Когато / Контакти / Споделено

Преди време много мислех над въпроса : кое аджеба е онова, заради което живеем ? Друсането, яденето, секса или общуването ... Материалните благини или постигнатите мечти ... Такива едни .
Изчисти се с времето проблема - стигнах до верния за мен поне извод - общуването. Сетне и по-нататък - производни на общуването неща като любовта например ... а покрай това виреят и всички останали неща. Сякаш най-малко отделям внимание на парите. Те нали бяха сянката под която вирее щастието :)
Сега седя и мисла ...
Ми то и любовта и общуването - какво им е толкова интересното ? Ми любов, ми общуване - какво толкова ? Били те и различни, все са си такива. Нищо кой знае какво няма в тях. А ги намирам за осмислящи живота. Е защо ?
Пари, коли, власт, храни и секс, дрога и развлечения. Всичко това омръзва. Защо общуването не омръзва? Защото е огромен океан - винаги намираш нови неща.
Защо любовта не омръзва ? Защото я правиш с хората, които намираш за приятели и с които общуваш интересно.
Еднообразие в разнообразието - една интересна гледна точка - може ли да ти омръзне вечното разнообразие ?
Мисля че може. Когато осъзнаеш че всички песъчинки по Земята са различни една от друга, но си остават просто песъчинки.
Когато осъзнаеш че в живота който водиш всичко е предначертано и ти виждаш бъдещето си - от тук до края. Е, това се представя като невъзможна мисия за хората по принцип. Но дори и да бе възможна, много биха казали че е важен пътя а не крайната цел. Аз като седна да си пия бирата, знам че ще я изпия, но това не ми разваля удоволствието, нали ?
А защо ? Ми защото има емоция.
Удоволствието на чисто материално ниво - мозъка да се порадва на бирата.
Ako оставим настрана това - има ли друг смисъл в живота ?

Аз преди време имах проблем с мозъка - виждах нещата без емоции. Приличаше на компютърна програма. Няма усещания, само взаимодействие между сетива и неврони. На изхода има някакво си поведение, което мозъка смята за подходящо за случая. Оцеляването в този случай е просто инструкция, която можеш да спазваш или не. Въпрос на решение. Няма емоционален стимул за действие. И живота нямаше никакъв смисъл. Незнам какво въобще би ни задържало тук, ако нямаше емоции. И общуването е емоции.
Ето, преди немного време установих, че някои емоции у мен са много силни - сещате се - за любов говорим. Побеждават разума. Всъщност разума сам си създава този проблем - без него не би имало любов. Както се казва, каквото сами си направим, никой не може да ни го направи :)
Всъщност, добре знаем, че най-трудно е да победиш себе си. Може би тези които не се и опитват, живеят най-добре ... в известен смисъл поне. А тези, които успяват ? Не съм убеден че си заслужава. Защото не се знае какво губиш когато печелиш - и обратното.

Напоследък имам някакво желание да спра да се развивам като ум. Да се отдам на развлечения до смърт. Всичко ми се вижда толкова безсмислено. Всичко, освен удоволствието. Просто ми се иска да си живея и да си пея, за нищо да не се тревожа. Някоя да ме обича ей така - за радост на тялото и душата. Нищо друго. Сигурно е резултат от срещата със смъртта. Може би и осъзнаване на положението си тук, на Земята. Тази преходност, това безсмислие на всички материални ценности. Вкопчил съм се в духовното. Презирам материалното, но с радост ще си поглезя душата с него. Вид егоизъм. То лошо няма. Мисля си че и за хората така мисля. Да ги използвам просто за кефа си. Направо като стар развратник се чувствам. Не ми пука вече за света и неговите проблеми - смятам че си ги заслужава - разочарованието от хората около мен е голямо явно. Обичам шепа хора. Останалите не са добре горките - поне по моите разбирания. Все нещо не им е наред. Страшното е че откривам подобни "дефекти" и у тези, които обичам ... После се обръщам към себе си и се разглеждам - нима у мен ги няма ? Разсеяност - това дефект ли е? Мозъка ми не е толкова ефективен, колкото на някои други хора ... Изглежда умствен мързел му е името на моя проблем. Или просто е друг начин на работа - по-бавен, и може би по-задълбочен за сметка на това ?
Както и да е, нали тук беше "Споделено" ?
Защо и днес, също както преди 20 години не съм наясно какво да правя с живота си ? Хората се забиват нанякъде, окопават се в разбиранията си за света около себе си, вживяват се в една роля на този свят - сцена и си карат на актьорската заплата до края на дните си. Моя милост се върти около тях, намира им дупки в мирогледа и не ще да живее фалшив живот. С какво истинския е за предпочитане ? Освен че е мнооого трудно да го създадеш. Ми незнам. Все още си намирам дупки в собствените си разбирания за света. За какво по дяволите ми е тая проклета истина, дето съм тръгнал да я превземам цял живот ?
Много шум за нищо. Поне така изглежда. Хората преживяват в заблуда щастлив живот нерядко. Каква е ролята на истината в този свят с преобладаващи заблуди ?
С истината си градим машини и строим мостове, технологии за облекчаване на живота ни. Предвиждане на събития и контрол над тях. По-лесно постигаме целите си ( да се кефим).
И все пак, щастието на заблудения е реална емоция, много хубава, прекрасна, незабравима и желана от всеки. И какво като е фалшива основата, щом енергията на радостта струи в теб ? Стига разбира се да умреш преди да разбереш истината - то обикновено така и става. Който и да ни е създал тук на земята, не ни е предвиждал за богове. Започвам да се съмнявам че има смисъл да се стремим към това. Макар че в Азия винаги към това са се стрмяли - към съвършенството - в бойни изкуства, Йога или Будизъм.
Незнам мисъла на съществуването си. Вече се съмнявам и че ще го узная. А може би още утре ... ? Кой знае. Може би смисъла е да не го търсиш. Може би - емоцията. Може би - истината. Може би - приближаването до Боговете. Може би.
Вземете си душата и й изберете съдбата. Онче - бонче - има там доста възможности. Аз лично акцентирам на Добрината. На Любовта. На радостта от общуването и на Приятелството - когато в нужда се открива. За да живеем по-щастливи и да се правим един друг щастливи.
По дяволите терористите и американските им родители. По дяволите петрола и финансовата ни робия. По дяволите идиотите и техните болни амбиции. По дяволите всеки който не цени живота си и този на хората около себе си.

Нека знаем цената на душата си.