(тя ше ми се праи на мене) / Контакти / Споделено

Много ми е болно, защото наистина обичам родителите си, но съм много разочарована. Майка ми живее в кочина - мръсно навсякъде, никога не оправено, никога не знае какво къде й е и изобщо целият й живот е такъв. Винаги всичко се прави в последния момент - в последния момент се подават данъчните декларации, в последния момент се правят преводи към НОИ, изобщо като че ли живее за последния момент. Честно казано не разбирам такива хора как не ги е страх от грешка. Ако не съм аз да я ръчкам и да й припомням какво и кога трябва да се прави, тя няма да се сети. Няколко години не работеше, тогава живеех с нея и аз плащах за всичко. После реши, че ще си сменя професията на 47 години с работа без постоянен доход, защото не искала да я връзват някъде на пълен работен ден. А междувременно сметките на Топлофикация растат. Вече има заведено дело срещу мен (апартаментът е на мое име) заради неплатени сметки - към 3000 лева. А тя сега ще ходи на екскурзия да обикаля Европа с парите дето ги няма. Обичам я много, тя винаги е била най-добрата ми приятелка, но не понасям това безотговорно отношение и обърканост на приоритетите.

Баща ми (разведени са) е добър човек, но го тресе синдромът на бившия милионер - загуби парите си по време на голямата криза 97 година. В момента гледа се обгражда с приятели, които имат пари, за да има възможност да иска заеми от тях. Арогантен е, в ресторанти винаги се държи по балкански фриволно със сервитьорките, поръчва по цели страници от менюто, независимо кой плаща, постоянно трябва да е в центъра на вниманието. Много го обичам, защото след развода не ме забрави, даже той ме издържаше до 18, после като беше в голяма криза аз изкарвах добра заплата и съм му давала пари, но имам чувството, че и двамата ми родители са с мисленето "Ние сме те гледали докато пораснеш, сега ти трябва да ни гледаш".

Имам приятел, който не е българин и който за българските стандарти има пари. Имам чувството, че родителите ми го харесват предимно заради това. Баща ми взе заем от него веднъж и умрях от притеснение дали ще го върне на време. Върна го, но от тогава няколко пъти е искал заеми и лично аз съм му отказвала, защото той не е отговорен за такива неща - дължи пари на много хора. Приятелят ми харесва родителите ми, но се разочарова от тях, когато разбра за дължимите сметки. Опитах се да му обясня, че в България положението е такова, не се намира лесно работа, но според него е абсолютно безотговорно да оставиш да се трупат сметки на името на собственото ти дете. Каза ми, че ще поеме моята част от сметките, но няма да плаща за никой друг.

Междувременно родителите ми смятат, че той ме е обесебил - нали вече не съм на 24-часово разположение като преди, а пък той си иска вниманието и смятам, че е нормално при положение, че живеем заедно. Мисля, че те вече разбират, че не могат да ми звънят в 12 през нощта, за да проверя примерно нещо в интернет, но все още и майка ми, и баща ми имат склонността да ми нареждат да свърша нещо и то да го свърша веднага. Приятелят ми се изнервя от това много. Последният случай беше, когато майка ми ми звънна в неделя вечерта, за да ми каже, че на другият ден трябва да й занеса паспорта в туристическата агенция, защото тя заминава рано сутринта извън София и всъщност понеделник е крайният срок. Когато й казах, че няма как да се случи, защото се занимаваме с майстори вкъщи, се оформи един скандал как аз не съм оценявала момента и как съм можела да отделя поне половин час, а междувременно тя е знаела, че понеделник е крайният срок от 4 дни преди това. Да, преди когато живеехме заедно и бях сама, сигурно щях да й занеса паспорта, но сега живея с мъж и смятам, че родителите ми трябва да се съобразяват с това и да разберат, че нареждайки ми на мен какво да правя, нареждат и на него, а той не е от мъжете, които обичат някой да им заповядва. Самият той е много възпитан и не ми заповядва, затова го разбирам защо се нерви. Между другото, едвам отучих родителите си да не ми звънят след 9 вечерта. Не знам, кажете ми какво мислите. Сега поне като го написах, малко ми олекна, но кажете вие... превръщам ли се в "студена европейка", която се вижда с родителите си по график и само с уговорена среща или просто родителите ми не могат да разберат, че съм пораснала и че като живея с мъж не мога да им отделям времето и вниманието, каквото съм им отделяла преди.