Д-р Пламен Димитров: Училището в България продължава да бъде само “обучилище”

06 ноември 2006 | 06:25 | Фокус

Д-р Пламен Димитров, председател на Сдружението на психолозите в Република България пред Агенция “Фокус” за увеличаващите се случаи на детско насилие, необходимите институционални мерки за превенция на рисковите поведения при децата

Фокус: Д-р Димитров, защо ескалират случаите на брутално детско насилие?
Пламен Димитров: При децата се наблюдават същите причини, които се наблюдават в цялото общество - детското, училищното, семейното насилие са едни от формите на общуване, които са се настанили в обществения ни живот, в ежедневието.
Фокус: Как би могло да се избегне това и какви мерки трябва да се предприемат за ограничаване на насилието?
Пламен Димитров: Нужни са системни мерки. Трябва да се направи цялостна преоценка на начина, по който функционира българското училище, работата на учителския колектив, ролята на професионалните специалисти, особено на практическите психолози.
Фокус: Каква преоценка по-конкретно имате предвид?
Пламен Димитров: България трябва да влезе в час. Въпреки постоянните напомняния от страна на Професионалната гилдия на психолозите, за това, че образователната система продължава да игнорира психологическата наука, не се намират практически решения. Многократно сме внасяли проекти, програми, предлагания на модели за превенция на рискови поведения в училищата.
Статутът на педагогическия съветник и съдържанието, което има тази функция в момента в българското училище, трябва цялостно да бъдат преразгледани. В България до 1995 година имаше училищни психолози - тази мрежа беше разтурена. На мястото им бяха назначени случайни, които са по-скоро проекция на представите на директора, отколкото продукт на някаква научна, целесъобразна, подредена и методически обоснована дейност. Хората, които работят с децата, трябва да минат през оценка, атестация, подобна на тази, която фирмите правят, за да проверим дали имат качествата, знаят методиките, за да осъществяват превантивна и консултативна функция спрямо децата с рисково поведение.
Фокус: Има ли, според вас други проблеми свързани с българските деца и ученици, освен насилието?
Пламен Димитров Бих казал, че поведението насилие е само една малка част от проблемната картина на българското училище. Там се случват много други неща освен насилието, които са рискови поведения. Говоря за зависимости, говоря и за моделите на поведение, които усвояват от гледна точка на мислене за професията, говорим и за начините, по който се упражняват много важни възпитателни функции по отношение на такива неща, например като здравното поведение, поведението, свързано със сексуалното развитие. Всичко това е поставено в задната половина на списъка от приоритети на образователната система. Не се извежда на преден план детето с неговото психично, сексуално, човешко развитие. Училището за съжаление остава да бъде обучилище, предметното мислене е изцяло изместило ролята на възрастния, който отговорно се ангажира с процесите на израстване на младите хора. Говорим не просто за един учител по математика, български, история или география, а говорим за един възрастен, поел отговорност пред останалата част от обществото, за която отговорност са нужни компетенции, не просто в областта на предмета, а истинска психологическа и педагогическа подготовка, за да може да бъде отговорен възпитател или участник в процеса на развитие. Става дума за хора, които отговарят за социализационната среда, в която израстват децата. Тези хора трябва да са първо психолози, след това директори или предметни специалисти, които могат да дадат някакви знания, нужни за професионалното и интелектуалното развитие. Те трябва да са най-вече хора, които имат представа за емоционалното развитие на тези млади хора, за проблемите в тази възраст.
Фокус Д-р Димитров, напоследък се заговори за това, че българският учител няма самочувствието да възпитават децата. Има ли наистина такова нещо?
Пламен Димитров: Разбира се, че може да се повдигне въпросът за авторитета на учителя, за неговия социален статут, за заплатата му. И истината е, че нищо не се промени в тази стратегическа за справянето с проблемите област. Това, което министърът на образованието трябва да възложи като задача пред ведомството, е да се правят дълги години наред изследвания за понесените щети в българското образование и да се видят възможностите за компенсация на тези щети. В момента нещата просто са излезли от научен контрол. Трябва науката да се върне в училище.
