Понеже много питам, а ми е неудобно да затрупам една друга тема /както а-ха да започна/, нарочно си открадвам реплика иииии пиша нова тема.

"винаги когато успявам да съм безчувствен, печеля"

Така ли е при вас?
И тези, които намирате за безчувствени, печелят ли в живота, как се справят, какво наблюдавате?


/Да не давам посока, първо мълча, после всичко ще си призная./



- - - - -
lionfish siren

Рационалното няма връзка със сърцето.
На Вел сто пъти му се обясни, че връзка (логична и рационална) между секс и чувства няма.
И не е лошо човек да си чувства.
Примерно, да се разчувства като свирят химна.
Или гледа домове за сираци.
Също, когато трепат тинейджърки.
Пак, когато разстрелват хора като отпадък по улиците.

Чувствата обаче могат да се рационализират - естествено че говоря за нивата на тестерон и адреналин. Всичко е в химията (пиячката и лекарствата).
Всяко пияно говедо, дето ще се подпише под мен в тая тема ще ви обясни, че гореспоменатите нива му се разместват след употреба.
Пробвали ли сте трева ? Същото.
Защото изборът (ерго, тия нива) е съзнателен.

Сега за тия дето не разбраха какво написах.
Сензитивността е в пряка зависимост с локацията, местните нрави, традиции, обичаи и груповата динамика. На Балканите е лесно да си въздухар - топло е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох чеееей набрало!:-))

Локацията не уеднаквява съзнанията. За късмет, все още.
Въпросът е извън контекста секс/любов, прекрасно си разбрала, нищо че обясняваш цветно. За съжаление емоциите често спъват дори иначе разумния човек. А подтисне ли ги, дори да постигне желаното, страда, сякаш е извършил престъпление. Средата /локация?/ може и да влияе върху подобните изблици на гузност излишна, но няма връзка въобще с личните възможности на отделния човек да бъде рационален. Според мен.


Когато рационалният подход към нещата наранява други хора, не е ли проява на липса на чувства, как мислиш?



- - - - -
lionfish siren

безчувствени са егоистите - тия дето не се интересуват другия какво иска, тия дето искат да получават без да дават от себе си и измъкват от другия безцеремонно, това което им е нужно без да се замислят дали ще го наранят или не, мислят за своето удоволствие само . затова за тях емоциите / в частност влюбването / са излишни и сексът им е достатъчен и без емоции - стига те да са доволни от това, което са получили.

този вид човеци често наричат себе си прагматици и реалисти .
често успяват и живеят по-лесно , защото не губят време в излишни емоции

това са моите наблюдения.

Не даваш на някого това което иска от теб, освободи го от себе си за да го намери при друг.

Искам да уточня че тази печалба не ме радва. То е като да ядеш хляб без да си гладен за него. Не е вкусна такава печалба. Защото не е изстрадана нуждата от нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не разбрах откъде я взе тази реплика (не съм се огледал добре наоколо), но все пак ще пиша :

За да избере (успява) някой да е безчувствен, явно изживява и се бори с много силни чувства, така че такъв избор го изравнявам и си го превеждам като "хладнокръвен". Само че, когато човек е такъв не се хвали с това, затова да избереш да си безчувствен значи че колкото и да ги бориш чувствата си, явно смяташ тях за по силни и няма вяра в успеха.

От там някаква печалба или загуба би била просто илюзия, че си успял да се победиш, каквото и да се случи след това то е израз на свикването с илюзиите, а не реална печалба (нито пък - загуба).

Нарочно е без контекст, бъди спокоен. По принцип си питам.



- - - - -
lionfish siren

Добър въпрос..а и още по добри отговори..да човек не може да се ,,оперира,, от тях.Но от тях боли..колкото и време да е минало от раната:(..и затова би било добре да ги няма..
Естественно не говоря за чувства като родолюбие.
Е това е моето мнение..знам че много ще започнат да ме упрекват..но това се отнася лично за мен..и съм го изпитал..А за другите..е всеки трябва сам да избере за себе си:).

Само в смъртта има живот.Само в мрака светлина.Само в мълчанието-слово.

По принцип - не вярвам да има такова животно като безчувствието.

Според мен за да се чувства така, човек явно е обзет от силно но неуловими чувства, невъзможни за описване.
И ако е в такъв момент, то това само повишава степента на непредсказуемост - което пък, може да се води печалба - ако някой те следи , контролира и се опитва да те ограничава, то да си по-непредсказуем е добре,
но дали всеки живее в такава джунгла и сред хищници ?

Печелят и още как !
Естествено симулират чувства когато е нужно. Въпроса е че фалшивите чувства се подчиняват на разума, а истинските - не.
Така че разума постига целите си. Но това е роботика, не живот. Но иди го обясни на министъра на земеделието ;)
Като не си ял торта, не знаеш какво губиш. Най-много да си любопитен ако си чувал за нея. То не значи че е лесно да намериш - иначе всеки би си хапнал :)
Абе - наркотик. Чувствата са си вид наркотик. Аз даже си спомням преди време покрай едни силни положителни чувства даже си забравях ума и дума буквално :)) Ендорфини разни, нали знаете ;)

Та да запазиш ума си спокоен и лишен от чувства е винаги залог за победа. Дори и в бойните изкуства това се учи основно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миии,ако ми кажеш как да запазя ума си лишен от чувства ще съм ти много благодарна.А пък,ако ми кажеш как да имам фалшиви чувства,които да ми се подчиняват на разума и ще черпя по едно.

Не съм съгласен.
Охолният, задоволен живот води до закърняване на чувствата и нуждата от тях. Същото важи и когато липсват емоции и подобни чувства в ранно детство - човек свиква без тях и не ги търси. Става просто такъв вид човек. Тая материя е много сложна. Защото няма черно и бяло. Пълно е с нюанси и цветове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

класическият задоволен човек пие бира по цял ден, гледа мач, няма жена и време, и не е предмет на никакви разговори, защото не го познаваме...

Нюансите и златната среда обаче са това което виждаме , а не такива крайности, от което за мен следва че всеки човек си има чувства, друго е дали се виждат лесно, или се гледат предимно лошите последствия от тях - когато ги прояви... Това може да доведе до "желание да си безчувствен" - пак да правиш каквото си искаш, ама да не те хващат... и си е израз на чувства, според мен, нищо че са разрушителни...
А сигурно има и още много възможности, гледам че 3 пъти писах все различни варианти.

Да имаш фалшиви чувства значи да имитираш пред другите че ги имаш. Понякога даже и себе си може да заблуждаваш. Често нещата се оплескват от това, че чувствата ти са не тези, които си мислиш, а други. И така може да си мислиш че изпитваш или не едно чувство, а истината е че изпитваш друго, но не забелязваш докато си играеш игрички пред хората. Заблуждавайки другите хора заблуждаваш и себе си. Самозаблудата е голяма работа. И прочее хаос. Ако ще черпиш за това, сигурно ще е нещо много хаотично, дано поне не е веднъж консумирано :))

А да запазиш ума си лишен от чувства значи да постигнеш висшето изкуство на Земята.
Има една легенда, че Боговете идват на Земята като простосмъртни и живеят обикновения живот човешки именно защото най-трудно от всичко във вселената е да се контролират чувствата които изпитва простосмъртният.
Общо взето всички източни философии, в това число всички бойни изкуства се стремят именно към това като съвършенство. С други думи - недостижимо е. Но може да се приближим до него толкова много, че от гледна точка на другите все едно сме го постигнали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обяснила си го по-горе сама.:)
Другото - когато изборът разум/чувства е свързан с запазване на необходим за оцеляване минимум, игнорът на емоциите е единствен избор. Когато до дилемата се стига по силата на по-"възвишени" мотивации - всеки си има индивидуално ниво на сетивност, което може да си позволи (в което се проектират и възпитание, и среда, и етс)... Мен, примерно, (като тъмен балкански субект :), май не ми пука много кой уби "еди-някой-си" - щото всеки ден ме вълнуват повече живите...

Иначе - в ситуация на конкуренция с някой по-"безчувствен", рискът да загубим е голям... Дали обаче при печалба го нараняваме, след като, вж. по-горе, неговата сетивност е "свита" по дифолт? От друга страна, можем ли да си позволим да нараняваме, в името на някаква "кауза"?

Глобалният въпрос за цената на успеха. Всичко зависи от съдържанието на каузата...

Рационалният подход не може да наранява други хора. Затова е рационален.
Не идва от сърцето и не се занимава с чувства. Чувствата биха попречили на рационалността. Затова отвън рационалните изглеждат несензитивни.

