Не съм млад вече кой знае колко, нито наивен. Но не мога да проумея все още как може светът, животът, да са устроени така, че добрите хора да страдат най-много от всички човеци; да бъдат мачкани, тъпкани, унижавани и пр. А те все да са готови да помогнат на нуждаещия се от помощ?!

Уфф, дето има една приказка "Не знам как е, ама не е така"...

Въпросът ти е интиресен! И аз съм наблюдавала , патила и мислила за всичко дето си написал! Имам си вече някаква позиция, но ще я напиша по - късно ! А ти като си забелязал това - отказал ли си се да вършиш добро!?

Напомняш ми за един ник от друг клуб, но ще ти отговоря, защото не се сдържам
Мисля, че хората, които са мачкани , тъпкани и унижавани, освен добри са и много мекушави.
Не мисля, че силният характер и реалния поглед на нещата пречат да бъдеш добър и да помагаш на нуждаещите се и в същото време да не позволяваш да те мачкат и тъпчат.
От друга страна такива хора/добрите/ понякога ги бъркат с шушумиги , мислят ги за нерешителни, за слабаци, за наивници без да осъзнават, че те не се "зъбят", само защото така са предпочели и мислят, че няма смисъл да го правят, само защото спазват принципите си. Добрите хора прощават лесно и бързо забравят обидите, което лошите не могат да им простят. Лошите не могат да преглътнат добротата , защото им липсва и си отмъщават по всякакъв начин.
Добрите хора най- често са много лоши към самите себе си и това е тяхното наказание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако търсиш справедливост-извоювай я, а междувременно подай ръка на нуждаещия се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Върши добро и не го афиширай, иначе ставаш "търговец". Така ти отговарям на конкретния въпрос.

Животът почти никога не е справедлив за съжаление. Наскоро се запознах с един човек, който много ми помогна, но бъкаше от лични проблеми, от които ми се дореваваше като го гледах как страда и се мъчи въпреки това да ми помогне всячески. Не казвам, че този човек е светец, но някак ми се струва, че не заслужава да страда толкова много заради добротата си. Уф, сложно е...

всеки страда точно толкова, колкото може да носи.
награди за добри дела откак махнахме червените връзки, не раздават.

единствената връзка, която виждам между "добрите хора" и страданието е, че хората, склонни да бъдат съпричастни към чуждите проблеми, да помагат и т.н. просто са по-отворени към света, и съответно към страданието.

свръхествествена гледна точка не намирам.

_______
изборът е ясен.

Напълно се сгласявам с казаните думи преди мен - а ти?
Бих допълнила следното по въпросът мисля си че така наречените добряци не са се научили да си защитават добрината т.е. те знаят да правят добро , могат да са добри , но трябва и да се бди над добрината - разбираш ли, нещо като пламък на свещ - можеш да я запалиш но трябва и да съумееш да поддържаш пламъка - т.е. да не позволяваш на другите да го гасят или поне да ги научиш и те да го палят когато се наложи. За това да сееш злини е по- лесно - не се налага да ги мислиш и пазиш , обикновенно другите се отдръпвати не ти се качват на главата, даже усещаш удовлетвореност...!
За себе си съм решила че това което съм направила като добро и съм убедена че е такова / доброто за едни не винаги е добро за други - зная това / ще защитавам, отстоявам и няма да позволя да ми потъпчат !

Нима тези дето са зли не са отворени към света не са и чувствителни и не забелязват това дето добрите го забелязват...?!?

1.Da pozvoliavash da te machkat i tapchat savsem ne oznachava ,che niamahs silen harakter i realen pogled!
2.Ne mojesh da badesh dobar i da otvarnesh na loshoto s losho!
3.Shushumigi?"poniakoga e po-dobre da zamalchish i da se napravish na glupak ,otkolkoto da progovorish i da dokajesh,che si takav"

4.pisanieto ti go analizirah po vazmojno nai-kratkia nachin i ostanovh ,che se sastoi osnovno ot dve chasti.1-ta e "mislia,che..." a vtorata e "ot druga strana..." i vsastnost nesto takova kato iasno lichno mnenie po problema...niama

Жокерче ако ти трябва само кажи