Първият признак за това е въпросът какъв бюджет е отделен за психологически изследвания на учениците. Ние не знаем достатъчно за техния здравен и психически статус. За изследване на групите рискови поведения сред учениците не са направени никакви професионални, системни анализи, които да доведат до формиране на програмни линии, по които да се прави превенция на насилието. Всички тези неща отсъстват в стратегията за развитието на средното образование. Дори физическото развитие на децата не е системно анализирано, а се наблюдават проблеми с хипертония, психо-социални заболявания, огромен процент на затлъстяване сред децата. Имаме страшно много проблеми, които се наблюдават в младежка възраст, които не се третират от институциите. Вярно е, че имаме работеща Агенция за закрила на детето, но тя спира само най-фрапиращите случаи. Но нямаме ситуирана психологическа практика в училищата. Педагогическите съветници само на места са с необходимата подготовка, нямат методическа координация, практически няма назначен в МОН, който да отговаря за координацията на педагогическите съветници в училищата. Нас, психолозите, ни търсят само за кризисни интервенции, което е абсурдно като очакване. Човек, който е извадил пистолет в лицето на съученик, не може да бъде възпитан да не го прави, просто е твърде късно. За такива случаи просто не се осъществява превенция.
Фокус: Това обаче не е проблем само на системата на образованието и училищата. Не смятате ли, че цялото общество омаловажава този проблем? Къде са родителите?
Пламен Димитров: Ние, цялото общество, като че ли изпускаме важните теми. Първо, на преден план са излезли други приоритети като икономическото състояние на семейството. Вперени към този ориентиран към доходите и работата свят, родителите много често изтласкват на заден план децата и разчитат, че училището ще реши всички техни проблеми. От тази гледна точка възпитателските и родителските функции се конкурират директно с икономическата функция на семейството. Поради тази причина много от семействата в България не реализират първичната си функция, а тя е да се възпроизведе видът и да се дадат гаранции на индивидите от младото поколение, че ще имат пространство да продължат напред. Това е поведенчески модел - хората са направили под натиска на обстоятелствата, които приемат за значими, избори. Някои от тези избори са такива, че децата отиват на втори план и те, разбира се, го усещат и това отключва за тях един друг свят, в който трябва да организират поведението си по един различен от традиционния начин, съобразен с родителите, с авторитетите. Тези модели масово се подкрепят от училището, което също е деангажирано. Децата се оставят сами на себе си и могат да правят неща, които обществото не регламентира и не санкционира. Например в Америка ако сте под 21 години идеята да пиете бира в което и да е заведение е недопустима-там има контрол, а тук могат да се видят детски дискотеки в центъра на София, в които се търкалят по земята деца, упоени от алкохол.
Фокус: Рестриктивни мерки ли са нужни за превенция на детските рискови поведения или стриктни програми?
Пламен Димитров: Науката има много наблюдения за това как дадени поведения, които са рискови могат да бъдат предотвратени, за се помогне на човека, който е в риск да не стигне до крайности и да не понесе последици, които могат да бъдат необратими. Тази наука може да се използва на мястото на политиките, защото в момента и в социалната, и в образователната, и в много други области на политиката се правят по-скоро импулсивни или да ги нарека реактивни политики, а не базирани на доказателства и научен анализ. Тоест продължава старото парламентаристко представяне на административно-политически върхушки, където ако има научни специалисти, те обикновено вече са забравили за научните критерии. В момента науката е игнорирана като източник на модели за справяне с проблемите на обществото. Повече се говори за пренасяне на чужд опит, но този чужд опит не е възникнал някъде в административните папки, а е възникнал след системно изследване на място. Пример за това са възникващите проблеми по пътищата. Вместо да се изследват модели за справяне със ситуацията, веднага се въведоха санкции, глоби, за да се събират пари. Това обслужва административно-икономическите интереси на управляващите, а не е базирано на изследване на поведенчески модели, как например хората ще приемат едно по-отговорно шофиране, като норма на поведение. За това са нужни специални програми, а не отнемане на точки и наказания. В западните страни хората измислят начини, с които да стимулират и да награждават придържането към зрели поведения. Тоест ако трябва да го кажа направо тези, които коват законите, политиките и санкциите, имат нужда от консултации.
Галина ГИРГИНОВА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

