Темата, която реших да пусна е провокирана от една случка тази сутрин на път за работа, докато се возех в трамвая, а именно: Влязоха двама възрастни /семейство/ с бастунчета, приведени от многото години, които вече са натрупали, с побелели коси, натоварени с чанти /явно щяха да пътуват за някое село/. На възрастния мъж отстъпиха място, а бабата беше застанала до едно младо момиче - тинейджърка, която през целия път си стоя на топлото място без ни най-малко да й трепне нещо отвътре, че точно до нея се е изгърбила една старица, която точно в този момент има повече нужда от това място отколкото това момиче. Стоях и гледах и си размишлявах съответно, как на много хора вече не им прави впечатление очевидни неща. Запитах се какво сърце има това момиче, че си стои така спокойно и невъзмутимо, и видях, че сърцето й е "каменно". Не искам да прозвучи грубо от моя страна това исказване, но това, което виждам всекидневно е, че много хора са водени от собствения си егоизъм и затова не са способни на проява на милост и съжаление към този, който се нуждае примерно. Или просто нямат очи да видят това, което е около тях, а виждат само себе си, т.е. заслепени от собствения си лик в огледалото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

повечето са "каменни" в един или друг смисъл, но много повече ме боли, когато открия, че самата аз съм се вкаменила покрай тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е позната до болка картинка, но най ме е било яд когато видя старица с два бастуна да отстъпва мястото си в автобуса на жена в напреднала бременност или на някой себеподобен.Все пак май ще излезне вярна тая приказка, че, за да разбереш нещо, трябва да си го преживял по един или друг начин.Хората около мен са различни и колкото и от тях да срещна, всеки е сам за себе си и съм видяла толкова много от тях, че вече знам какво да очаквам - "всичко".Жалко...

Абе явно и поколението има значение. В смисъл по-възрастните хора са от поколение, което е по-възпитано и научено да съжителства като в общество, а не да си мислят, че са единствени и света се върти около тях. Естествено във всяко поколение си има и дебили.. ама в нашето май преобладават.

Сега, ако е болестно състояние, го приемам и то всякак, но когато елементът е съзнателен и репродуктивен, тогава нещата наистина отиват на зле.Всъщност точно това имах в предвид като поставих и темата за анонимността тук, но разбира се, това е само едната страна на нещата.На мнение съм, че трагедията на едно съвременно общество е в това, че му липсва остатъчно култура.Все пак не е лошо да си шута, но и за това си трябва изкуство, а както казваш ти, ако времето пракали със своите шутове, тогава положението вече не е смешно, а страшно.

The vanity. Definitely my favourite sin. - казал Дяволът (Ал Пачино).

Str8 There's no other way.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жалко? Защо да е жалко? По-добре всичко да очакваш, отколкото нищо. Динамиката иначе къде остава? Динамиката на акъла. Всеки греши, всеки се заблуждава, затова е важно да си гъвкав. А както казва една приятелка, информацията е най-силният коз. Определено съм съгласна, че трябва да преживееш нещо, за да го разбереш.
Защо трябва да те е яд, че са отстъпили място? Така е решила, направила го е. Някой път излишно съжаляваме хората.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Милостта си е дар божи, ако изпиташ това към някого е едно чувство, но съжаление бих изпитала само към някой, който не си струва и плюнката си да хвърлиш върху него.Жалкото е, когато се хващаш, че изпитваш повече съжаление, отколкото милост.Няма да казвам "ако ме разбираш", защото знам, че ще ме разбераш.Но за да разбереш какво изпитваш към някого, трябва задължително да "полавираш" из тънките струни на душата му.Така даваш шанса на него и на себе си да откриеш нещо добро, за което да се хванеш и да продължиш.Когато не го намериш, думите са излишни и мълчанието е най-добрата посока, в която можеш да поемеш, но пак си остава едностранно.Както се казва, Кант може и да е бил безмълвен към света, но това не му е попречило да твори за този свят.Непреките пътища, често са най-добрият избор.Те предизвикват към търпение и осъзнаване, че кога Господ е правил света, не е казал, че става за един ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наслаждавай се



Щурците

Футуролог

Като изтърсени от кош,
валят звезди. Изящна вечер.
И без понятие за грош
спи половината човечество.

Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.

Дежурството е лек, но кръст -
понеже няма много работа ...
С приспивен микроземетръс
Дежурните се забавляват.

И пак е ден. Добре върви
опитомената галактика.
В града е шумно c'est la vie!,
но никой не напредва с лакти.

Тук всеки има и талант,
и възпитание на Гьоте.
За всеки тук е оправдан
един античен израз - "готин".

Готин, и аз съм тук! Но не така
сам, както често бил съм някога.
На раменете ми тежи ръка
интелигентна, нежна...

А пътят - опнат като нерв.
Животът - пак не разгадаем!
Последният милиционер
над Омир слънчево ридае ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли какви сърца виждам всеки ден, ..
затворени навътре към себеси, саможиви, единаци, емоционални вампири, Егоисти, антисоциални, предубедени, предпазливи, студени, страхливи ..консуматори..

От време на време се появява по някой топъл, искрен, самоотвержен, истински човек и той блесва като скъпоценен камък на дъното на морето ;))

Толкова за лирическите отклонения.

А сега по същество и сбито: нашето поколение е супер прецакано.. кой би отрекъл. Само мога да кажа, дано да са прави тези, които казват, че в искторията след всеки период на морален упадък е идвал период на "морален възход" (сори за тъпото изразяване).