Винаги и всички ли свързваме другите хора с контекст? За да запомниш лице, необходим фактор ли е обстановката? За да запомниш човек, непременно ли е нужна ситуация? За да възприемеш информация за някой друг, трябва ли да имаш основа като личен контакт, връзка, разговор, нещо, което да свързва теб и човекът? Питам това, защото при мен се получават някои неловки моменти. Познавайки някого само и единствено като познат на друг познат, срещайки го в необичайна ситуация, на неочаквано място, не се сещам веднага откъде го познавам. А в други случаи помня хора, с които да речем съм разменила вестник в някое кафене, без и дума да сме си казали. Просто свързвам лицето със ситуацията. Сякаш извън ситуация (контекст) лице няма. Страничните неща около познанство някакво помощно средство за запомняне ли са и дали при всички?



- - - -
Мърфи е късметлия. Марко Тотев - това е Класика!

Мисля си че е така, когато нищо лично не те свързва с човека, а само контекста в който се познавате. Често ми се случва. Срещам зъболекарката в базар или пък преди няколко дни кумата на една моя близка приятелка в магазина, и ми трябва време за да зацепя. Случвало ми се е дори да водя формален разговор в стил "ах, я кого виждам" и да не мога да вдена от къде го познавам тоя човек до последно В тези случаи човекът срещу мен ме е запомнил и си мисля, че може би вината е в мен че не съм добър физиономист, или че съм разсеяна...не знам

Избирателно действам аз! Запомням и няма изтриване! Обаче...и смешни ситуации има...Един ден поздравих жена, тя така слънчево ми се усмихва и аз си казах, е сигурно е колежка или приятелка на мои приятели. Започваме да си говорим, бяхме в Метро и обсъдихме най-подробно замразените продукти. Взех два пакета грах и изведнъж тя ме пита : Извинете а от къде се познавамеОказа си, че при нея си плащам сметката за телефона в Мтелта така, типично по женски....приятелят ми умря да се смее! Изниза се и ме чака в колата докато аз се възтановя от усмивката 300 карата. После станахме добри приятелкиИ все още сме! Аз познати на познатите забравям....ама тук понеже за пари става въпрос...не забравям ей
Ми много ми разсеян Нептуна

Напомняш ми за ситуацията "Документи които съм чел ... и може би съм писал"

За лица конкретно, помня много. Предимно лица, е, понякога и обстоятелства. Обяснявали са ми че било заради зрителната ми памет. Ама за имена, виж, ми е доста трудно ...

--
Много е важно в началото да си поемеш дъбоко въздух

Да, точно така е, така сме устроени. Няма как да запомниш човек, ако не го свързваш с конкретни обстоятелства.
Днес в магазина срещнах една жена, с която се бях запознала при дадени обстоятелства точно преди една година. Аз си спомних коя е и кога сме се запознали. Погледнахме се и й се усмихнах, и тя на мен също. После тя се приближи и ме попита как съм. А аз я поздравих по име, питах дали ме помни и веднага си казах името, за да избегна евентуалното й смущение. Тя само кимна и продължи разговора - не разбрах наистина ли ме помнеше по име или само по физиономия, не даде да се разбере. Но щом я видях, ситуацията от миналата година (и Коледа) изплува в главата ми. Така сме програмирани. Мисля, че запомняме човек в ситуация. Така помним най-добре, фигурално, емпирично. Запомняме човекът според каквато връзка е имал с Нас в миналото. Трябва да има връзка с нас - така образът се запазва за дълго. Ако няма личен интерес, тогава по-лесно забравяме. Мерим според себе си и отношенията с нас.

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

Редактирано от BИ на 15.12.03 00:10.

аз ако не свържа човека с контекста, не мога да го запомня. Ако запознанството е формално и с нищо незабележимо - опитвам се да свържа човека с нещо или просто съм прекалено уморена и разсеяна, за да си правя усилието :))

Но веднъж попаднах на феноменален случай - една девойка, която на първа среща с компания от около 18 души веднага след запознанството помнеше имената на всички и се обръщаше към всеки без никакво колебание - а й се наложи да се обърне, защото питаше кой какво ще пие и т.н.
Веднага запомни и подробности - кой колко деца и кучета има и кое на кой е в стаята :) Не обърка и семейното положение на присъстващите, нито двойките мъж-жена, въпреки че естествено не седяха един до друг :)

Памет на разузнавач ;)))
Беше ми много интересно да я наблюдавам... но като се има предвид професията й, може би е имала някакво подходящо обучение де :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като смачкам 3 водки познавам всички от някъде

Знаеш ли, аз винаги помня симпатия или антипатия, тоест какво отношение имам към дадения човек обичайно не ми се губи. Въпросът е, че когато наистина няма какво да те свързва с някого, защо тоя някой (понякога де) излиза с претенции, че Е нещо важно, или поне че трябва да бъде?! Тоест не разбирам момента на обида, когато кажа, че не помня. Какво толкова? Ето тук е това с вината, дето казваш. Чувствам се кофти, когато не помня. Но предпочитам да си призная, да се извиня и все пак да опитам вече да запомня човека. И мен не са ме помнили, но това не ме притеснява. И смятам, че е много по-добре да "си изпросиш" неловък момент, но веднъж и след това дори чрез самото изясняване вече да запомниш за постоянно някого, отколкото да се направиш, че всичко си знаеш и да си останете на разминаване.

Не разбирам хората, които се обиждат. Ми не мога да помня онзи десетия на втората маса в ляво от последния рожден ден, на който съм била. Длъжна ли съм? Ето ти също не помниш, това е успокояващо.



- - - -
Мърфи е късметлия. Марко Тотев - това е Класика!

Е, аз съм така с жената от цветарския магазин! Аз я помня и си я поздравявам като се срещнем из квартала, но видях, че тя не е сигурна защо я поздравявам. И като минах през магазинчето веднъж, й казах, че съм усетила и да не се чувства неудобно, аз съм, приятно ми е. И така, вече не е неловко.

Ееееей, успокоявате ме страшно!



- - - -
Мърфи е късметлия. Марко Тотев - това е Класика!

Ха-ха! Изречението ми хареса!

Да. Имената и на мен ми куцаааааат. Добре че обичайно се сещам кой още е бил там, където е било познато-непознатото лице и... питам.



- - - -
Мърфи е късметлия. Марко Тотев - това е Класика!