овори се за икономическия бум на Ирландия, но Ирландия инвестира в хора и аз мисля, че една от големите грешки в България е, че ние не инвестираме в младите си хора. И тук трябва да се насочат усилията на правителството, ако искаме бъдеща България да е България, в която да ни е приятно да живеем. Не е необходимо само да ни включат в европейските структури, важното е ние да си направим България приятно място за живеене, а това без млади, талантливи хора, които да имат бъдеще тук и да имат развитие, и да имат възможности за обучение и то добро, качествено обучение, просто няма да стане. Няма кой да ни направи страната хубава, ако ние не си я направим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1ст сайт енд саунд от windows vista:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква по-подходяща дата от 10 ноември за откриване на изложбата „Инвентарен склад на социализма”. За да се разходите из него, трябва да посетите „Червената къща” на ул. "Любен Каравелов" № 15 в София.

Сега там са изложени едни от най-емблематичните предмети на българския социализъм - шоколади, сапуни, веро, кибрити, цигари, цвички и още 1001 стоки с по-дълъг от очаквания срок на годност. Предметите са събирани в продължение на около две години – от мазета, тавани, ученически складове.

Идеята е на Георги Господинов и Яна Генова. Благодарение на тях на пазара вече е и книгата „Инвентарна книга за социализма”. В нея има снимки на над 500 предмета от бита - символ на социализма. Към всяка от тях има и кратък текст. В момента книгата се продава в „Червената къща”, ще бъде пусната и в книжарниците.

Официалното представяне на „Инвентарна книга за социализма” ще бъде на 21 ноември. Идеята е по време на него да се организира и нещо като социалистически рожден ден – малка почерпка с бонбони „Черноморец”, „Простор”, обикновени и локумени вафли, сандвичи с лютеница, вино „Меча кръв”. Повече за изложбата разказа Георги Господинов.

Какво има в склада на социализма, който ще остане отворен до 30 ноември?

Например бутилка „Кола Кола”, само че с надпис на кирилица – нещо, което го има само в България. Другото уникално - чушкопек. Уредът е само българско производство. Сред любимите ми неща още са радиоточката, харесвам телевизора „Опера”, пластмасовото шише от веро, от онези синьозелените шишета. И още: сапун „Идеал” – луксозен, който обаче мирише отвратително. Тук може и да се помирише социализмът.

Направи ми впечатление червена кутия цигари с надпис „IX конгрес на БКП”. Откъде я намерихте? Кой е човекът, който си я е пазил?

Оказа се, че има и специални цигари от Младежкия фестивал през 1968, както и от някакъв конгрес на КПСС. Според мен тези цигари никога не са били в обращение, не са се продавали. Те са се разпространявали между някакви хора. Тези цигари ние ги взехме от Георги Тодоров – Жози, който е художник на едни от най-известните български филми. Тоест, това е все едно е реквизит за социалистически филм.

Какъв е вашият принос към изложбата?

Мой е един тефтер на „Партиздат”, в който от лявата страна са написани всякакви важни събития, партийни, а от дясната има празно място да си вписва човек лични неща. Едно време всички имаха такива тефтери. Това е тефтерът на баща ми, който е бил бригадир в някакво помощно стопанство към предприятие. И например срещу датата 7 ноември – Великата октомврийска социалистическа революция – от другата страна пише: „два броя умрели прасенца”. Това са личните бележки на социализма. Всъщност липсата на много личен живот е част от него.


На кого ще му е по-интересно да я разгледа тази изложба – на младите, които за първи път ще видят някои от предметите, или на тези, които до втръсване са ги виждали през годините?

Различно е. Вече няколко души разгледаха изложбата и имаме техните реакции. Тези, които не помнят, казват: „Много яко е това”. Другите, които помнят, казват: „Леле, ама ние вкъщи това го имаме”.

Проблемът е, че тези, които помним предметите, понеже сме били заобиколени непрекъснато от тях, понякога не ги забелязваме. Когато ги сложиш под някакви витрина обаче, те сякаш стават видими.

Какво се случи с идеята да има музей на социализма? Тези предмети да са изложени постоянно някъде?

Периодично тази идея се подхвърля. Особено пред последните години и от Георги Лозанов и от Слави Минеков. Няма такова пространство в София, което да се отдаде за музей. Може би Мавзолеят щеше да е добро място, ако го имаше. В интерес на истината само в България няма такъв музей.

От друга страна, явно не му е дошло времето, защото нивото на рефлексия тук е такова, явно хората още нямат нужда от музей. Което е тъжно, защото музеят е начин на рефлексия, защото е по-добре социализмът да го видиш в музея, отколкото да го видиш отвън в живота си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естония - отваря изцяло трудовия си пазар. Необходимо е само българите да се регистрират на адреса, където пребивават (за повече информация http://www.mig.ee/eng/residence/ELkodanik_eng/).

Латвия - отваря изцяло трудовия си пазар. Българите, желаещи да работят в страната, трябва да получат на място разрешително за престой и работа.

Полша - отваря изцяло трудовия си пазар. Българите, които искат да работят в Полша, няма да имат никакви административни пречки и не се нуждаят от разрешително.

Словакия - отваря напълно трудовия си пазар. Българите, кандидатстващи за работа в страната, ще бъдат третирани наравно със словашките граждани.

Финландия - българите ще могат да работят в страната без ограничения и без разрешително за работа. Единственото изискване е работникът или неговият работодател да информират службите по заетостта (повече на http://www.mol.fi/mol/en/02_working/05_foreigners/01_permits_registration/index.jsp).

Чехия - отваря трудовия си пазар без ограничения и допълнителни условия. Българите ще могат да работят в страната свободно - без визи и специални разрешения, и ще бъдат равнопоставени с гражданите на Чехия и останалите страни от ЕС.

Швеция - все още няма официално решение, но правителството обяви, че ще отвори напълно трудовия пазар за българи и румънци. След като пристигнете в Швеция, е необходимо да се регистрирате по местоживеене и да представите документ от работодателя си.

Дания - въвежда преходна схема за частично отваряне на трудовия пазар. Българите ще могат да пребивават и свободно да търсят работа в Дания за период от 6 месеца, като през това време трябва да могат да се самоиздържат и да не кандидатстват за социални помощи. Другият вариант е получаване на разрешително за работа при покана или сключен договор с местен работодател. Условието е българите да бъдат наети при същата заплата и условия на труд като датчаните, за да се избегне социалният дъмпинг. За разрешителното за работа кандидатства работодателят. Документът е за срок до една година или за периода на трудовия договор.

Франция - от началото на 2007 г. само българите от 61 професии в 7 различни сектора ще имат свободен достъп до френския трудов пазар. Без ограничения ще може да се работи в строителството, хотелиерството и ресторантьорството, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, механиката и обработката на метали, преработвателната промишленост, търговията и чистотата. Всички останали области на трудовия пазар засега остават затворени и за тях българите ще имат нужда от работна виза и разрешително за престой и работа.

Великобритания - от 2007 г. нискоквалифицирани работници ще могат да работят единствено в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, като общата годишна квота за българи и румънци е 19 750 души. Те ще имат 6 месеца право на престой и няма да получават социални помощи или бонуси за жилища. Извън тези случаи, за да работите във Великобритания, се нуждаете от разрешение за работа, което се осигурява от работодателя. Всяка конкретна молба за работа се преценява с оглед на следните основни критерии: дали наистина има вакантно място, налице ли е необходимата квалификация, дали има местни подходящо квалифицирани кандидати. Продължителността на разрешението за работа зависи от различни обстоятелства, включително и от срока на трудовия договор, но обикновено е за максимум до три-четири години. Друга възможност за работа е събирането на необходимия брой точки по програмата за висококвалифицирани имигранти. Ограничителните мерки ще бъдат в сила поне една година.

Германия - решението за затваряне на трудовия пазар за българи и румънци още не е прието от парламента, но това е само въпрос на време. Очаква се тогава за българите да останат в сила ограниченията по германското законодателство за работа на граждани на трети страни. Разрешение за работа получават лица, които или запълват дефицит на пазара на труда, или допринасят за икономическото развитие на страната/региона. Допълнително условие е за вакантното място да няма кандидати германски граждани или такива от други държави - членки на ЕС. За започване на работа е необходимо разрешението на службите по труда и работна виза, за която се кандидатства пред посолството на Германия в София.

Испания - официално решение на испанското правителство все още няма, но министърът на външните работи Мигел Анхел Моратинос обяви, че Мадрид ще наложи двегодишен мораториум върху достъпа на работници от България и Румъния. При зат­ворен трудов пазар в сила остава настоящият режим - необходими са работна виза, която се издава от испанските дипломатически и консулски представителства, и разрешение за работа, което трябва да се получи преди заминаването. Продължителност­та на разрешението за работа е различна: при разрешение тип А - до девет месеца; тип В - до една година, като първоначално е за определена професия и определен регион; тип С - за три години; и постоянно разрешение за работа, което е безсрочно.

Ирландия - и след 2007 г. се запазва досегашната практика за достъп до трудовия пазар. Разрешителното за работа е със срок година с възможност за удължаване, като за всеки следващ работодател се изисква ново кандидатстване. Документите за кандидатстване за разрешение за работа се подават от работодателя. При кандидатстване българите ще са с предимство пред кандидати от Норвегия, Швейцария и Исландия. Ограниченията ще бъдат преразгледани до края на 2008 г.

