Ей сега и тук му е мястото да си кажем кой, какво защо и как.И ще почна със себе си.Оставяйки на страна нещата, които вече съм си признала, мога да кажа, че ужасно ме кефи факта, че като отворя пощенската си кутия, от там не изпадат само сметки, а и някое и друго писмо.Кефи ме много, когато вали вечер, да си взема хубава книжка и да се сгуша до камината на чашка винце и може би нещо повече...
Обичам каматните залези и тишината на угасващия ден, огнънят на брега и топлината на " китарите със синята им жар - несрещани в земите на славянките".Кефят ме екзотичните и диви места - там където си сам срещу самото Същество на Природата.Кефят ме децата с искреността си и всичко онова красиво което излъчват.Kефи ме приключението, изненадата, живота който кипи.Изкушена съм дори да опитам "Индонезийската сладост" в мъжкия и вариант.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кефи ме светът около мен...
Кефи ме животът...
приятелите, без които не мога...

Но ако продължа, рискувам да повторя много от казаното от теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това за приятелите добре го каза.

"Tout comprendre, c'est tout pardonner"

А кой какво не го кефи...?

Забелязала съм, че в ежедневието изразите, които започват с "Кефи ме...", са по-малко от тези, започващи с "Не ме кефи..." Защо ли така по-рядко виждаме хубавото и повече лошото...?
Оф, къде ми отлетя оптимизмът?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами може би в забързаният си делник, отдадени на света и неговите проблеми, просто забравяме да бъдем себе си или не ни остава време.И така в забързаното време един ден се поглеждаме в огледалото и виждаме първите бели коси и чак тогава се спираме за малко и преди да ни е грабнал живота отново, успяваме да се запитаме " Боже, кога мина толкова време?!?!?!?! Сякаш беше вчера, когато бях на 17 и светът беше само една отворена книга за мен..."Надявам се и се старая винаги да намирам време за себе си, за нещата и хората който обичам и ценя.Че какво друго ни остава всъщност?!?!?

"Tout comprendre, c'est tout pardonner"

- не бях гледал от десетилетие, но от вчера съм с ITV и проверих - каналът работеше

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кефи ме да ям сладолед:)))))ама много сладолед ако може да не свършва в про4ем не само това харесвам ами и кекса и секса и бих искал никога тези не6а да не свършват както се кефя това лято да гледам бремени майки което зна4и 4е ще има много бебета което зна4и 4е българите няма да се затрият съвсем олях се май:))))но и аз харесвам децата природата и се кефя когато виждам 4е има за какво да се живее.... кефя се и когато се общува по нестандартен на4ин бих искал да живея в къ6а само с приятели:)))) оби4ам много да си играя на всякакви любовни игри и бих се кефил ако вси4ко това няма край:)))

Мечтите са красиво нещо - кефи ме когато хората мечтаят, а още повече когато видя, че са ги осъществили - няма по-голям дар от живота от това да изживяваш мечтите си.Затова, хора, мечтайте!Вие умеете да дерзаете, а утре току виж сте уловили миговете от красивите си мечти!


PP Обожавам сладолед

"Tout comprendre, c'est tout pardonner"

харесва ми да живея макар и понякога да харесвам и смъртта.но няма по хубаво от това да съзерцаваш живота около тебе :)) и в тебе:))) ина4е от ме4тите са хубаво нещо но няма по хубво от това да се съберат хората за да ги осъществят за мен няма по лошо от самотата няма по хубаво от това да си с някого дори и да е само един дори да е непознат( за предпо4итание задължително ми се ще да е някое готино маце и да си няма приятел :)))) та аз съм против самотата тя не ме кефи но ми се иска много да съм сега някъде в космоса в някоя совалка и да гледам земята и да ям сладолед с Anjeliens
може и с други които имат желание ама на за жалост съм още на земята.