чета днес развитието на случката с двете български дечица, заклани в чикаго.
3 годиншно момиченце и 9 годишно момченце, с общо 500 (?!?) прободни рани. майката направила самопризнания. ще й повдигат обвинение за убийство. бащата - свещеник. тя, майката - преподава в неделното училище, иначе е домакиня.

дотук с увода.
темата ми не е за любовта. темата ми днес е за отговорностите. да, и за всички, дето постоянно ни навират в очите писанията си на тема "аз се отличавам от животните". едно нещо не ми е ясно на мен в човешкото общество - защо цялостната концепция за оцеляване е свързана с лекуване на някакви симптоми, последствия, с липосукция и пластична хирургия, саниране на стари панелни жилища и зъбни протези. ей тъй антилопите пасат храстите и като им свърши зеленото, се местят на друго място. питам ви, всички конкретно -

къде е мястото на превантивните мерки във вашия живот? има ли такива?

мисълта ми е следната: ужасно е лесно да сме освободени, с широки разбирания и без терзания за утрешния ден. а "утре" обезателно някой ще е виновен. системата, генно модифицираните храни, министър-председателя, комшийката... ние самите, няма значение. съвсем противоеволюционно, купуваме си две кила и половина гипс и шпакловаме стената след наводнението, колкото да хване боята и да не си лични много.

и същността.

не разбирам защо след като минаваш на изпит, за да получиш правото да шофираш, за да получиш правото да зубриш английска филология пет години или за да носиш пистолет - все неща, които може да ползваш, а може и да не ползваш, никой не те кара да минеш изпит, за да ти дадат правото да родиш дете? кое, по дяволите, дава правото на една изчукала се по погрешка 14 годишна ученичка да има дете? примерно. откъде накъде? а ако нечие психически затормозено дете някой ден преподава в началното училище на моето дете?! как да стане спасяването на човечеството при тая цялата легализирана безотговорност, моля? че една лоша майка е много по-опасна от лош шофьор - и за своето, и за моето, и за вашите деца. навярно съм малко крайна, но това винаги ме е ужасявало. спомням си как гледах есента една майка, която пред очите ми наби детето си, защото не искаше да си изяде чийзбургера от макдоналдс. детето ревеше, а тя му блъскаше в устата и му се караше. аз тогава не реагирах, реших, че след като тя си го е родила, това е нейна работа. записах си наум "никога няма да правя така". после помислих, че тя няма над детето си повече права от мен и от всеки друг човек, защото това дете не расте в джунглата, то принадлежи на хората, на обществото.

не знам на вас какви са ви страховете, имате ли такива и признавате ли си ги. мен ме е страх от несподелената отговорност. страх ме е от празните приказки и ме е страх от половинчатите неща. от отбиването на номера. от тия кремчета за напукани устни ме е страх, дето си ги мажем с козметична цел, докато тялото ни крещи за вода.



всъщност, знаете ли къде започва и къде свършва така наречената ни свобода?
не искам формулировки на свободата, не искам и граници - питам, знаете ли къде са.

ей тва е от мен, петъчно.

_______
изборът е ясен.

На някой му е преляло...

Четох за случая. Без да искам попаднах и на доктор Фил за следродилната депресия, докато превключвах тв канали.
Помня и първото такова убийство в бг.

Какво трябва да дискутираме в темата ?
Как да застраховаме беззащитни деца от проблемите на възрастните ? Възможно ли е общността да замести възпитателя ? Тест за психическо здраве предхождащ разрешение за раждане ?

Страх ме е, признавам си.
Когато хлапетата са при мен концентрацията ми е на десет, постоянно са ми в полезрението или за ръка. Чета опаковки на храни и през половин час проверявам дали не са изпотени, с висока температура или ги боли нещо. Тотална параноя ! Като бяха малки и не спях.
Все си мисля, че нищо не е достатъчно добро за тях. Каквото и да правя.

Теми, като онази в родители и деца - за платените тържества в детските градини - ми изправят косъма. От яд ме заболяват зъбите
Какви превантивни мерки, какво делене на отговорността на парчета !


Мисля си, че към момента не тече никаква (дори криворазбрана) свобода. Системата поддържа убеждението, че избор е възможен. Познанието е вдигнато до инструмент за улеснение в процеса. Представени с толкова много избори, огласени по неизброими канали, индивидите губят определение за лична отговорност. Постижение става трудно да се замери и оцени. Създава се представа за непотребност : всичко е предрешено, намесата ми не променя нищо.

Животът престава да бъде ценност.


Утре е явно и осезателно, когато си сред деца. Разни договори, членства, пенсионни фондове и останалия траш са ок, но на фона на убити деца някак горчат.

Исках да ти кажа, че свобода има когато голямата и разбрана идея е защитата на живота.
Уводът ти е мноооо тежък за петък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Prava si,i kakvo ako ni e strah? Sbluskah se s hora izostaveni ot roditelite si,no sega imat svoe semeistvo i vuzpitavat svoi deca.,s bashta,koito dori ne iska da vidi ili priznae sina si,s dete ,koeto prezadovoleno stana narkoman i po4ina....i kakvi li ne oshte istorii s moi vrustnici,tova sa hora,koito poznavam li4no. Strah ne e mojata duma,po-skoro ujas ,4e utre moje da otka4a i da ne znam kakvo vursha,4e njakoi psihopat moje da posegne na men ili deteto mi....mojesh li da se zastrahovash ot podobni neshta? Kolkoto do svobodata...tja e uslovna...svoboden si da "jadesh sladoled " AKO go kupish,... njakoi te po4erpi,...ne si sus slamka,...ti se jade,ako ima,....
V mnogo ot slu4aite ne sme svobodni zashtoto sme obremeneni,pritisnati ot razni si tam obstojatelstva...i sme kato pujaci v zadnija dvor na jivota,koito si kreshtjat dokato ne im reznat glavite na druvnika.
Svobodna sum samo kogato fantaziram i ponjakoga kato si mislja,4e izbora e moi.

Поздравления,много силна тема!
Ами какво да ти кажа,хубаво е човек да има лични свободи,да не робува на прекалено много догми и предрасъдаци,въобще да не се чувства ограничен и то най вече под външен натиск,но.......
Границата,линията е адски тънка,иначе става нещо като до болка познатата ни "демокрация",еволюираща у нас вече 16-та година...!?!
Просто нещата като отговорност,съвест,лоялност според мен човек си ги носи по рождение заложени генетично,открити,развити,доразвити от семейната среда и възпитание от родители,учители,приятели и т.н.
Та с две думи,хора всякакви,не си спомням как се наричаше символа който наподобява герба в Корейското знаме,но черно бял....там са две рибки една бяла с черно оченце и една черна с бяло оченце....та,това значи:във всяко добро има нещо зло,както и във всяко зло има нещичко добро....
Мистерия,никой неможе да ти каже защо е така....

свободата започва от теб и завьршва там, кьдето започва свободата на другите.

имаш свободата да мислиш каквото поискаш, да говориш каквото поискаш, да виждаш когато си поискаш болката у другите, да не я виждаш, когато си поискаш, да заемаш гражданско философска позиция, когато си поискаш.

всеки друг обаче има свободата да мисли по свой начин, да вярва в това, в което вярва, да пише това което иска и да те чете по какьвто иска начин.



свободата е нещо, на което трябва постоянно да изследваш границите, тогава, когато се разпростираш твьрде наширочко в материалния или идейния свят и твоите желания се срещнат с чужди желания, а твоите идеи с чужди идеи.






никой не ти дава правото да сьдиш. нито юридически, нито морално - нито, законьт на хората, нито законьт на Бог (ако си вярваща). за хората, които определят границите на човешките свободи и се намесват понякога, за да защитят свободата на по-слабия, подобни случки като описаната са ежедневие. те не могат да си позволят да си затварят очите 364 дни в годината, за това което се случва постоянно и на 365тия ден да линчуват някого, защото така са решили емоционално. тези хора вероятно ще оправдаят майката, поради невменяемост и вероятно биха изтрьпнали при мисьлта, че може да дойде ден, когато някой да сьди кой е достоен да получи право да има деца.

отговорностите са начин да се чувстваме добре в рамките на някакви свои правила, които си поставяме, за да направим изборите си по лесни. отговорностите са различни за всеки.

за един отговорностите се изчерпват в това да се говорят големи приказки.

за друг отговорността е да вьрши, да живее това, което говори.

за трети отговорността може би е само една - сьзнателност. сьзнателност за това какво се случва с другите и с нас, защо се случва и какво ще се случи след това. колкото повече тази сьзнателност се развива, толкова по трудно човек взима прибьрзани, крайни решения или позиции спрямо живота, хората наоколо и самия себе си.

