Не ги деля на полове по стар мой си обичай - щото смятам че разликата е много малка.

Самочувствието като основа на съзнанието явно се е втъкало във фибрите на личността ни по такъв начин, че като паяжина щом подръпне го някой, целите звъним, клатим се и страдаме, а сърби ли ни - почесваме си го по всевъзможни начини.

И тук започва онова, което мразя вече безкрайно много - точно колкото то пък владее умовете и дори сърцата на хората.

Самочувствието.

То е като жаждата. То е Глад. То е Сърбеж. То е Желание.
Желание да го повдигнем.

Няма лошо. Повдигаме го ... Малко ... още ... още ...

Лошо ли е ? Ми не. Хубаво е да имаме самочувствие. Много хубаво даже. Когато имаме нужното самочувствие, имаме адекватно поведение, имаме успех и способностите ни са най-големи.

Ключа е в думата "Нужното". Правилното. Вярното.

И тъй като живота е трудно нещо, обикновено смазва самочувствието ни. По много начини. И го повдига. По малко начини ...
В резултат всеки търси нещо да му го повдига. За целта често се стъпва на чужди глави...
Друг път пък някой си слага главата под нечий крак ..
И тъй като сме егоисти, стъпваме смело в името на себе си.
Не че и в това има нещо лошо. За стъпващия.
Само дето мразя егоистите. Т.е. почти всички хора.
И съжалявам онези, дето не са егоисти. Защото другите ги убиват бавно но сигурно, принуждавайки ги да живеят в ад.

В резултат :

Не може да не бъдете егоисти.
Не може да се доверите никому. Дори да е с вас днес, това не е валидно за утре. И като цяло значи - не е вярно че е с вас като цяло.

Не е вярно че имате приятели.

Не е вярно че имате Любов.

Не е вярно че можете да вярвате някому.

Защото егоиста никога не спи. ;)

Защото ако не си хищник, ставаш за жертва. И те напада хищникЪт.

Е..а ти хората.
Какво да им харесвам ?
Защо да не ги презирам ?


И защо когато направя услуга някому, повдигна му самочувствието за да е щастлив, той решава от новата си позиция че не съм достоен за неговата компания ?!
Толкова ли е трудно да се осъзнае положението ?

Както казват хората - няма добро, ненаказано. Когато правите такива добрини, помнете че ви чака наказание за това деяние.

Явно желаното да се взема за действително е трагично и масово поведение.

Извод : комплиментите са отрова за щастието. И в много малки количества са лекарство - както и във фармацевтиката

Очевидно съзнанието ни е слабо за големи количества от тези магичества

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно не живееш в хармония със света.

by himbeer

комплиментите са нещо излишно, затова ги ползвам винаги когато сметна за необходимо - да кажа нещо очевидно, само че очевидното наистина може да мине и без да бъде казвано. Избора е дали да се посочва собственото присъствие с изява на очевидното, или да стоиш "невидим".

Всичко е очевидно :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mapжeнa на 01.10.05 09:58.

Признавам си :)
И се оправям ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е толкова сложно както го описваш, съвсем простичко е...презираш защото не можеш да обичаш, не търси причините вън от теб, там няма нищо...то е предизвикателство за теб, ама като не можеш, не можеш, не си само ти така...

Истинският мъдрец никога няма да си седне на топките!

даваш ли си сметка, колко си объркан всъщност?


единственото самочувствие, което е нужно да мразиш, е твоето собствено. защото от него идват всички тези страдания и самообяснения в любов и правда и т.н. оправи си го и ще спре да ти пречи самочувствието на повечето хора

Много вярно но не така бе Миме Сега ще те обвинят я в надменност я в неговорене политически коректно Не смяташ ли че изразявайки подобна позиция пиедесталът ти става леко неудобен? Не че няма голяма част хора за които определението гнус е много меко. Ама такива са си. Не върви да грабнеш картечницата и туба напалм и да ги очистиш въпреки че според мен това е единствената правилна мярка Все пак сме някакво общество. Аз общо взето не правя услуги не искам неща от хората и хич не се притеснявам да им отказвам и изобщо се държа "надменно нагло и отвратително" според злите езици. И това ми доставя кеф Ноне ги презирам. Може ли човек да презира хлебарките или торния бръмбар дето яде фъшкии. Загуба на време. Насочи го към обичане на себе си

Beyond at beyond

Аха. Начи иде реч за етап в развитието - скъсване с обичта към хората - принципа на махалото :)
Значи от утре съм безразличен към торните бръмбари :)
Ма Ич не ми дерме кой какво си мисли. Данък Обществено Мнение не ми се налага вече да плащам ;)
Къв пиедестал бе човек ? Кога съм бил на таквоз нещо ?! :)
А това с напалма и картечницата - оная кухавелка Уф, добре че не можа да ми се мерне на времето ин лайф :) Вече не ми дреме, ама тогава още не бях безразличен към торните бръмбари. И всъщност е жалко че се стига до това. Установяваш че броя на хората е прекомерно голям спрямо човеците. Винаги сме го установявали и никога не сме се примирявали. И в надеждата допускаме да се самозаблуждаваме. Хубаво занимание - споменах наскоро че има 6 милиарда болни от тая болест.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако дълго време живееш с тази филосовия за живота бавно и сигурно ще се умопобъркаш. Вярно е че Човеците са по-малко от броя на хората, но радостта от общуването с човеци си заслужава "цената-разочарованията" която ще плащаш докато ги намериш.
Без вяра в ближните не може да се живее. Да вярно е че остава проблема да знаеш на кой да вярваш, но с разум, открито сърце и достатъчно опит човек се научава на това. На теб май не ти достига последното.


"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"