После,
мисля че хората избират кога да се нараняват. Избират какво ги наранява.
Тестерон и адреналин не наранява, оставила съм ти цяла тема в която виждаш как-защо. Кого. (не си противореча, а рационализирам))

Може би си чула, че в момента моя свят е във война с мюсюлманския свят.
Внимавай, има препратка в мисълта ти за гузността.

Водеща роля в тази цивилизация има комплекса за вина, който ти се вменява от общността - посредством обучение, семейство..
Водеща роля в онази цивилизация има срама. Който съвсем не е нашия срам. Както нашата вина въобще не е тяхната вина.
Те режат глави от срам.
Ние убиваме заради доказана вина.
Онагледяването е опростено, но близо до нещо което познаваш от медиите. Или киното.

В момента спорим, а всъщност всеки си стои на камбанарията и гледа в 12 безвкусни карикатури и не чатка какво говори другия. Спорът е извънредно емоционално зареден, и от двете страни. Това което написах няма да прочетеш от никой бг анализатор и не е щото не чете датски !

Подобен емоционално зареден спор можеше да ни доведе до война наяве.

Локацията е важна само в рамките на цивилизацията ! И уеднаквява.
Ако написаното е несензитивно, то е защото е рационално. Не се чувствай наранена обаче !

Контекстът секс (няма нищо общо с любов, дори за някои е професия) чувства е опростяване на темата. Можем да си говорим за рационалност колкото си искаме, обаче първия си е само химия. Сега питай вел колко са му писали по химия едно време и проблема решен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е,предавам се.Няма да го постигна това висше изкуство на Земята.Не го умея тоя занаят.И...май е по-добре.Знае ли човек?

Висше съвършенство е вел да обясни какво е фалшиво чувство ?
Щото пак рационализира, хем тръгваше от сърцето ма за по-пряко мина през главата..мда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Рационалният подход не може да наранява други хора. Затова е рационален.

Президент Труман, подхождайки рационално, пусна две атомни бомби и изби, някои по най-мъчителен начин, стотици хиляди японци. Това дето рационалния подход не можел да наранява други хора.

Между другото и аз бих постъпил така. Рационалността го изисква. Сто хиляди мои сънародници или двеста хиляди чужди. Дори не бих се и замислил. Окото ми нямаше да мигне. Затова пък никога не съм имал афинитет към такива длъжности. Инженерна професия никога няма да те постави пред подобен избор.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Всяко действие поставя пред този избор. Егоизъм или не. Няма значение какво правиш.
Рационално е да си егоист.
Рационално е и да изградиш симбиоза ( търговия ).

Рационално ли е да обичаш ?

Рационално ли е да бъдеш добър давайки от себе си безвъзмездно ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Рационално ли е да обичаш ?

Рационално ли е да бъдеш добър давайки от себе си безвъзмездно ?

Отговорите могат да бъдат различни за различните хора. На всеки според нуждите или липсите на такива, да обича и да се раздава.
Химията диктува.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

Полезно е да се стремим към недостижимото съвършенство през свободното си време. Това ни дава повече способности да задоволим душевните си щения и значи е полезно. Нали разума който усъвършенстваме е инструмент за постигане на желанията на душата ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ми се иска да си прав.И дано е така.

Вервай ми :)
И другия път хапни с нас :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е химия.
Духовни нужди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Химия е!
Няма химия, няма духовни нужди. Химията ти ги поражда.
Като те напомпат с малко химия и току ти променят духовните нужди.
Разбирам защо не ти се иска да е химия. Защото ти си мислеше, че духовните нужди зависят от теб а сега се оказва, че не било така.
А химията ти драги, е предопределена до голяма степен от твоите гени, също не зависещи от теб. Твойта работа, оказва се, се състои в това да поемеш генната щафета, след което да я предадеш на твоите деца.
Защо обаче? Ако някой може да отговори на този въпрос, най-после ще се разбере смисъла на човешкия живот. Засега остава безсмислен. Кой какъвто смисъл си измисли, за него се хваща като за патерица и си изкуцуква живота. Криво ляво.

"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш"

които намирате за безчувствени, печелят ли в живота-
печелят според собствените си критерии и приоритети и даже са доволни от себе си. Жалкото е, че дори не осъзнават колко губят всъщност.
Има и друг вариант- индивиди, които опитват да бъдат безчуствени в опита си да се предпазят от евентуалното страдание- те са дълбоко нещастни, защото постигат нещо, което не им носи радост и удовлетворение и вечно носят копнеж към нещо и някого, но не си позволяват да го изживеят, защото , видите ли разумът съветва....
"Акъл мой-враг мой"
Липсата на емоции или тяхното пренебрегване е приемливо/даже почти задължително / единствено в бизнеса,
но прилагайки в личния живот го превръщаме в нищо повече от поредната сделка. Аз лично - отказвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Химията не е всичко.
Има аналогия с парите и щастието. Както знаем щастието не е в парите, но живее под сянката им. Така и с духовния живот - не е в химията, но живее под сянката й.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

цялата тънкост е да успееш да се абстрахираш от личната си обвързаност със случващото се.
тогава си в състояние да вземеш трезво/рационално решение.
това състояние се възприема от страничният наблюдател като безчувствие
за всичко е виновно Егото

случвало ми се е да съм близо до Оно /Той, Тя или То - питай Кръг/
след това е като да претръпнеш - редът на важност/ценност/приоритет се е омешал и ти самият не си по- от най-крехката тревичка...
и се радваш като дете, и преоткриваш света отново;
и всичко живо е трева
цветно, пъстро, шарено...
знаеш ли колко ми дреме дали губя или печеля!

абсолютно вярно за мен.

когато много искам нещо/някой, полагам огромни усилия, старание, влагам време, чувства, енергия - никога не го получавам.

в момента, в който вече изобщо не ми дреме за това нещо/някой, то ми пада на тепсия. и дори за най-простичките неща важи това.



мисля обаче, че има една подробност - за да спечеля, когато съм безчувствен, трябва преди това да съм го искал много и да съм положил доста усилия и да съм си поизхабил нервите. иначе не се получава

става въпрос за взаимоотношения, точно за това и ще говоря.
незнам дали не е малко в страни от темата ти, но напоследък установих следното - винаги когато постъпвам като "себе си" - си тръгвам адски наранена, издрана и изпохапана "душевно". а когато постъпвам в същия стил "като хората" и по "безчестния"/"безчувствения", както щеш, начин - се чувствам добре после.
оставям го без изводи.

...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...

Редактирано от Mapжeнa на 05.03.06 23:56.

Та да запазиш ума си спокоен и лишен от чувства е винаги залог за победа. Дори и в бойните изкуства това се учи основно.

познавам човек, който не е лишен от емоции, но умее да ги показва по подходящ начин в подхдяща обстановка, а когато са излишни - напълно да ги потиска.
един път го питах, как успя да не ми се ядосаш, как забравяш миналото, а той ми отговори - "когато уважаваш себе си, и когато искаш много едно нещо, се намира начин да не направиш нещо, за което после да съжаляваш". незнам как но ако някога съм се въудошевявала от източни изкуства и философии, то на дело приложени до степен да се възхищавам, съм ги видяла само у него.

...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...

...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...

това да не е като катарзиса при фатална загуба? прекъсването на самсара?
защото съм го изпитвала много пъти, но това не ми е помогнала да избягам от майя. според теб какво още ми липсва?

...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...

Редактирано от Mapжeнa на 06.03.06 00:41.

Аман от чуждици. Химия, физика. Дай да си говоримЕ на български
Защо изборът да е между гени и местонахождение?
"Когато логиката - или здравия разум - се сблъска с емоцията, винаги печели последната" - това четох наскоро в една книжка. И понеже не обичам да се казва "винаги", допускам, че има изключения, но малко.
За духовните потребности не мисля, че основно определящи са гените, нито къде се намираш, а най-вече какви са били духовните потребности на този, който те е възпитал и какви ограничаващи убеждения ти е програмирал.
Смисълът на живота изглежда е в това да се възпроизвежда.

Very good at drawing on past experience and breaking restrictive patterns.

Редактирано от BИ на 06.03.06 02:20.

Тези, които са безчувствени със сигурност печелят, както и тези, които не са безчувствени. Но едните печелят едно, а другите - друго.
Важно е да печелиш точно това, което искаш, а не друго. И е важно да искаш това, което печелиш.
"винаги когато успявам да съм безчувствен, печеля"- Какво е търсил да спечели спечелилият - се пита в загадката.

Very good at drawing on past experience and breaking restrictive patterns.

може би търпение...
не, по-скоро сдържаност
импулсивна си
може да пробваш да броиш поне до 10, преди да си покажеш зъбките
или просто гледай от смешната страна на нещата

безчувствени са егоистите - тия дето не се интересуват другия какво иска

Ако този, който те наранява, страда в себе си, но ти не видиш това, как ще разбереш безчувствието му? Само по постъпката? Дали обвиняващите в безчувствие могат да преценяват практично? Ако прагът им на поносимост към неудобни обстоятелства е нисък, редно ли да бъдат щадени?

Питам това, защото си мисля, че не е възможно да предусетиш всичко, а понякога не-егоистите обичат да мрънкат нарочно, изтъквайки себе си като великоблагородни и им трябва остра доза сух подход.



- - - - -
lionfish siren

Питаш се дали не си изманипулирал обстоятелствата? И дали е дошло при теб желаното, защото си го заслужил или защото си го изиграл?



- - - - -
lionfish siren

Честно казано, да оперираш емоциите си, е много удобно. Ако успееш де. Изчиства се преценката. Съвсем да ги няма - бих казала, че ще е трагичен случай. И колкото и прагматично да иска да живее човек, без усет към емоциите преценка няма. Трябва да имаш чувствителност, за да може дори постъпвайки "безчувствено", да преценяваш добре. Живеем сред хора, съобразяването е обезателно, а без личен опит не става. Някак са ми отделно по същество и вътре липсата на емоции и това, което се вижда от другите и се определя като безчувственост.



- - - - -
lionfish siren

Ако всички хора бяха рационални, бих ти повярвала. Но не са. Така че винаги има някой ранен. Отделен въпрос дали оправдано се чувства така или излишно. Но щом се вижда като засегнат, значи за него е вярно.

От моята камбанария лично мисля, че безчувствени хора няма, но има такива, на които е удобно да определят други като безчувствени само защото самите те са прекалено нестабилни откъм емоции.



- - - - -
lionfish siren

дори не осъзнават колко губят всъщност

Това е някаква такава една друга моя мисъл.
Чудя се - ако желаното са човешки отношения, а са постигнати чрез рационален подход? Имаме ги заради нас самите, както сме наистина или благодарение на съобразяването, подсказано от разума ни. Попитах и Уел по-нагоре - печели ли се така или е маска. Харесан си заради спокойствието, хладнокръвието, рационалността... не е ли изигран отсрещният? По някакъв начин?



- - - - -
lionfish siren

Хареса ми това с реда на важност!
Определено с три ръце подписвам, че не тежат емоции, когато резултатът от как ще постъпиш е пределно важен! Губиш, ако се оставиш в емоция. И постигаш, ако оставиш емоцията назад в името на това да вземеш необходимото. Нали това имаше предвид?

Ценността "добър човек"... ми се натрапва от време на време. Добротата е в това какво чувстваш или какво правиш? Извинявай, ако звучи като отделен въпрос, ред на мисли.



- - - - -
lionfish siren

Като ти "падне" ей така, едва ли не случайно, без усилия и без жертви, доволен ли си?

"Печелиш" когато си доволен или когато получиш? Аз някак ги различавам. Нещо като онова, че като губиш, печелиш.



- - - - -
lionfish siren

Аз често елиминирам разни драми и не се вълнувам въобще. Но не ми е ясно /вече май няколко пъти в различен контекст това питах.../ - "себе си"-то е начинът, по който постъпваш или начинът, по който усещаш?

Иначе се чувствам добре когато постъпвам разумно. За емоции се е случвало да съжалявам, а за практичност - не. Та мисля разбрах извода ти.



- - - - -
lionfish siren

Здравей, харесва ми да те виждам!
Уморих се да пиша и нямам какво особено повече да добавя.
Права си, че стои въпросът какво е било търсено. Но си мисля, че ако човек е доволен от себе си, няма значение получил ли е или не. Ако се окаже, че не му е нужно едно получено нещо, ще си намери друго. И така.



- - - - -
lionfish siren

имах предвид, че когато успееш да се абстрахираш от това че резулатът има връзка с или каквото и да е значение за теб, ще си способна да дадеш безпристрастна оценка и да вземеш рационално решение.
то е почти като да четеш "споделеното" на непознат, който иска съвет в клуба

за себе си си това което изпитваш

понеже съпреживяването е изключително рядко срещано в чист вид - за другите си това което правиш - това, което те изпитват оценявайки онова което правиш

Понякога за някои хора целта оправдава средствата-
винаги има игра за съжаление. С маската се печелят фалшиви неща-поне според мен-цялото спечелено доверие, уважение и обич ще принадлежат на маската, не на човека зад нея, а за да ги задържи ще му се налага да играе /което е адски изморително/,да повярва в изграденият си образ или да бъде естествен -независимо от последствията. Но как да имаш истински неща с фалшиви пози?
Ествеността е много ценно и рядко качество и наистина се радвам, когато го открия в някой.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:)
Умница си ти !
Добра идея!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нищо не се питам. Просто спечеленото без достатъчно желание няма вкус.


Огромна част от удоволствието винаги е била нуждата от него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Но как да имаш истински неща с фалшиви пози? "

Ааа, за Политици не си ли чувала ?

Добрите лъжци никой не може да разобличи. Това е истината.
И много неща на този свят са спечелени нечестно в този смисъл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А какво истински ценно може да има един лъжец, освен лъжливи съкровища?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хе хе, тук вече сбърка. Съкровищата на един лъжец са истински. Макар и придобити с лъжа. И мерцедеса му е истински, и Вилата и жените и парите. Всичко му е истинско. Само той не е . Но как живее е въпрос на мироглед. Може и да е щастлив. Бе няма справедливост, тя е само в мислите ни, съпроводени при възможност с действия. Иначе си има разни закони в природата дето оправят нещата, но не винаги.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сетих се още нещо ценно.
С пари се купува всичко освен любов и приятелство.
Но пък те или се подаряват или се крадат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е,не е така за съжаление.Много по-сложно е,мамка му.

Нямам представа за безчувствието, но къде е казано, че да се печели е хубаво, а да не се печели - лошо? Това е промиване на мозъка

Защо трябва да се намесва вярата - доста ирационално измерение - в един спор за опростяване на ситуацията ?
Щото така е най-лесно.
Щото така правим години преди Тери Пратчет да е написал : за да се реши един проблем, проблема трябва да бъде разделен на малки проблемчета, и те на още по-малко проблемчета и да се търси решение на всеки поотделно.
Фантастично че изпит по маркетинг се взима с Тери Пратчет. Е, поне в някои страни !

Вярата е потребност.
Както да си наранен е потребност.
Както да чувстваш е потребност.

Рационалното също е потребност, но на съвсем друго меме (единица мярка за ментално ниво, Кен Уилбъл). Щото на различните нива на спиралата, ние реагираме различно.

От Маслоу насам, който ни подреди потребителските нужди, така че фирмите да не губят стотинка, ние само качваме и слизаме...

Трябва да разгледаме една друга потребност - тази от рационализиране на ситуацията. Аз примерно, бидейки диванен политик, не разглеждам войната като рационална ситуация. Ето защо, решенията взети по време на война не определям като рационални.

Решенията могат да бъдат и рационални.
Но това вече е лидерски стил.
А какво прави един лидер рационален не са емоциите.
Емоциите ме интересуват дотолкова, доколкото е възможно да се измери явлението Рационално решение на проблем спрямо засечени към момента ресурси.

В ресурсите няма нищо емоционално. Те или са там, или не са.
Виж Волен.
Виж трети март.
Силно заредените емоционално ситуации имат тенденция да избиват в конфликт. Тогава,
онези академици, които замериха температурата на двете цивилизации : арабска и западноевропейска, излизат с трети модел.
В същността си той е културен и има за цел да отдели територия за дискутиране на ценности : примерно, фестивал. концерт. Голямо интелектуално събитие. Каквото всъщност предстои тук в момента.

Давам конкретни примери и умишлено свеждам ситуацията до частно, за да разбереш какво пиша. В есенцията си, принадлежността ми към славянската цивилизация е под въпрос. За неразбралите, вече не мога да мисля на един език, в едно измерение. Обучението ми идва свръх - но това са интелектуални драми, от които не се умира

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, здравей!
Важното е да получим това, което искаме, а не това което от другите се смята за постижение. Имам един приятел, който ходи всяка година в Азия да лови нощни пеперуди. Маниак е на тема насекоми. Като отиде там, ги лови нощем със специална лампа, която ги привлича. После ги разглежда, снима ги и ги пуска да си вървят. А ако хване някой рядък вид в неговата си градина, го размножава и отглежда гъсеници и буби докато се превърнат в нощни пеперуди, които после си хвърчат свободни. Това го прави неимоверно щастлив... луд човек

Та казвам, че всеки различни неща го правят щастлив, и към тях се стреми. А който е безчувствен и се гордее с това, общо взето ясно към какво се стреми.
Бъди здрава и силна.

Very good at drawing on past experience and breaking restrictive patterns.

Някои искат да печелят пари, други - да печелят хора, слава или друго. Безчувствените не печелят сърца и чувствителните обикновено не са милионери. Печалбата на един, не е каквото друг иска. И ако някой е получил желаното, (без то да е мерило за друг), то той ще е доволен. С две думи - търси и ще получиш. А какво - е според човека, нали?

Very good at drawing on past experience and breaking restrictive patterns.

Редактирано от BИ на 07.03.06 01:00.

но при мен това действа безотказно. друг е въпросът, че рядко ми се случва да успея да не влагам чувства - позитивни или не. печеля - да, печеля от липсата на излишни ядове и нерви, на безсънни нощи, на усложнения и драми.
като малка исках да ставам прокурор - да гоня лошите до дупка, да бъда изключително строга, желязна, безчувствена...не станах прокурор по ред причини - едната е, че като пораснах, вече не ми харесваше толкова.
но често казвам, че от утре спирам да се вълнувам за това и онова и ще действам безчуствено. правя го за кратко и после пак по моя си начин.

може би там и тогава друга съм била...

Абсолютно..
Точно щях да кажа по темата с химията, че тези хора, като че ли не осъзнават, че не сме само парчета месо със сложни нервни връзки, а имаме и душа. Разбира се, тази концепция е убийствена за целия мироглед на "ектремния-рационалист"..

дам, за емоциите често съжалявам, за практичност - рядко.
себе си-то е начинът, по който възприемам ситуацията, тоест усещам я, а когато действам според усещанията си/емоциите е едното, а когато действам напреки на усещанията/емоциите - другото. а двете може да се различават, понеже съм развила усет към това какво не трябва да оставям като плячка за всеобщо самообслужване.

...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...

Редактирано от Mapжeнa на 07.03.06 21:16.

въпросът е без база за сравнение, няма как практически да сравним "добрия човек", който само чувства с "добрия човек", който само показва. можем да ги сравняваме само умозрително, гадаейки за съществуването или несъществуването на невидимото, за достоверността или недостоверността на видимото. /абе майя*, пак асоциацийка/ въпреки че можем да си изградим /не/доверчивост към едното или другото, това често зависи от конкретния житейски опит.
а в по-общия случай - не виждам как може да се противопостави чувстването на правенето, освен ако е съзнателно /правиш съзнателно нещо различно, от това, което чувстваш/, на пук например, или от лицемерие.
другия начин е едното - например чувстването - да е илюзорно, а подсъзнателно да чувстваш друго и да действаш в съотвествие с това друго. казано с думи прости, прИмата е върху чувството - ако чувстваш нещо, това което правиш, ще е в негова подкрепа или в нарочно негово тотално отрицание, рядко ще се разминават безпричинно и само в част от стоте процента. освен ако не си добър прикривач, но да не навлизаме тука в едни други теории.

е има и трети вариант, но той се получава при специфични условия - чувствата са неизменни, но нова ситуация, внезапно разширяване на възможностите за действие те подбужда към дела, които са в противоречие с чувствата. това противоречие обаче веднага се изглажда, когато намериш новия баланс, и си дадеш сметка, на кое държиш повече - на това, което искаш, усещаш или на другото, което можеш, но не искаш. незнам дали се изразявам много ясно.


...еднакво неточни са стрелата, която надскача целта и тази, която не я достига...

Редактирано от Mapжeнa на 07.03.06 22:27.

Съкровищата на един лъжец са истински-
не, не са.
Истинските съкровища не са Мерцедеса, парите, вилата и жената.
Замисли се малко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А какво по голямо съкровище от подходящата жена.
Другите материални блага, както беше казал не помня кой древен мъдрец са добри слуги, но много лоши господари.