питаш какво трябва да дискутираме в темата - болднала съм двата си въпроса, останалото са разсъждения.

не става дума за застраховане, а за превенция. за някакъв вид изпит за пригодност - ставаш ли, не ставаш ли. писнало ми е по рождение от самоубийци, от хора с невъзможност да общуват по какъвто и да е било начин, щото някой им е виновен и от хора, които не могат да си стоят зад думите и делата. нямам предвид "хора" в материалния смисъл на думата, т.е. конкретни образци, ами като тип поведение, черта или начин на мислене. накратко, от нежелаещи да се интегрират - защото тези нежелаещи не са някаква паралелна вселена, която си съществува независимо от нашата и без да й влияе, и тая цялата безотговорност е абсурдна. защото, както писах и в темата, това набито дете, дето не си е изяло сандвича, ще малтретира нечие друго дете, или своето, докато то, другото повярва, че така е правилно. схемата нито аз съм я измислила, нито е нещо ново.

не мисля, пак ти казвам, че животът престава да е ценност. просто всяка система предвижда евентуални грешки във функционирането си, но в нашата система сме твърде толерантни към грешките, имаме прекрасни, хуманни програми за лекуване и заличаване на последствията им, но не предотвратяваме по никакъв начин бъдещото им случване. нещо такова.

пък свобода има, и то в съвсем чистия смисъл на понятието. но се получава онзи момент... не помня на русо ли беше фразата, че "в общество, в което има дори един роб, никой не е свободен". безсилни сме срещу садиста, имам предвид. там свободата свършва, там не можеш да кажеш "не", защото там общуване няма. той си пердаши детето, дето ще ти седне утре на масата, извън света ти е и ти обяснява да си траеш. няма нищо, с което да се бориш даже, там е една стена, дето дори и стена няма, просто нищо. блокаж.

_______
изборът е ясен.

много ми е затормозващо да чета тая латиница и то по тема, която явно ме интересува.
оставам с впечатлението, че говорим за различни неща. истории всеки си има за разказване, но не съм вече за разкази край лагерния огън.

_______
изборът е ясен.

в генетичния код понякога се случват аномалии - мутации. предизвикват се от различни фактори - радиация, алкохолизъм, случайност... някои от тях се унаследяват, други не.
напоследък и у нас при бременност се прави пренатална диагностика - например чрез изтегляне на околоплодна течност с цел установяване на евентуални аномалии в плода, и ако има такива, се препоръчва прекъсване на бременността.
питах защо никой няма диагностика на майките, дали стават за майки.

_______
изборът е ясен.

специално написах, че не желая да ми формулирате свободата. етика съм учила в 10ти клас в гимназията, нямам нужда от припомняне на празни фрази - без да съм груба, а и тая тема няколко души редводно си я циклите в тоя клуб. изобщо не ми се говори за това.

имам пълното право да съдя, защото съм част от това общество, желая да бъда част от него и не толерирам камикадзетата. и докато ме има - генетично, молекулярно, химически, мисловно, активно - аз имам пълното право да го правя. тия, дето са се отказали от това си право, или са им го отнели, ги въдворяват в съответни заведения от онзи, симптомолечителен тип.

теб конкретно бих помолила да спреш да лаеш по мен.

свободата на другия също свършва там, където започва моята. нещата са двупосочни. моята свобода пък се накърнява от психопати, които безнаказано рушат света, в който живея.

_______
изборът е ясен.

Тези страхотии се случват, защото човеците сме изпълнени със злоба, която ни изяжда отвътре. Нарочно избягвам думата ГРЯХ, защото не искам да дразня тези, които не вярват в Бог. Но истината е, че още от Адам и Ева насам всички сме лишени от съвършенството с което Бог ни е дарил и затова сме злобни твари, затова си патим - боледуваме, остаряваме, умираме, изнасилват/убиват ни децата и т. н. И така ще бъде до деня, когато Исус Христос дойде да си ни прибере там, за където първоначално си бяхме създадени - съвършеното царство с Божието присъствие. Но ако поне се опитваме да търсим решенията на проблемите си не в самите нас, а при Бога - много от проблемите ни ще отпаднат. Той сам ни е казал да оставим грижите си на Него. И с невидима но могъща ръка ни води към спокойните води на душевния мир. Нека просто се оставим да ни заведе там. Никой от нас не може да го направи по-добре от Него.