“…Поклон на злите и добрите.
Еднакво мъчат ни едните
и другите Добрите в мъка
ни потопяват при разлъка,
а лошите и много грешни
човека .мъчат, щом ги срещне.
Пиявица и лотос в блато
така съседствуват, когато
цветът божествено мирише,
а другото е нещо низше.
Живот даруваща амрита,
от боговете само пита
и редом - гибелна ракия.
Така добрия син и злия
в един и същи дом растат.
Море бездънно с светът-
Прославят се добрите хора.
Расте на лошите позора-
Добрият е като амрита,
като налята лунна пита,
като река - Ганг - измива
от грях снагата ни щастлива.
А злият е като отрова;
като пожар за оногова,
чиято къща е от слама
и кладенец наблизо няма;
като реката Карманаша,
измиваща снагата наша
от всичките добри дела.
И злите знаят що е зла
постъпка и добра коя е,
тъй както и добрият знае,
но всеки избора си прави
според наклонности и нрави
добър да бъде или зъл.
Да стане друг не би могъл.


Добрият с добротата се прочува,
а злият в злобата прослава,
Амритата с безсмъртие се слави,
отровата - че бърже умъртвява.


Избират лошите порока.
Избират нравственост висока
добрите. Туй са океани
бездънни. За да ги обхване
умът ни и оттук нататък
да пъди злото без остатък,
преумножавайки доброто,
за тях разказвам тук. Едното
и другото създал с бог.
А добродетел и порок
били са после назовани
със имената си в пурани
и веди, но и те ни учат
(а те на мъдростта са ключът),
че в тоя свят, роден от Брама,
добро и зло отделно няма,
а шестват слети или редом
по смисъл божи н неведом.
Любов - омраза; ден и нощ;
красив н грозен; мил и лош;
висока каста - каста ниска;
един потиснат - друг потиска;
небесен жител ~ жител земен;
богат и просяк; бог и демон;
амрита - спиртно питие;
божествен дух и битие;
Лакшми - и вещица убога;
реката Ганг, река на бога
и редом с нея Карманаша
от ада влачи тор на каша;
съседства сухата пустиня
с река обилна бистросиня;
браминът с милосърдни нрави
съсед е на колач на крави;
небето с ада са съседи.
Премъдрите свещени веди
от тая смесица велика
за наша сладост отделиха
и са написали с перо
кое с зло, кое добро.
Творецът мъдро ни е предоставил
сами доброто да открием ние –
тъй лебедът от смес вода и мляко
отделя млякото да го изпие…”
Из книга първа (“Детство”)

Че кой друг, ако не ние?

... душата и зъбите, нека желанията ти да бъдат леки , като перце!!

уау..

Аз се затварям в себе си и не позволявам да ме доближават.Колкото повече ми говорят или се опитват да ме утешават,толкова по-зле се чувставам.Препочитам да мине време и сама да се успокоя.

кво се хилиш =)

хич не се закачаш, начи!

когато нарязваш резба на ръка с флашка се винимава да не се скъса резбата
затова се съблюдава стружката от нарязаната досега резба да не попадне между работните ръбове на флашката и повърхността върху която се навива резбата.
за целата се използва масло и се следва практическо правило:
един-два оборота нарязване напред
и 3/4 оборот назад за откъсване на стружката

а това горе беше майтап
щото скъса ли се резбата - изделието е неизползваемо по предназначение


горе-долу и с душата трябва да е така - да се следи изкъсо как влияе всяко без/действие...

Душата не знам къде е...
може да не е 21 грамово яйце под черепа
може да е и ефирна обвивка между нас и света около нас... =)


РАЗДВОЕНИЕ
Аз искам да съм свята, но и грешна,
да бъда и зората, и нощта.
От огъня да бъда по-гореща,
дори от мрамор да е моята душа.

И всеки звезден миг да бъде земен,
но пак да е частица от безкрая,
на времето във пламъка вълшебен,
аз ада да крася с цветя от рая.

Да бъда дявол с ангелско сърце,
да бъда силна в свойта слабост,
и тъжно да е моето лице,
макар в очите ми да грее радост.

Аз искам да се смея, да ридая,
да бъда и живота, и смъртта,
с омразата дори да си играя,
но винаги да пазя любовта.
24.10.2000



ПРОТЕСТ
Птичка, мъка, страх, кафез,
свито сърчице, протест.

Единствена мечта в ранимата душа -
блян, илюзия за свобода.

Опити, борба, удари с глава,
кръв, разкъсани мечти, тъга.

Последни сили, удар, шанс;
душа разбита, срив, несвяст.

Мъртвило, тишина, несбъднат блян,
в кървава съдба, удавен и облян.
1997 г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лишень на дні душі скимить щось ледве чутно,
Безслідно стогін стих — з дощу сплітаєсь грою,—
Душа моя, душа ридає за тобою…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи някои могат да понесат ужасно много...
Супер оптимистично, няма що
Успокоявам човека само с това, че времето лекува... Май това е универсалното да му се не види...
Но как да обясня, че светът не е свършил все пак. И тепърва предстоят хубавите неща.

Уф, знам прекрасно, че няма универсална рецепта. Но се надявах, някой да разбие това ми разбиране... Нали знаеш, човек все се надява на нещо
И мерси за способа - готин е

Свикваме с товара, но дали го забравяме? Има неща, които не се забравят никога...
Аз, например, не мога да забравя първата си голяма любов и след... 15 години някъде
Знаеш ли, човекът, който ме провокира да пусна темата, съхрани в себе си и човешкото, и любовта. Изпитанията й тепърва предстоят, а аз не мога да помогна. Мога само да гледам отстрани и да се надявам да преболедува по-бързо. Странно...
ПП. Благодаря на абсолютно всички, които ми казахте всички тези хубави думи. Не успявам днес да отговоря на всички, връзката ми е просто ужасна. Това не значи обаче, че съм подминала ей така думите ви Казвам ви до утре и, дай Боже, по-добра връзка