Честно казано, да оперираш емоциите си, е много удобно. Ако успееш де. Изчиства се преценката. Съвсем да ги няма - бих казала, че ще е трагичен случай. И колкото и прагматично да иска да живее човек, без усет към емоциите преценка няма. Трябва да имаш чувствителност, за да може дори постъпвайки "безчувствено", да преценяваш добре. Живеем сред хора, съобразяването е обезателно, а без личен опит не става. Някак са ми отделно по същество и вътре липсата на емоции и това, което се вижда от другите и се определя като безчувственост.



- - - - -
lionfish siren

Ако всички хора бяха рационални, бих ти повярвала. Но не са. Така че винаги има някой ранен. Отделен въпрос дали оправдано се чувства така или излишно. Но щом се вижда като засегнат, значи за него е вярно.

От моята камбанария лично мисля, че безчувствени хора няма, но има такива, на които е удобно да определят други като безчувствени само защото самите те са прекалено нестабилни откъм емоции.



- - - - -
lionfish siren

дори не осъзнават колко губят всъщност

Това е някаква такава една друга моя мисъл.
Чудя се - ако желаното са човешки отношения, а са постигнати чрез рационален подход? Имаме ги заради нас самите, както сме наистина или благодарение на съобразяването, подсказано от разума ни. Попитах и Уел по-нагоре - печели ли се така или е маска. Харесан си заради спокойствието, хладнокръвието, рационалността... не е ли изигран отсрещният? По някакъв начин?



- - - - -
lionfish siren

Хареса ми това с реда на важност!
Определено с три ръце подписвам, че не тежат емоции, когато резултатът от как ще постъпиш е пределно важен! Губиш, ако се оставиш в емоция. И постигаш, ако оставиш емоцията назад в името на това да вземеш необходимото. Нали това имаше предвид?

Ценността "добър човек"... ми се натрапва от време на време. Добротата е в това какво чувстваш или какво правиш? Извинявай, ако звучи като отделен въпрос, ред на мисли.



- - - - -
lionfish siren

Като ти "падне" ей така, едва ли не случайно, без усилия и без жертви, доволен ли си?

"Печелиш" когато си доволен или когато получиш? Аз някак ги различавам. Нещо като онова, че като губиш, печелиш.



- - - - -
lionfish siren

Аз често елиминирам разни драми и не се вълнувам въобще. Но не ми е ясно /вече май няколко пъти в различен контекст това питах.../ - "себе си"-то е начинът, по който постъпваш или начинът, по който усещаш?

Иначе се чувствам добре когато постъпвам разумно. За емоции се е случвало да съжалявам, а за практичност - не. Та мисля разбрах извода ти.



- - - - -
lionfish siren

Здравей, харесва ми да те виждам!
Уморих се да пиша и нямам какво особено повече да добавя.
Права си, че стои въпросът какво е било търсено. Но си мисля, че ако човек е доволен от себе си, няма значение получил ли е или не. Ако се окаже, че не му е нужно едно получено нещо, ще си намери друго. И така.



- - - - -
lionfish siren

имах предвид, че когато успееш да се абстрахираш от това че резулатът има връзка с или каквото и да е значение за теб, ще си способна да дадеш безпристрастна оценка и да вземеш рационално решение.
то е почти като да четеш "споделеното" на непознат, който иска съвет в клуба

за себе си си това което изпитваш

понеже съпреживяването е изключително рядко срещано в чист вид - за другите си това което правиш - това, което те изпитват оценявайки онова което правиш

Понякога за някои хора целта оправдава средствата-
винаги има игра за съжаление. С маската се печелят фалшиви неща-поне според мен-цялото спечелено доверие, уважение и обич ще принадлежат на маската, не на човека зад нея, а за да ги задържи ще му се налага да играе /което е адски изморително/,да повярва в изграденият си образ или да бъде естествен -независимо от последствията. Но как да имаш истински неща с фалшиви пози?
Ествеността е много ценно и рядко качество и наистина се радвам, когато го открия в някой.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите