"Човекът не е човек, ако няма мечти".
Вие вярвате ли в това? Или няма значение?

Аз лично мисля, че ако се раждаме само за да изчакаме да умрем, благодаря, ще е по-добре да си ходим веднага. Ако никога нищо не искам, какво съм? Нали. Та оттам - и парите. Намирам за ужасно тъпо да "мечтаеш" за нещо, а да не правиш нищичко, за да го имаш. В днешно време /а предполагам, винаги си е било така/ всяко желание и идея, и цел трябва да имат някакъв гръб. За поне 90% от нещата - материален. Иначе как? И ако някой няма желание да си осигури тоя гръб, как да повярваш, че спрегнатите "мечти" изобщо ги има? Конкретно - губя уважение към приятел и то убедително трагично. И не мога да избягам от обвинение в материализъм /това от един скорошен конфликт с друг човек по темата/. Ако ще е добре да събера въпрос - събирам. Можете ли да цените някого, ако няма цели в живота? И респективно - убеждението ми, че трябва да стъпя на нещо, за да си позволявам мечти, реалистично оправдано ли е или не?



- - - - -
lionfish siren

напълно съм съгласен.

Така е Безсънна. Безмислено е само да си мечтаеш и да не си постигаш мечтите по някакъв начин. Да,трябват си пари
Всичко е толкова материално-свързано
Но си мисля,че е хубаво да си имаш и други мечти
Такива,в които си далеч от сивотата на ежедневието и е ясно,че няма как да са реалност..Но само с такива да живееш според мен не бива
Тогава наистина ще е просто едно очакване на края..който си е най-сигурното нещо на този свят

Дали човек мечтае и за какво поне що се отнася до контактите му с другите. Там хората се ръководат от принципи или норми независими от мечтаенето. Смятам че хората трябва да се ценят по постъпките а не по мислите им. Естествено хубаво е да имаш база за стъпване дори бих казал наложително. Но мечтите са нещо независимо от материалното - поне тези които се отнасят до нематериални неща. Всеки има мечти - много хора просто ги е срам да си ги кажат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

оправданията ..или ограниченията.....

обаче в общи линии си права....защото зависи от мечтите .

съгласна съм , че човек трябва да мечтае за неща, който реално можеш да си позволи. защо те обвиняват в материализъм - светът е такъв че материалната достатъчност/ ама че израз измислих/ ти дава възможност да сбъдване на повечето мечти. нямам как да осъществиш пътувания по света например , ако не си платиш за това с пари - светът е такъв - материален.

Не даваш на някого това което иска от теб, освободи го от себе си за да го намери при друг.

Незнам какви мечти се визират. Не всички искат пари за реализацията си, нали ?
На мен дълго време парите не ми трябваха, защото мечтите ми не са ги изисквали. Сега понеже се появиха някои такива "лакоми" мечти, ще трябва да забогатея, пък и ми се иска да видя как е, не че не знам, ама друго си е да пробвам :)
Сигурно няма да е задълго, защото много мразя парите и ще ги унижтожа страстно, но пък съм чувал че те са като нелечима болест, от която се умирало едва на старини, та ще видим ;)

И след толкова глупости, по темата -
Доколкото целите в живота са лесни за намиране и трудни за доказване на истинността им, мисля че по-скоро съм склонен да не ценя човек с цели, които намирам за глупави, отколкото да не ценя този, който още не може да си намери. Или пък не търси, защото да не се вижда смисъл от живота е нещо което добре познавам. И не мисля че това е глупост или някакъв порок. По-скоро ще го приема за разумност и определено не се чувствам крайна инстанция по въпроса кой крив и кой прав.
Целите в живота са си ли4на работа на всеки. Както и хомосексуализма например. Всеки може да прави каквото си иска, стига да не пречи на другите.

Ти си прекалено реалистична. В смисъл че искаш да виждаш мечтите си като възможни. Може би не е лошо да имаш и по-невъзможни мечти, но с годините те ще те направят незадоволена от себе си и следователно нещастна. Така че по принцип намирам за правилно да имаш само реално достижими мечти. С тази уговорка обаче, че може реалните ти възможности да са по-големи отколкото си мислиш. Защото е възможно да се подценяваш. Хората обикновено се надценяват. Това е по-лошо, защото често засяга не само тях, в смисъл обещават повече отколкото могат да дадат. А някой пък разчита на думата им. Всеки сам се оправя с проблема си, стига да не пречи на другите.

Сигурно е хубаво да има и несбъдваеми мечти. Но пък да си наясно че са си такива... Незнам . Хайде да ги наречем фантазийки :)
И още нещо - абе не го ли вземаш прекалено на сериозно това съждение ? Какво толкова чоплиш реалистично оправдано ли е да мечтаеш или не - просто си живей, мисълта не бива да се оковава, за да е свободен духа ! Дори и да живееш в окови, трябва да имаш свободен дух. Може той да ти помогне да се освободиш от оковите. Със сигурност помага и то много !
Но пък е лесно да загубиш връзка с реалността от друга страна ... май смелите мечти не са за всеки, то е като шофьорлъка - иска се тапИя за способност ;)
Блааа, кви ги написах ! :)

има някои клишета, по които много си падам. едно от тях е това, че ако спра да мечтая, то за какво живея - пари изкарвам, приятели имам, квартирата ми е хубава, малко ме боли зъб от три дни, но като цяло аз и хората, на които държа, сме здрави. обаче и липси и празноти имам. и се опитвам да ги запълня. и мечтая - както съм казвала и друг път - кога за околосветско пътешествие, кога за случването на разни събития по определен начин, кога за червена рокля с гол гръб... но мечтите за мен са нещо различно от целите. целите са нещо, което се постига с труд, възможности, опити, късмет...цел е да извоювам добри позиции на работа, например. може би разликата между двете неща в моите разбирания е конкретността и постижимостта във времето. за постигането на целите разчитам най-вече на себе си, докато при мечтите на първо място излиза обективният фактор. съвсем условно говоря.
що се отнася до това кого ценя...знаеш ли, имам изключително добри приятели, на които много държа и които много обичам, но за които трудно бих казала, че имат определени цели. те просто живеят за деня, карат по течението и се радват на неща, които за мен са загуба на време или не им отиват на годините. е, те са ми приятели. и няма да спра да държа на тях заради това. всеки преценява за себе си.
да стъпиш на нещо, за да имаш мечти - мнозина тъй наречени гении са имали мечти, следвали са ги, но не са били признати и оценени. вероятно мечтите им не са се сбъднали. е ... тях какво да ги правим.
има много умни хора, които са без късмет. и някой друг се възползва от тях и от техните умения, но те не се обезсърчават...
моят отговор на конкретно зададения от теб въпрос е твърдо не.

може би там и тогава друга съм била...

изобщо не ти трябват мечти дето нямат сбъдване..... тогава разочарованията са големи и непреодолими

Не даваш на някого това което иска от теб, освободи го от себе си за да го намери при друг.

Искаш да кажеш, че неправилно съм си задала темата ли?
Мислиш, че няма връзка между едното и другото?

За какво е възможно да се мечтае, без да трябва материален гръб?

Примерно - понякога мечтая за ранчо в дивия запад от началото на века, поля, коне, седем деца и курабийки сутрин на дървена маса. Това минава към неосъществими. Ако обаче ти кажа как мечтая за ДВД, за автомобил, за собствен дом, за ей такива неща, пък си седя и чакам да ми паднат? Ще ме уважаваш или няма да ме уважаваш?



- - - - -
lionfish siren