Самотата е отровна. Най-трагичното е, че понякога (всъщност доста често) сме склонни да приемем до себе си даден човек, когото дори не обичаме и да преодоляваме себе си само, за да не сме сами; само, за да чуем как вратата се отваря привечер и влиза Човекът, с когото живеем и, когото, всъщност, въобще не познаваме. Той може дори да не ни каже и дума, но това няма значение, защото благодарение на него знаем, че още съществуваме, че света около нас диша (дори хърка) и да се залъгваме, че все пак не сме сами. А истината е ,че когато сме до неподходящия ние сме по-сами от когато и да било. Да това е доста клиширано мнение, но както повечето клишета съдържа над 70% истина. Но защо искаме ли това да е нашата истина???

мдаа....страшно е какви неща прави самотата и как понякога допускаме да сме с някого защото сме се изморили да сме сами!
имаш нужда от някого,някои които да те прегърне,целуне...да ти обърне внимание за да усетиш че си жив.а когато към този човек не изпитваш нищо?какво става...мисълта ти е съвсем другаде...но ти е писнало от самотата,писнало ти е да гледаш влюбените и щастливи двоики,писнало ти е да си САМ.
никога няма да разбера сложните отношения между хората и странните чувства които побира едно малко човешко сърце...не може ли нещата да са по лесни?може би нямаше да е интересно,но така съвсем не е!
според мен......

For every sleepless night.Forever in Ur arms,for every hour spent..lost in the revelry

когато някой е неподходящият, то това си ти

Ама че лузърска позиция. Това означава ли, че използваш един човек, а в същото време се оглеждаш през плета кой ще е подходящ... че и се оплакваш. Ако другият е наясно и е съгласен, ок, ама ако не знае и му отнемаш от времето, през което може да бъде обичан? Псевдовръзки...



<skeletons in my closet... wearing my best pyjamas>

Самотата не е толкова "трагично" страшна.

хората попадат в клишета, които ги карат да се чувстват зле.
защото е по-лесно, с клише през което са минали много други,
отколкото САМ да намериш начина си.
абсурдно :-)

Много вярно.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

амииии, има сигурно разни степени на тази неподходящност (незнам това ли е думата), ако е съвсем неподходящ, според мен си е истински извратено и унизително и за двете страни... а има случаи да се обичат, да са си необходими, без да са лудо влюбени един в друг... задай си въпроса - ти необходима ли си му? (че той на тебе е - това е ясно) и после - ако отговора е "да" и това те кара да се отвратиш - лошо, ако обаче те кара да се почувстваш по-топло и някак удовлетворително (че изпълняваш някаква мисия, че си нещо важно за някого) - има надежда...

...keeping presence of mind.

и такива моменти, в които толкова си изцеден психически, че прибирайки се в празната си къща, си мислиш, че искаш точно това - да има някой там, дори само защото е живо същество, което ще разбереш, че е разбрало, че ти се чувстваш някакси или ще придава онзи фон, който е и телевизорът.
Но
ти/ аз/ всеки си съвсем наясно, че това не е любов.
Така че
от какво именно страдаш в случая?

Усмихваш се ти, ама аз днес, докато мислех да напиша нещо по темата със самотата и го забравих.
В момента просто не съм в състояние да мисля...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.