Staying between prediction and inference

Знаеш ли, че Бах върши работа при борбата с лошото настроение?
Знаеш, разбира се.

За материалните блага съм съгласна. Парите са средство, а не цел.
Да се превърнеш в роб на вещите-означава да умреш приживе
Виж за подходящата жена - не съм заинтересована особено-предпочитам да е мъж

Идеята беше друга- какви ИСТИНСКИ съкровища може /ако изобщо е възможно/ да има един лъжец и доколко са истински, ако са постигнати с измама? Или другояче казано -можеш ли с трици да ловиш маймуни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

с трици моеш да лОвиш свраки
они на лъскавко и шаренко се хващат

маймуните се хващат с буркан, вързан здраво за палмата
пълниш го наполовина с маймунски лакомства и чекаш
мамуната кат доде - нали е лакома - бърка в буркана и фаща здраво цяла шепа лакомства
да, ама не мое да си извади юмрука от буркана и сяда под палмата - барем на сенкя

флексибл имейджинейшън?!
чевръсти пръсти
цигански мечти
и всички останали необходими качества на изкусен, ловък крадец
които класифицираме като отрицателни, особено когато сме потърпевши

А аз мислех, че се печелят с честен и почтен труд

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Флексибл имаджинейшън не е отрицателно явление, поне доколкото не се превърне в развинтена фантазия на болен мозък
Какво сме без имаджинейшъна, без мечтите-тапири и калъфи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това към което се стремят този тип хора за тях са едиствените стойностни неща и ловките лъжци обикновено го постигат в рамките на живота си.
Имаше една мисъл май беше на Линкълн но не съм сигурен, че можеш да лъжеш един човек цял живот, можеш да излъжеш един народ за кратко време, но не можеш да лъжеш цял народ за дълго време.
На ловките лъжци им стига да лъжат дадени персони за дълго време докато са им нужни като ракета носител към мечтаните "върхове".
Жалкото е че колкото повече хората изгладяват толково по-лесно се манипулират и превръщат в стадо от маймуни.
Леле извинявай че стана толкова черногледо. Аз обикновено се опитвам да бъда реалист (земен оптимист). Но както знаеш песимиста е добре осведомен оптимист. Та затова.

Staying between prediction and inference

О да и то как помага.
Уцели ме в ахилесовата пета.
Е, вярно, че от над 600-те творби на Бах съм слушал само около 100. А от това което съм чул за мен няма слабо. Как е успял да напише толкова много и хубави работи този човек си е Божа работа.
Е, и Винеската школа си я бива Хайд и учениите му Моцарт и Бетовен и много други.
Онзи ден бях на концерта на Венгеров та още не мога да се освестя.
Ще го дават в петък по първи канал, но май по-обяд. Да ги вземат дяволите
Нали вечер трябва да ни дават Азис, биг Брадъри и други щуртии.[nacupvam
se]
Е, хубав ти ден слънчева Можо.

Staying between prediction and inference

Извинен сте
Аз бих звучала по-черно по темата , определено, защото и аз така съм оптимист земен, но моето клони вече към цинизъм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За извинението благодаря, но защо е тази твърде официална форма "сте'.
След като си говорим тук за гледни точки към нещата е желаелно да е в не твърде формален стил. Поне за мен е така.
А за цинизма - да често се стига до там след като се натрупа много горчилка и е извън възможностите ни да променим ситуацията. Все пак е за предпочитане пред озлоблението с което човек се отдалечава съвсем от същността си заложена му от твореца.
Леле сега пък стана май много схоластично.
Явно днес не ми е от оптимистичните дни. Изглежда е от времето.


Staying between prediction and inference

Формалният тон беше по-скоро шегичка. Все пак сме си писали наистина отдавна по много различни теми, така че не ми идва отвътре да се обръщам на Вие
Да, сигурно е от времето и на мен така ми се отразява мрачното небе, сивият град и калният пейзаж
Цинизмът си го обяснявам като защитна реакция наистина. Нагласа за среща с гадостите и вид превенция от ефекта им . Какво да се прави-всеки оцелява както може

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

A днес е слънчево и живота отново е хубав.
А когато има време да се диша пролетната свежест и приятни събеседници тогава е още по-добре.


Staying between prediction and inference

Да, но аз сега нямам време и за двете- така, че желая хубав и усмихнат ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите