думите имат сила.

думите носят съдържание, което трябва да бъде споделено.
думите могат да минат по най-краткия път между две точки, или по най-дългия. интерферират, дифрактират, подлежат на опън, огъване, натиск, теглене, имат скорост, посока, отправна точка, направление, можеш да ги събираш и вадиш, почти можеш да ги пипнеш понякога... ако искаш, и ако те има.
бяха ми казали, че не мога да говоря китайски с хора, които не разбират китайски. учих и други езици, странни езици, неясни езици, друга граматика, друг словоред, други неща, които моите думи казват.
моите думи.
задала съм много пъти въпросът "защо". infinity веднъж ми обясняваше в една такава тема, че не му трябва да знае защо.

infinity, идва ли още котаракът?

и ако вържа едно въже от върха на моята кула и го хвърля напред, и ако то не се опре или закачи никъде по пътя си, или ако никой отсреща не го хване, какво ще стане с моето въже? ще имам един край на въже. въжетата могат да бъдат удивително дълги, безкрайно дълги. може никога да не успея да го издърпам обратно. мога да го отрежа и да забравя за него. мога да го оставя да си виси и да връзвам новите въжета до него, докато има място (колко място има?) мога да се спусна надолу по въжето, но всъщност то не води до никъде, просто ще ме държи да не падна, докато отивам надолу (колко надолу може?)
мисълта ми е, че хвърленото въже си е хвърлено въже. ако някой не го хване, то ще падне надолу. това е гравитация. ако другият край на въжето лежи в нищото, най-вероятно отсреща няма нищо. и после за мен става твърде ирационално. не мога да общувам с нищото.
така изглежда един вектор, който има начало и нищо друго. така изглежда една геометрична точка. въпрос на формулировка. но аз не знам как се прави композиция от една точка.
днес питанията са ми количествени.
например колко е разликата между 138 и 54?

представете си въпрос, който всъщност не е въпрос. нова граматическа форма. не завършва с "?", завършва без препинателен знак. има начало, а краят му зависи от всеки, който го улови. това е видът въпрос, който задавам днес. или не задавам.

има неща, които трябва да се поучвстват, а има и неща, които трябва да се формулират, за да се разберат. някои неща събличаш, други - обличаш. когато искаш да ги опознаеш, или докоснеш, или изгониш, при всички положения е необходимо взаимодействие. иначе не става - пробавала съм.

и така, понякога просто няма смисъл да стигаш от точка "а" до точка "b". това е когато двете точки лежат в различни легла. ако намерите разликата между 138 и 54 ще установите, че тя е равна точно на най-дългото разстояние между двете точки.
аз го сметнах.

накратко, който има някакъв дерт, да мята въжета в пустото. за умните и духовно извисени люде има проста математика.

е, хубав ден.

_______
изборът е ясен.

Дори на количествения ти въпрос не може да се отговори еднозначно без да се уточни в каква координатна система се намираш. Ортогонална ли е или криволинейна. Ако точките са в различни координатни системи трябва да се знае дали не се движат една спрямо друга и количествените мерки за кой момент от времето се отнасят.

А за смисъла - за мен той е само в микростуктурите. От нормални микроструктури биха могли да се изградят нормални макроструктури. (Е за това вече е нужен добър "архитект". Но с калпави микростуктури нищо не става.) Лично мнение.

Amicus Plato sed magis amica verias

А какъв е смисъла да пишеш всичко това?

на нередовния цикъл е че знаеш къде му е началото, но не знаеш къде му е края (сори за анатомичната аналогия, медицината не толкоз точна наука, но какво и е? поне се занимава с реални обекти)

само си приказвам

да ти кажа, което не съм ти казвала? Особено на тая тема, след като общуването съм го издигнала в култ. Култовете ми дотук станаха - усещането и общуването. Познавам хора, които мислят, че двете заедно не вървят и че дори са противоречиви. Ами това са хората, които не умеят да общуват и тази тема я намирам посветена на тях.

на думите намирам и време, и място. защото ги ценя. и ги употребявам в точното им значение.
или си играя с тях.
смисъл винаги има - за мен, за теб, за другия, за третия.
колкото до въжето - казват, че имам точен мерник

може би там и тогава друга съм била...

Ами ако си юрист явно знаеш да изопачаваш думите в своя полза.
Нали знаеш вица за един човек дето завел дело че кучето на съседа му го захапало. Той си знаел че е прав и се явил без адвокат в съда. Накрая го осъдили да плати глоба че той е ухапал кучето.
(Ей ти да ни си такъв адвокат.)

Amicus Plato sed magis amica verias

това, че съм юрист в случая няма общо. когато казвам нещо, се старая да помисля преди това

може би там и тогава друга съм била...

Публикува ли твойте диалози или монолози? Като потенциален субект за който е адресирана темата се интересувам де.

Amicus Plato sed magis amica verias

Що в съда без да мислиш ли говориш? толкова ли си автоматизирала процеса?

Amicus Plato sed magis amica verias