Здравейте на всички.

Чета отдавна в клубовете, но сега се реших да пиша и поискам помощ или съвет от вас. На кратко моята история. Излизам от доста време с мъж, който е женен /аз съм разведена/ Не ме укорявайте, зная, че не е редно но никой не знае какво ще му поднесе съдбата. Чувствата са ни взаимни, обичам го адски много и с всеки изминал ден това чувство става все по-силно. Трудно ми е вечерите да се разделям с него знаейки, че се прибира в къщи при семейството си. Ясно ми е казал, че няма да се разведе, в следващия момент ми казва - не се измъчвай нищо не се знае какво ще стане. Преди два дни опитах да скъсам с него. Казах му да не ми се обажда, да не се виждаме повече, ако аз не издържа и му звънна да не ми вдига телефона, че това е подходящия момент - празници са, знам, че ще е със семейството си и няма да се видим. Бяхме си в нашата къщичка /имаме си квартира където се виждаме/ и си живеем като семейство за кратко . Каза ми, че ще го побъркам, ще го докарам до лудост и, че той никога няма да ме остави, че цял живот е търсел мен и сега когато ме има иска да умре с мен. Той плака, аз плаках не се получи не се разделихме. Вчера пак ми се обади, видях ме се, днес пак ще е същото, след празниците пак и пак и така незная до кога. Защо нямам сили да го напусна, защо го обичам толкова много, защо всичко с него е прекрасно, защо се влюбих в неподходящия мъж и въобще защо има толкова много ЗАЩО? Кажете ми какво да правя - да се оставя ли на течението или да изтрия телефоните му, да се гърча по празниците да плача и страдам, да ме боли. Идва ми да отида някъде и да крещя, да викам колко много го обичам и как НЕ трябва да съм с него. Той иска дете, иска да сме заедно, но все пак не е първа младост, страхува се от хорското мнение бил е някой в града и го познават доста хора. Незнам объркана съм, отчаяна съм, обърках май и вас с дългото си и неразбираемо излияние. Дори незная дали пиша в правилния клуб, но исках да споделя с вас.

Май правилното заглавие на клубът е Несподелено... Последно го нарекох Неориентирано.
Ми много зависи какво ще споделиш публично! Дали лична драма или вечен размисъл. Предпочитам второто. Затова чета темите от първи вид след като са се раздъвкали от всички налични юзери, май. Бе защо така се отнасяте към личните си животи? Като на стара стока на цигански пазар в канала. Много, много ми е неприятно, когато някой занимава чуждото внимание с личните си подробности кво точно бил ял, колко на колко му е огледалото еди къде си към еди какво си с еди кого си еди кога си еди как си! (останаха ли въпроси)

толко си може...

Редактирано от Kaлинckи на 23.12.05 12:52.

сега си мислиш така, защото познаваш този човек само от откраднатите мигове.
защото, освен взаимното привличане, между вас няма нищо друго, което да ви обвързва.
нямате семейни проблеми;
нямате деца;
нямате ангажименти, които да изискват по-особена отговорност.

на теб ти е хубаво с него и на него му е хубаво с теб, и не искате това да приключи.

това е...
ако сега се разделиш с него, винаги ще си мислиш какво ли би било, ако бихте заживеели като ново семейство.
никога няма да разбереш това, ако не го изживееш.
не съм сигурен как би продължило всичко нататък,
но съм сигурен, че изобщо няма да е същото както ти изглежда сега...
във всеки случай, по-хубаво няма да бъде

или както там беше...

толко си може...

Споко бе Душа, живей си и вземай каквото ти е дал господ, че утре може и това да нямаш ;)

И не се кахЪри - доколкото познавам женските чувства - всяко чудо е за три дни, най-много години, та ще ти мине някой ден, а сега му се радвай по същите причини - щото утре може да си иде. И чувството, и човека.


И никога, ама никога не забравяй, че това което си мислиш може да не е това, което е !
Питай патило ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кой каквото сам си направи друг не мже да му го направи. Дано не се обидиш, но според мен този мъж е непочтен човек. Доста хора са склонни да изричат силни думи без реално покритие. А аз те съветвам да седнеш и да решиш това ли е, което искаш от живота. Ако да, ще си носиш бремето, ако не и решиш, че заслужаваш някаква по- добра съдба, направи така, че тя да стане възможна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е са щи кажа кво ще стане. Ще си изкарвате готино, така, както сте 2-3 години и най-накрая, човека може би ще се реши да напусне жена си, ама няма да се развежда...нали се сещаш... И като заживеете заедно, като почне да е угрижен и увесил нос след 1-2 месеца, а ти го питаш - какво има...какво ли - мисли за жена си и детето - ако има де... И ще почнат кофти настроенията и лека-полека няма да остане и следа от някогашното приятно изкарано време с човека на мечтите ти. И познай какво...един ден, ще се върне при жена си, а ти ще разбереш, че освен, че си изкарала, примерно 4 незабравими години с него, в същото време си загубила 4 години с някой друг...
Не звучи красиво, а? Ама много често така се случва... Написах го само, за да знаеш, един от вариантите, които можеш да очакваш, защото това може би е най-вероятното развитие на събитията. Все пак нито живеем в приказка, нито в американски хепи-енд филм...
И въпреки всичко, което написах... Желая ти Красива Коледна нощ, а на сутринта - усмивка на лицето ти...
Поздрави!
Успех

Съдбата,обгърната с воал оставя след себе си неразгадаеми таини, и погубва любовта. Всеки търси някого,в плен на собствените си илюзии. Напразно тичаш ти по дъното на стъклена бутилка. Кадзуфуми Миядзава На човек му е присъщо да иска това което не му принадлежи.Сега забранения плод е сладък,но когато дойде ежедневието нещата се променят!Така след време нещата влизат в рутина а бурните емоции изчезват,и на него пак му става скучно(нали е мъж!)и кво...пропиляно време и нерви!Мисли!

не те разбрах

Това е една банална история. За съжаление, ти прекрасно разбираш, че това не е мъжът на живота ти, но поради липса на друг си се вкопчила в него и той запълва някаква "ниша" от твоето ежедневие. Наистина не е лесно да скъсаш с някого и да го изтриеш от съзнанието си сега и завинаги! Това е бавен и мъчителен етап ~ около година - след това всичко ще е минало. Дори и ти за него ще бъдеш един приятен спомен.
Ние жените сме склонни да идеализираме и драматизираме. Наслаждавай се на мига, защото сега ти е хубаво с него - в следващия момент може би ще се случи нещо, което коренно ще промени мнението ти за него.
Не се надявай да зареже семейството си и сигурността си, заради ТЕБ. Мъжете не правят жертви в името на любовта.............
Ако имаш възможност се премести на нова работа, в друг град, смени квартирата си......... а след това промени и навика си да мислиш за него. Всичко ще си дойде на мястото!
Не се опитвай да го променяш!!! Това е една от глупавите грешки, които допускаме .
Просто направи нещо.
Весели празници!

"Човек най-напред се влюбва в идеала си"