http://capital.bg/show.php?storyid=293221

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

15 ноември 2006 | 18:25 | Би Би Си
България е засегната от демографски срив, отбелязва в свой репортаж за страната ни журналистът от Би Би Си Майк Донкин.
В наши дни сутрин няма да видите поток от служители, които бързат за работа в завода за електроника в Гоце Делчев – един от последните бастиони на индустрията от съветски времена в България. Някога тук са работили 5 000 души, сега едва 66.
Останали са няколко малки производства. Предимно възрастни мъже са залегнали над антични поялници, стругове и фрези. А около тях лежи занемарена машинария и локви от протеклия покрив.
Текстилните и тютюневи фабрики в този южен български град са вече затворени, а стотици млади работници са напуснали града.
Гоце Делчев не е единственият пример. Докато държавата им се модернизира и се отърсва от социализма, за да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., българите са не само принудени да напуснат работните си места в остарелите производства, а и да потърсят препитание извън страната. Населението на България намалява по-бързо от която и да е страна в Европа.
Стоян Райчев, работил в продължение на 37 години в завода за електроника, има негативно отношение към свободната пазарна икономика. И двамата му синове работят в Испания.
“Положението е трагично. Държавата не се интересува от завода или работниците,” казва Стоян. “А младите не могат да останат защото тук няма нищо за тях. Това е едно много тъжно място. Чувстваш се като в призрачен град.”
“При социализма бяхме по-добре. Тук имахме сигурност, общност.”
“Само начинът на живот няма да задържи хората. Те се нуждаят от работа,” заявява кметът на Гоце Делчев Владимир Москов. “Трябва да оздравим местната си икономика отново. Нуждаем се от повече държавни фондове и чужди инвестиции, за да създадем по-добри перспективи за всички.”

Бедността в селските райони

За нация, която някога бе известна със земеделието си, изоставените къщи са честа гледка в провинциалните райони. Колективните земеделски стопанства, произвеждали в изобилие ябълки, сливи, орехи са били силно поддържани по времето на социализма. Но след падането на Съветския съюз, изчезна и пазарът за българската земеделска продукция. Сега голяма част от овошките ги няма, а хората слагат на масата си плодове и зеленчуци, внос от чужбина. Десетки, почти обезлюдени села са разпръснати из цялата страна.
До неотдавна в село Лещен е имало 40 домакинства. Сега между счупените керемиди на покривите на къщите прорастват бурени. Семейство Кирчеви, и двамата на възраст над седемдесет години, са едни от последните жители на селото.
“Имам земя, която наследих от баща си, която никой не иска да обработва,” признава Донка Кирчева, като допълва: “Децата ни отидоха в града, както всички останали тук.”

Ниската раждаемост

Проведено наскоро проучване показва, че ако се запази сегашната тенденция, България ще загуби една трета от 7,5-милионното си население през следващите няколко десетилетия. Очаква се емиграцията на българите да се увеличи след приемането на страната в ЕС. Но зад тревожните данни за демографското състояние на нацията стои още един фактор – българите не създават достатъчно деца.
Весела Райкова е биолог, а съпругът й е инженер. За тях създаването на семейство е представлявало голямо решение. Те имат едно дете, но не мислят за второ.
“Разбира се, че искаме да имаме повече деца. Бихме желали да имаме още две. Но не виждам как ще стане това през следващите поне пет години,” заявява Райкова.
Обезлюдяването е сериозен проблем за българското правителство. Ако младите продължат да напускат страната или не създават семейства, няма да има достатъчно хора в трудоспособна възраст, които да изплащат пенсиите и социалните разходи.
За да се запази населението на сегашното равнище е необходим прираст от 2,2%. В момента той е 1,3%.
Семейство с едно дете е представата за това, което могат да си позволят да издържат дори българите с престижни професии и сравнително добро финансово състояние.
Българите имат желание да запазят националната си идентичност, запътвайки се към ново бъдеще в Европейския съюз. За да постигнат това е необходимо хората да се чувстват достатъчно сигурни, за да се установят в страната си, отбелязва Би Би Си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Увеличава се броят на японките, които "страдат" от спонтанни оргазми на практика 24 часа в денонощието. Местното седмично издание "Шънкан Поуст" цитира десетки дами, които се жалват от състоянието си.
"Ако някой мъж просто ме потупа по рамото и свършвам. Дори когато ходя до тоалетна тялото ми реагира", твърди една от жените. Друга пък допълва: "Като се качих един ден във влака изведнъж кръвта ми нахлу в определени части от тялото и се почувствах толкова добре, че едва се сдържах да не започна да издавам звуци." Дори вибрациите на телефона се оказват стимулиращи за японките.
Според медиците, състоянието се нарича "Синдром на постоянната сексуална възбуда" (PSAS). То води до оргазми без значение дали човек е възбуден или изобщо мисли за секс. За първи път синдромът е регистриран в САЩ преди пет години. Някои дами дори твърдят, че са достигали до 300 оргазма на ден. Според лекарите, това състояние може да доведе до крайно изтощение на организма и всъщност не е чак толкова приятно, колкото изглежда.
Потърпевши най-често са жените около 40-те и 50-те, които са достигнали менопауза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите