Сами ли идваме на света, (не)
само гости ли сме тук (да)
кога забравяме за това, (винаги)
и заживяваме със себе си
и своите проблеми, както и тези
на близките до нас, като правим и нашите проблеми
техни, или и техните проблеми наши, и постепенно
така се включваме в обещания и задължения че не остава
време дори да усетим кои сме ние и откъде идваме,
а и не ни се спомня никоя наша мечта,
нито искаме да ходим някъде другаде,
защото знаем че това желание само води до започване
на проблемите и натрупване на още много отговорности
и захванати и недовършени отношения, така че
само искаме да спрем...

И така инерцията ни повлича, докато една сутрин / или вечер / се събудим и установим, че половината живот е минал.
Инерцията е хубаво нещо, доколкото ни оставя време да отдъхнем и вземем решение как да продължим. Ако допуснем да стане наше основно състояние, вече е проблем.

А всъщност, кога се изморихме?

ми починете си деееее

аз тук съм се родил и тук си живея!
да ме прощават коит се чувстват чужденци...

за останалото не те разбрах...

ми искам да кажа че на никого вселената не му е бащиния - всеки е гост...

оттам не може и да се прекалява много с егоизма,
има моменти при които е добре направо да се забрави за самия себе си... ( в интерес на всички, и дори на себе си...)

да, инерцията е състоянието, без нея какво ли щеше да е, дори вечни двигатели можеше да има...

Но не, ние сме самата инерция, толкова много я живеем че сме я направили ежедневие.
А дано да има такива събуждания, само че и ефективни - след събуждането да се захванат промени, които да направят останалия живот life, а не жизнь...

Кога ли се изморихме... Сигурно от мислене (за глупости) и незамисляне за ...

всъщност за какво...
хората са важни.

Инерцията не винаги е нещо лошо, макар че се приема за такова.

Представяш ли си всичко да ти е наред и да няма какво да променяш? И да я караш така, защото просто ти е добре. Това инерция ли е?

It feels so incomplete...

вече ме пуска системата. Точно съставих план да си навия часовника за 2 ч нощес да ставам. Това се казва "жертва".

Не съм съгласна, че ние сме инертни, всички, като цяло. Не мога да повярвам, че човек би се отказал от развитие. Не си го представям - блатото - нито пък имам чувство на някакво превъзходство. Оценявам постигнатите си победи, както и паденията си , по мястото, на което съм била преди и по своя си бушидо. Не по това какво е постигнал някой друг или какво би казал някой друг за действията ми. Винаги има какво да се промени.

да направят останалия живот life, а не жизнь

абе, и руснаците знаят да живеят

Мисленето ... тука се замислих не му отделям много време, сравнително бързо вземам решение. То си ми личи, де. Това не е останало тайна от вас.

Абе драги ми Кръгчо,

Ти май нещо си зациклил, ама дали този цикъл води към "нирвана" ?
Дано знаеш

Staying between prediction and inference

Тези мисли...ги няма от другата страна на бариерата...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите