.
- - - - -
What you take won't kill you
But careful what you're giving
| |
|
И се сетих за твоите четири часа рисуване по плочки, преброявайки четири чифта обувки в моя хол. Понякога е хубаво, че няма кой да се пребие в твоите неща. Но всъщност не е добре. Особено някои сутрини. Като тази. Сакът ми от Бургас стои в коридора. От неделя вечер. И на никого не пречи. Както и колелото на съседите. Цветята трябва да полея. А телефонът на дъщеря ми от вторник е изключен. И баща й не вдига когато звъня. И не ми се обаждат обратно. И не знам кога ще си дойде детето. И всъщност... дали. Нейните семена уж покълнаха, но нещо не успявам да ги спася. Трябва да поработя. От толкова отдавна вече нямам маникюр. И бойлерът не работи, нямам време да звъня-поръчвам-чакам майстор. По навик поглеждам хладилника. Няма за кого да направя закуска. А обичам палачинки. Не мога да ходя красива на работа. Веднъж минах през офиса в рокля+токчета и хората решиха, че нещо е станало. Ако се гримирам, сигурно ще решат, че напускам. Сега излизам...
- - - - -
What you take won't kill you
But careful what you're giving
| |
|
Първо си помислих, че си гъбясал четири часа в банята, а после - че водата е естествената ти среда и няма страшно.
Имам един въпрос.
Съжаляваш ли, че се е случило? Предпочиташ ли да не я имало?
Станаха два въпроса. И при това, опитвам се да говоря малко.
| |
|
пожелавам ти по-бързо да преодолееш кризите на разстежа и да не публикуваш III серия!
| |
|
Не, не съжалявам.
Имаше много красиви моменти.
А и някъде там пише "Ще ми липсваш"
Прочете го, нали?
| |
|
Мерси,
но нещо ми подсказва че истинските кризи и стоте години самота тепърва предстоят.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|